С изискан поклон сервитьорката подаде менюто и почтително - на метър в страни, зачака. Приглушеният шепот и отразените възклицания от салона накараха Михаил да се отпусне. В кожената папка бяха изброени десетки ястия, които още не бе опитвал, а докато се двоумеше с какво да започне, някой се настани насреща му.
- Данчо?- възкликна Мишо. - Къде се загуби, човече?
Главата на въпросния приятел се извисяваше на два метра от пода и докато се намести, разклати масата с дългите си крака.
- Каква среща? - захили се новодошлият. - От вчера съм се затъжил за теб.
- Не ми се говори за вчера! Казвах ти аз, да не ходим в оная скапана кръчма, ама не слушаш! Ще ги чакам аз, десет минути да ми донесат салатата! - възропта първият.
Той пък бе под средния ръст и само болезнено впитите в задника джинси прикриваха излишните килограми. Топчестите му, тъмни очи все повече губеха формата си, заради настъпващата подкожна мазнина.
- Оказа се прав, приятелю. Край на експериментите. Тук сме си добре, пък и ни угаждат. - отвърна виновникът за вчерашната издънка.
Поръчаха си питиета и докато изчакваха масата се попълни. Двойка - момче и момиче влезнаха в салона хванати за ръка и след кратък оглед ги откриха.
- Ето къде се криете? - възкликна девойката. - За този кик вчера трябва да бъдете наказани. - разпалено обясняваше тя, докато отмяташе смитата си русолява косица назад. Тънките устни капризно се присвиваха при всяка изговорена дума, а очите й гледаха назидателно, все едно е учителка.
- Точно така. - подкрепи я партньорът й. - Цяла сутрин разправям на колегите, как се прекарахме. Нали така дълъг?
Виновникът Данчо отпи и така се спаси от коментар.
- Разбирам да сме някъде в чужбина... - взе думата Мишо. - там си заслужава да обиколим, да проучим едно друго. Но тук в родния град, нещата са ни ясни. Не си ли на познато място, майка плаче...
Младежите поклатиха глави с разбиране и пак поръчаха питиета. Ежедневната работа ги изтощаваше и щом настъпеше обедното време, трябваше да заредят. Момичето се дистанцира от разговора на мъжете, втренчено в лъскав скицник. Беше го изкарала от чантата си и вглъбено разлистваше, когато сервитьорката пристигна отново.
- Вземи това за малко. - помоли тя, приятеля си Минчо и започна да размества приборите пред себе си.
- Гери! - извика младежът като истински откривател. - Ама какво е това бе, душице? - дивеше се, захласнат в рисунките. - Гледайте какво е сътворила нашата красавица! - продължаваше той, предавайки албума към другите.
Дългият пръв прехвърли страниците, цъкайки с език: десетината, нарисувани там женски фигури бяха украсени с разноцветни перца, лепнати върху оскъдните им блеснали дрешки, а накрая самотен младеж бе нагизден с размъкнати панталони и потник. Мишо също изпълни ритуала, изсумтя положително и накрая подметна:
- Браво, Гери. Какво казват в агенцията за тия красоти?
Девойката отново се нацупи, но след кратък размисъл благоволи да ги осветли:
- Нали я знаете майка ми? Ако скиците са на някой външен дизайнер, ще ги приеме веднага, но към мен е строга като цербер: „Ти трябва да си за пример.... Един ден ще поемеш списанието и трябва да си най-добрата...." - завърши с въздишка.
- На мен ли го казваш?- въздъхна и Данчо дългият. - Известно Ви е, че от малък тренирам усърдно. Правех го заради самия спорт, но когато отказах да се състезавам професионално, имах същите трудности: - „Какво ще правиш сега? Още не си готов за моя бизнес." - все опяваше баща ми. - Да, ама сега пее
друга песен. Като видя как се оправям със фирмата, миряса!
Другите мълчаливо го подканиха да продължи и той с охолство се разбъбри:
- Не е тайна, че моят старец държи магазините за дрехи из повечето базари в града. Не че се хваля, но в Турция вече ме познават много бизнесмени. През седмица съм там и подбирам стоката. Откакто се заех с вноса нещата потръгнаха двойно и баща ми се чуди как става тая работа?
- Ето къде ще пласираме зимната ти колекция! - ентусиазирано се изцепи Минчо. - Да не говорим и какви униформи за сервитьорките ще излязат от тук. - сочеше една от страниците, неуморим да твори гафове. Само острият му издължен нос, надничаше от обраслото с буйна брада лице и му придаваше вид на пакостлив кълвач.
Вместо реакция, дългият невъзмутимо се надигна, давайки знак, че ще посети тоалетната. Мишо пък нареди на дежурната да ги наглежда и го последва, оглеждайки с доволство препълнения салон. От всяка маса клиентите го поздравяваха и се чуваха приятелски закачки. В едно от сепаретата забеляза сестра си в компанията на няколко тийнейджърки и тихомълком й кимна. Обещавайки с жест да ги навести по-късно, подмина тоалетните и продължи по тесният коридор. Отключи следващата врата и се озова в канцеларията на управителя. Всъщност управител и собственик в случая беше едно и също: баща му - както винаги седеше на стола си , вгледан в мониторите.
- Как е сине? - изправи се елегантният мъж и запали пура от кутията на бюрото. - Как прекарахте вчера в оная дупка?
Ставаше дума за заведението, където ги заведе Данчо.
