Падна нощта и светлите отенъци на деня се скриха в залеза. Някакви сенки заслизаха по стърнището, после свиха под моста и небето се скри.
Вървяха уверено, явно знаеха на къде ги водят стъпките. Носеха една камара съчки в нещо на три колела. Постлаха си дебелата рогозка, колоритно оръфана на две-три места, стъкнаха огън и извадиха джезвето.После огненият първак се разнесе и упои мъката им.
И тя беше уморена да ги следва през трудния ден.
- Виж, братле, подхвана мързелшката Бай Димо и опъна настрани крачола да не замирише от нещото, подобно на кюмбе.
То не беше точно кюмбе, а смачканото тенеке, което намери лани до кофите .
Подпря го с 4 тухли и работата заспа.
- В тая държава не стават така нещата - продължи той.
За туй, дето сте го намислили без кръчмар , се иска да имаш доста здрави гащи.
Като подмокриш едните, другите да са ти под ръка , щото от много акъллийския ви план файда няма.
Тук трябва да се пипа професионално и из тънко, а трябва и да си единак, а не с две ремаркета на врата като теб.
Да си туриш пердето пред очите и да тръгнеш с рогата напред.
Пипнат ли те, ще ти разкатаят майката, а и на цялото ти семе.
Ти ще гниеш и ще ти сменят пола,а ония в околийското ще си опъват хавайските пури .
Дреме им на оная работа,че си голтак и се разкайваш.
От мен да знаеш, в кауша се влиза или през зимата,като ти свършат дръвцата,или ей тъй,
за нищо,ако те натопят.
Да си чул да окачат прангите на някой виновен големец?
А и там, ония с връзките, не предат - бързо им слагат фустата и 3 годинки са на топло като метреси на някои небръснати бабаити.
Не че ми е работа или ми е кеф да се бъркам, но не мисли,че всички са ахмаци като вас.
Сред баш крадците има и "учени " хора , изкарали килийното училище, могат да четат и да пишат,а и в сметките ги бива .
Туй да краднеш от чейндж бюро не е лесна работа, а квато сте я скроили с аверчето,
язък за барута.
Не си ли гледал екшъни бе човек, или и за кино нямаш "дребни"? хаха..
Бай Димо се спря за малко, поглади артистично брадичка и хвърли шепа съчки под тенекето..
Заиграха зайчета по стените на моста, блеснаха водите в мрачния тунел,а келявия "ВЕФ" най-сетне се умори и спря да бръмчи, пленен от красивата игра на огъня.
Всичко беше утихнало и се замислило над думите му.
Само една муха усети, че времето ще е на дъжд и заигра в ухото му,после прескочи джезвето с греяната ракия и пак се стрелна да обикаля гламаво ту в неговото ухо ,ту под носа на Марин. Отклони се от маршрута си и кацна да мери температурата на джезвето,когато пет пръста се свиха бързо и тя престана да тормози мухабета им.
- Още ме бива, засмя се Бай Димо.
- Да беше друга мръвка, щяхме да си имаме и мезенце, ама тая твар е грешка на природата, за нищо не става.
Хитра усмивка доволно се плъзна покрай крайчето на дорестия му мустак,разшири се в тананикане, а старата китара заскрибуца нещо като песен.
- Даа,..и за струни няма и за хляб не стигат,а ти си тръгнал богаташ да ставаш.
Вземи та се кротни, Марине и си гледай рахатлъка.
Дет' се вика, на дърт гъз зелен бъз,че и твойта...
Марин слушаше,но нали за да оцелее семейството му ,немотията го караше да стане курбан,
пак захвана да опипва почвата.
- Прав си,ама ние с аверчето сме размътили вече водата. Всичко сме обмислили , само твоята дума чакаме.
После драсваме клечката и буммм., от чейндж. бюрото ще завалят валутки, зеленки, червенки, нашенски ,всякакви...хихи..
Докато се усетят, ще се шмугнем вътре и ще опразним сейфчето.
Иначе се не трае.
Жената пририта вчера за лекарства,малкото вдигнало температура,а аз обикалям кофите дано намеря нещо по-така, за кой ли по-напред?
Кое е по-добре, Бай Димо, жив да се гние или жив да те дерат?
Загледаха се, като пили не допили, викнаха и по едно "Наздраве" , за да се донатаманят ,
а огъня огъваше мислите им в топла дрямка, ранена от скитане и от наивни кроежи за добруване.
Между пламъчетата се показа онзи стар, дървен скрин , дето намериха захвърлен до казаните, а върху него, две посърнали от липса на внимание книги, неми свидетели,че под сенките на тунела е шетала цивилизацията.
На по-чисто място от другите две книги ,проблесна подвързаната с вестник книга
"На дъното в Париж и Лондон" от Джордж Оруел - един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век и авторитетен романист,чиято писателска съдба трогваше душата на Бай Димо.
Пазеше я като икона и казваше,че никой не е по-голям от мизерията в живота.
Наближаваше да пропеят петлите, време за първите тролеи и първата надежда,че някой не си е доял закуската или са му омръзнали старите мебели, или просто на пазара са му пробутали нагнила ябълка...
Тези "находки" радваха двамата клошари и заради "дажбата" на куцото куче,
дето приютиха от автомобилното гробище .
