club50plus.bg

              Падна нощта и светлите отенъци на деня се скриха в залеза. Някакви сенки заслизаха по стърнището, после свиха под моста и небето се скри. 

Вървяха уверено, явно знаеха на къде ги водят стъпките. Носеха една камара съчки в нещо на три колела. Постлаха си дебелата рогозка, колоритно оръфана на две-три места, стъкнаха огън и извадиха джезвето.После огненият първак се разнесе и упои мъката им. 
И тя беше уморена да ги следва през трудния ден.
 
- Виж, братле, подхвана мързелшката  Бай Димо и опъна настрани крачола да не замирише от нещото, подобно на кюмбе.
То не беше точно кюмбе, а смачканото тенеке, което намери лани до кофите .
Подпря го с 4 тухли и работата заспа.
-   В тая държава не стават така нещата - продължи той.
За туй,  дето сте го намислили  без кръчмар , се иска да имаш доста здрави гащи.

Като подмокриш едните, другите да са ти под ръка , щото от много акъллийския ви план  файда няма. 
Тук трябва да се пипа професионално и из тънко, а трябва и  да  си единак, а не с  две ремаркета на врата като теб.
Да си туриш пердето пред очите и да тръгнеш с рогата напред.
Пипнат ли те, ще  ти разкатаят майката, а и  на цялото ти семе.
Ти ще гниеш и ще ти сменят пола,а ония в околийското ще си опъват хавайските пури . 
Дреме им на оная работа,че си голтак и се разкайваш.
 От мен да знаеш, в кауша се влиза или през зимата,като ти свършат дръвцата,или ей тъй,
за нищо,ако те натопят. 
Да си чул да окачат прангите на някой виновен големец?
А и там, ония с връзките, не предат - бързо им слагат фустата и 3 годинки са на топло като метреси на някои небръснати бабаити.
Не  че ми  е работа или ми е кеф да се бъркам, но не мисли,че всички са ахмаци като вас.
Сред баш крадците има и  "учени "  хора , изкарали килийното училище, могат да четат и да пишат,а и в сметките ги бива .
Туй да краднеш  от чейндж бюро не е лесна работа, а квато сте я скроили с аверчето,
язък за барута.
Не си ли гледал екшъни бе човек, или и за кино нямаш "дребни"? хаха..

 Бай Димо се спря за малко, поглади артистично брадичка и хвърли шепа съчки под тенекето..
Заиграха зайчета по стените на  моста, блеснаха водите  в мрачния тунел,а келявия  "ВЕФ" най-сетне се умори и спря да бръмчи, пленен от красивата игра на огъня.
Всичко беше утихнало и се замислило над думите му.
Само една муха усети, че времето ще е на  дъжд и заигра в ухото му,после прескочи джезвето с греяната ракия и пак се стрелна да обикаля  гламаво ту в неговото ухо ,ту под носа на Марин.  Отклони се от маршрута си и кацна да мери температурата на джезвето,когато пет пръста се свиха бързо и тя престана да тормози мухабета  им.

-  Още ме бива, засмя се Бай Димо.
- Да беше друга мръвка, щяхме да си имаме и  мезенце, ама тая твар е грешка на природата, за нищо не става.
Хитра усмивка доволно се плъзна покрай крайчето на дорестия му мустак,разшири се в тананикане, а  старата китара заскрибуца нещо като песен.

-   Даа,..и за струни няма и за хляб не стигат,а ти си тръгнал богаташ да ставаш.
Вземи та се  кротни, Марине и си гледай рахатлъка.
 Дет' се вика, на дърт гъз зелен бъз,че и твойта...

Марин слушаше,но нали за да оцелее семейството  му ,немотията го караше  да стане  курбан,
 пак захвана да опипва почвата.

-  Прав си,ама  ние с аверчето сме размътили вече водата. Всичко сме обмислили , само твоята дума чакаме.
После драсваме клечката и буммм., от чейндж. бюрото ще завалят валутки, зеленки, червенки, нашенски ,всякакви...хихи..  
Докато се усетят, ще се шмугнем вътре и ще опразним сейфчето.
Иначе се не трае.
Жената пририта вчера за лекарства,малкото вдигнало температура,а аз обикалям кофите дано намеря нещо по-така, за кой ли по-напред?
Кое е по-добре, Бай Димо, жив да се гние или жив да те дерат? 

    Загледаха се, като пили не допили, викнаха и по едно "Наздраве" , за да се донатаманят  , 
а огъня огъваше мислите им в топла дрямка, ранена от скитане и от наивни кроежи за добруване. 
Между пламъчетата се показа онзи стар, дървен скрин , дето намериха захвърлен до казаните, а върху него,  две  посърнали от липса на  внимание  книги, неми свидетели,че под сенките на тунела  е шетала цивилизацията. 
   На по-чисто място от другите две книги ,проблесна  подвързаната с вестник книга 
"На дъното в Париж и Лондон" от  Джордж Оруел - един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век и авторитетен  романист,чиято писателска съдба трогваше душата на Бай Димо.
Пазеше я като икона и казваше,че  никой не е по-голям от мизерията в  живота.