- Беше на ниво, докато не се намесих. Щом тайно подхвърлих двайсетачка на келнерката, поръчката се забави към десет минути. Да видиш само, как приятелчетата ми започнаха да плачат. - доволно рапортува наследникът. - Няма да стъпнат повече там!
- Само така, момчето ми. - похвали го старият и едва напъха няколко стотачки в джоба на изпълнените му джинси. - Виждаш ли сега, колко е важно да държиш персонала под око? Такива бели може да ти направят, че после ходи се оправяй!
- Така е тате. - отвърна синът, възторгнат от похвалата, след което смени темата. - А тоя Минчо, дето го влачи напоследък Гергана? Виждаш ли го? - посочи на един от екраните. - Не стига, че й се слага, а преди малко и си направи устата, да сме шиели униформи на персонала по нейни проекти. Гери имала страхотни идеи, моля ти се...
- Кой е тоя, бе? - зачерви се бащата. - Данчо и момичето ги познавам. От заможни семейства са, но тоя откъде изникна? Както се е издокарал с тия парцали от сергиите на нашия Данчо, мястото му хич не е до вас? Нали знаеш - по дрехите посрещат...?
- Преди месец, Гери го изкопа от някъде и оттогава се влачи с нея. Прави се на интелектуалец, а преди година ходеше с Мими аптекарката. Помниш ли я?
- Как да не я помня. - с огорчение поклати пурата към него бащата. - Златно момиче изпусна ти... и аптеката си беше нейна, пък и добре изглеждаше. Как ги омайва тоя, бе сине? Можеш ли да ми обясниш тази работа?
- Преди е бил свястно момче, с отговорна работа в престижна фирма, ама после превъртял. Сега... говори за театър, за поезия и други такива глупости. - махна с ръка наследникът. - Само че тя плаща сметките, а Минчо е умрял от глад. Просто го надушвам, че е навлек. А колкото до боклуците, дето ги продава дългият... - там нещата са трагични. До преди малко се хвалеше, какъв бизнесмен е станал. Друг е въпросът, че той се облича със съвсем други дрехи. Ако се навлече с това, дето го купува от битаците в Турция съвсем ще заприлича на плашило...
Гърленият смях на кръчмаря му даде така желаното одобрение и младежът леко се изчерви.
- Зарежи го Данчо. Знаем го колко струва. Внимавай с ей тоя! - заръча баща му, сочейки Минчо с пръста си на монитора. - От една страна е опасен, но от друга... може да ти е полезен.
Мишо с недоумение го погледна:
- Как така полезен?
- По принцип, наистина е разумно да имаме униформи. Това ще придаде тежест и стил на заведението. Хората даващи случайни идеи понякога са прави, така че се възползвай от тях и представяй техните проекти за свои.
Мишо задълбочено попиваше думите на стария.
- Не забравяй, кой си! - продължаваше той. - С дядо ти почнахме от нулата, а прадядо ти е дошъл в този град по цървули. Какво ти пречи да работиш с Гери? Няма да ни вземе много, защото сте близки, а във списанието им ще се появи безплатна реклама на заведението. Тук ще се напълни със снобеещи дечица, дето ще си ги мерят.
- Колко си прав, тате. - проблесна му на Михаил. - Време е да се връщам. - извини се младежът.
През цялото време, Данчо бе прилепил ухото си до отдушника в тоалетната и подслушваше разговора. Ето че високият ръст понякога помагаше, а злобната забележка относно стоката и персоната му го вледениха.
- Прадядо ти е дошъл тук по цървули, момченце! - прошепна злобно в малкото огледало над мивката, докато се съвземаше. Не всеки ден научаваше истината за себе си, и то от хора, смятани за приятели. - Дебел, мазен нещастник! - изсъска на излизане.
Наред с обидите по негов адрес изплува и провокацията в кръчмата, която именно той бе препоръчал. Трябваше да действа. Чевръсто изпревари „приятеля" си и още със сядането на масата, взе думата.
- Мисля, че ме заинтригува, Герганче. - директно заговори девойката. - Мога ли за взема албума и да обсъдя колекцията ти със специалистите от нашата фирма? Отдавна обмисляме собствено производство: „Изберете Българското" - както се казва. Вече съм финансирал няколко проекта, но не се бях досетил, че и ти твориш в тази област.
Младата жена се изчерви от доволство и припряно му връчи творенията си. Закъснелият Мишо изчака снобарските излияния на дългуча и раздразнен от странния обрат на събитията, предприе контраатака. „Какво му става на тоя, бе?" - негодуваше вътрешно:
- Герганче! Какво ще кажеш, утре да намина към офиса ви? Идеята ти за униформи на персонала определено ми допада.
Това надмина всички очаквания на стилистката и тя с радост прие. Минчо пък, стоеше до нея и съпреживяваше триумфа й, сякаш бе негов.
- Бутилка от мен, по този случай! - щракна с пръсти младият домакин към дежурната келнерка.
Данчо повтори почерпката, а накрая и моделиерката не остана назад. Мисълта за пари се виеше като лепкава спирала около младежите и смесена с алкохолните изпарения, разгаряше вродената им алчност, граничеща с безумие. Само Минчо стоеше някак сам, тъжен и изолиран от събитията.
На малки глътки отпиваше от вината на другите, със чоглавото усещане, че нещо не е наред.
Макар, че се опитва да пише отдавна, Симеон Христов участва в литературни конкурси от началото на 2010 г. Оттогава има няколко скромни отличия на този фронт, а в реалния живот се занимава с изпълнението на рекламни и не толкова рекламни проекти.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Симеон Христов написа:
Преди повече от 12 години
За кауните