club50plus.bg

- Щял да ми окоси ливадето! После да не го скося с двайсет сантима – мърмореше си под носа Стратето и босите му нозе вдигаха пушилка по прашния път към селото.

Пак го бяха ядосали косачите днес, когато Стратето отиде да наобиколи ливадката си. Нищо и никаква ливадка, ама откато се пенсионира Стратето се държеше за нея като удавник за сламка, щото магаренцето и двете му козички от нея поминуваха цяла зима.

До ливадката му беше тази на Симо. Но Симовата беше голяма и тучна. Симо редовно я тореше с изкуствени торове и държеше все първото място, а Стратето с неговата мижава пенсийка, откъде пари за торове.

За това Симо, щом видеше Стратето , веднага се ухилваше като тиква на плет.

- Страте, много ми загрозяваш пейзажа ! Що не земеш да я обръснеш тази твоята, че се е пернала като една кръпка. Пък ако речеш, ела да обменим опит?

- Гледай си работата, Симо – дълго мърмореше под носа си Стратето, докато му поотмине.

- Стратето е еколог – подхилваха се селяните. Магарето и козите му ручат все екологична тревица. А млекцето им , кажи бе Страте, и то ли е екологично?

Така минаваха дните и седмиците на всички в подмятания , работа до късно на полето, докато един ден не се случи нещо доста странно за свикналите на какво ли не селяни.

Когато за пореден път косяха ливадите си и купите със сено ставаха все повече и все по-големи, само Стратето се въртеше като обран евреин из ливадката си и се чудеше от къде да подхване рядката детелина.

- Страте, що не я засееш с ежова главица, бе ?- хилеха се селяните. Нали знаеш колко е родовита. Пък като се народят едни ежовци и на нас даже ще даваш – хилеха се на спомена си от соцвреме, когато някакъв неук министър, по съветски почин, беше наредил цялото АПК тази година да сее тимотейка и ежова главица, та кравите само не измряха от глад.

- Ще ви засея аз някой ден- мърмореше Стратето и се правеше, че не ги чува, докато напролет не пристигна сина му от града и наред с бутилката ракия не даде на Стратето и три големи пакета.

- Донесох ти люцерново семе, тате. Стига си се мъчил с тази детелина. Четох, че е студоустойчива, пък и тук падат доста дъждове. А с другите два пакета ще подхранваш люцерната с листно торене . Там вътре е написано всичко. Нарича се нитрохумат и фосфорохумат. И няма да обръщаш внимание на селяните. Да си косят детелината и да не се занимават с теб.

Стратето не вникна много в думите му, щото той си беше такъв ,не приемаше с отворено сърце и очи новостите, но когато синът му си тръгна пак за града, Стратето отвори единия пакет и люцерновите семенца погалиха нежно напуканите му пръсти.

В цяло събитие се превърна Стратето, когато започна да разорава ливадката си и да пръска някакво семе. Бедното на новини и с нищо неслучващо се в него село, се разбуча като кошер и добре, че Стратето си беше обърнал очите и ушите отдавна навътре, та не ги чуваше и виждаше. То пък и пролетта се случи влажна и топла и скоро ливадката на Стратето се покри с нежен зелен мъх, а дъждовете и слънцето сякаш дърпаха люцерновите стръкчета нагоре. А когато тръгна из ливадката си с пръскалката на гърба, селяните направо го обявиха за луд.

- Стратето нещо съвсем изперка – подхилваха се селяните и не на шега взеха да го заглеждат втренчето, където го срещнеха.

Това продължи, докато ливадката на Стратето не се превръщаше пред очите им в нещо, което не бяха виждали до сега. Даже след първия откос Стратето продължи да щъка из ливадката си с пръскалката на гърба. Селяните пък все по заприличаха на Даньовото куче, което като вълк, все търчеше с подвита опашка.

А люцерната на Стратето се полюшваше на вятъра като тъмнозелено море. До нея ливадата на Симо приличаше на пресъхнало езеро, още носещо спомена за сините си води и селяните, когато го нямаше Стратето там, току обикаляха ливадата му и очите им потъваха в свежата зеленина.

Само Митьо Малашката един ден не издържа и подхвърли на съселяните си:

- А бе, що мълчите като напукани тикви ? Да кажете нещо за Стратевата ливадка?

Селяните се заизнизваха един по един от кръчмата, а Малашката хукна към къщата на Стратето за обмяна на опит.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]