   Наближаваше да пропеят петлите, време за първите тролеи и първата надежда,че някой не си е доял закуската или са му омръзнали старите мебели, или просто на пазара са му пробутали нагнила ябълка...  
Тези "находки" радваха  двамата клошари и заради "дажбата" на  куцото куче, 
дето приютиха от  автомобилното гробище .
Мърляво и  измършавяло,то не искаше да лае.
Пропусна да лае  дори , когато  рижата котка дето изостави децата си, на която не и беше чиста работата и едва се клатушкаше непразна ,мина покрай него,завъртя си задника и се престори, че танцува блус. 
С бавни и меки стъпки,явно доволна от обиколката си из махалата, се сгуши до топлото, замърка и утихна . 
Как не трепваше и лист , който да смути мълчанието между  тях?
Само някакъв ветрец положи ухо, за да разбере на къде върви разговора, но като не получи отговор си отиде и нямаше смелост да наруши тъжната идилия.
 Защото някаква дълбока ,тъжна нега се беше настанила в мътните им очи и дори  гроздовия първак нямаше сили да ги развесели.

-  Даа.., нито да се гние, нито да те дерат, повтори думите му Бай Димо,
но ако дерат само теб по-се ядва, а ти за още трима трябва да мислиш. 
Затова, ти си сайбията им - режи , но мисли!..
Човек знае две и двеста, но се простира според чергата си.
 Нашите тук на чуждо не посягат. За едната чест живее човек,а ако е писано 
ще ни бъде видено поне на оня свят...

- Всички краднат бе Бай Димо, що ги не ловят, а ти викат ехооо.. от лимузините?

- Ловят ги, ама после пак ги пускат - широки и дълбоки са им джобовете, а на твоите, кръпките се виждат от трафопоста . Що не учи за "мутра", а нацвъка два броя на твойта?

  Весел, изчанчен смях прихна от двамата и заглуши тишината. Събудиха се и двете мишки, които напразно обикаляха да намерят препитание.  За кратко и огънят забрави да свети, 
явно и той реши,че е време за веселба.

- Нашата "професия" никъде не е описана в конституцията и за нея всички си затварят очите.

Нямаме права,нямаме и задължения. Дори сянка не правим, защото сме без корени.

Ама сме жилави като троскота и нашите очи  виждат по-далече от кофите?

Лошото е, че не им пука за нас. Кой и за  какво ни е докарал до този хал. 
Това е така, защото ни е болно обществото, а не че човещината е избягала от хората.

С лъжа и кражби, Марине, историята  не се движи напред.Само се отварят дупки, като след земетресение, в които падат най-напред алчните, подире им безразсъдните , а накрая всите овци и вагабонти , дето се правят на по-умни от другите. 

      Така философски  Бай Димо сложи точка на мераците, обсебили Марин.

-  Имам един познат, подхвана пак той, разбира от лечение на доста болести-
Хем по евтинко ще ти излезе, хем няма да търсиш социалните за помощ. А може и без пари да помогне, ако не е нещо сериозно. Не бери грижа, ще се оправи детето.Утре на съмване ще го потърся в кафенето - пада си малко хайлайф, все  там  кеси, все едно пъпа му е хвърлен там.
За останалото забрави. Не се хващам на тая въдица.  
Що са дни напред, ей тук ще си ги дочакам. В кауша не ми се влиза. Стари са ми кокалите, за да гният по занданите. 

- Евала ти правя на търпилото, куража и приятелството. Жив и здрав да си ми, няма да се халосвам и аз напразно- прав си. Друго си е да се събудиш с чиста съвест, а не като ония "горе" , докарали  хората до кофите. Бог да ни  е на помощ иначе сме зайдали.

Тъй двамата клошари приспаха вечерта и легнаха щастливи, макар и да не виждаха звездите
над тях - бели светулки, които им готвеха  на следното утро съдбоносна промяна.
-----------------------
   И аз чух от първа ръка за тази мъдра среща на двамата клошари. 
Прииска ми се да имам от тяхното достойнство, от онази  изцапана  от мизерията  надежда за по-добри времена,от тяхното злокобно търпение, което винаги ми е липсвало и заради което вдигах богохулно очи към Бога. 

  Къщата ми беше малка, на един кат. В двора ми имаше място само за една леха домати, два реда картофи, китка магданоз и една кисела вишна. 
Трите стаи паснаха идеално и за мен и за тези изстрадали душици. 

Докато търсех най-добрата партия, за да се задомя, моите връстници вече женеха децата си.. А, аз се мотаех от стая в стая , с гола, не стоплена от нежност душа. 
Гледах лястовиците под покрива  как свиват гнездо и се грижат за малките си. 
Нещо упорито ме тласкаше да изхвърча като тапа навън, да извикам високо с гласа на 
 Кралича , че и аз съм живо същество, че  и в мен тупти сърце, способно да обича, да 
създава живот, да сменя памперси , да държи мистрия, за да гради дом...
--------------------------
Сега, когато вечерите ни са най-приятното нещо в живота ми, когато греяната ракия на Бай Димо кара кръвта ми да пее и бушува, а Марин разказва за колегите си от строителния обект, като за свидни роднини, чувствам , че най-сетне намерих моето дълго чакано и мечтано семейство. 

Защото там, където влезе добротат , тя непременно прави от грозното патенце лебед.

А лебедът е чист и красив като нашето гнездо, свито от двама  клошари, едно щастливо дете с майка му, три книги , една китара, едно куцо куче и една винаги непразна котка.

    *  *  *