Мърляво и измършавяло,то не искаше да лае.
Пропусна да лае дори , когато рижата котка дето изостави децата си, на която не и беше чиста работата и едва се клатушкаше непразна ,мина покрай него,завъртя си задника и се престори, че танцува блус.
С бавни и меки стъпки,явно доволна от обиколката си из махалата, се сгуши до топлото, замърка и утихна .
Как не трепваше и лист , който да смути мълчанието между тях?
Само някакъв ветрец положи ухо, за да разбере на къде върви разговора, но като не получи отговор си отиде и нямаше смелост да наруши тъжната идилия.
Защото някаква дълбока ,тъжна нега се беше настанила в мътните им очи и дори гроздовия първак нямаше сили да ги развесели.
- Даа.., нито да се гние, нито да те дерат, повтори думите му Бай Димо,
но ако дерат само теб по-се ядва, а ти за още трима трябва да мислиш.
Затова, ти си сайбията им - режи , но мисли!..
Човек знае две и двеста, но се простира според чергата си.
Нашите тук на чуждо не посягат. За едната чест живее човек,а ако е писано
ще ни бъде видено поне на оня свят...
- Всички краднат бе Бай Димо, що ги не ловят, а ти викат ехооо.. от лимузините?
- Ловят ги, ама после пак ги пускат - широки и дълбоки са им джобовете, а на твоите, кръпките се виждат от трафопоста . Що не учи за "мутра", а нацвъка два броя на твойта?
Весел, изчанчен смях прихна от двамата и заглуши тишината. Събудиха се и двете мишки, които напразно обикаляха да намерят препитание. За кратко и огънят забрави да свети,
явно и той реши,че е време за веселба.
- Нашата "професия" никъде не е описана в конституцията и за нея всички си затварят очите.
Нямаме права,нямаме и задължения. Дори сянка не правим, защото сме без корени.
Ама сме жилави като троскота и нашите очи виждат по-далече от кофите?
Лошото е, че не им пука за нас. Кой и за какво ни е докарал до този хал.
Това е така, защото ни е болно обществото, а не че човещината е избягала от хората.
С лъжа и кражби, Марине, историята не се движи напред.Само се отварят дупки, като след земетресение, в които падат най-напред алчните, подире им безразсъдните , а накрая всите овци и вагабонти , дето се правят на по-умни от другите.
Така философски Бай Димо сложи точка на мераците, обсебили Марин.
- Имам един познат, подхвана пак той, разбира от лечение на доста болести-
Хем по евтинко ще ти излезе, хем няма да търсиш социалните за помощ. А може и без пари да помогне, ако не е нещо сериозно. Не бери грижа, ще се оправи детето.Утре на съмване ще го потърся в кафенето - пада си малко хайлайф, все там кеси, все едно пъпа му е хвърлен там.
За останалото забрави. Не се хващам на тая въдица.
Що са дни напред, ей тук ще си ги дочакам. В кауша не ми се влиза. Стари са ми кокалите, за да гният по занданите.
- Евала ти правя на търпилото, куража и приятелството. Жив и здрав да си ми, няма да се халосвам и аз напразно- прав си. Друго си е да се събудиш с чиста съвест, а не като ония "горе" , докарали хората до кофите. Бог да ни е на помощ иначе сме зайдали.
Тъй двамата клошари приспаха вечерта и легнаха щастливи, макар и да не виждаха звездите
над тях - бели светулки, които им готвеха на следното утро съдбоносна промяна.
-----------------------
И аз чух от първа ръка за тази мъдра среща на двамата клошари.
Прииска ми се да имам от тяхното достойнство, от онази изцапана от мизерията надежда за по-добри времена,от тяхното злокобно търпение, което винаги ми е липсвало и заради което вдигах богохулно очи към Бога.
Къщата ми беше малка, на един кат. В двора ми имаше място само за една леха домати, два реда картофи, китка магданоз и една кисела вишна.
Трите стаи паснаха идеално и за мен и за тези изстрадали душици.
Докато търсех най-добрата партия, за да се задомя, моите връстници вече женеха децата си.. А, аз се мотаех от стая в стая , с гола, не стоплена от нежност душа.
Гледах лястовиците под покрива как свиват гнездо и се грижат за малките си.
Нещо упорито ме тласкаше да изхвърча като тапа навън, да извикам високо с гласа на
Кралича , че и аз съм живо същество, че и в мен тупти сърце, способно да обича, да
създава живот, да сменя памперси , да държи мистрия, за да гради дом...
--------------------------
Сега, когато вечерите ни са най-приятното нещо в живота ми, когато греяната ракия на Бай Димо кара кръвта ми да пее и бушува, а Марин разказва за колегите си от строителния обект, като за свидни роднини, чувствам , че най-сетне намерих моето дълго чакано и мечтано семейство.
Защото там, където влезе добротат , тя непременно прави от грозното патенце лебед.
А лебедът е чист и красив като нашето гнездо, свито от двама клошари, едно щастливо дете с майка му, три книги , една китара, едно куцо куче и една винаги непразна котка.
* * *
Моника Георгиева написа:
Преди около 10 години
Очарована съм! Моите най-искрени поздравления,мамо!
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря !
МАЛКИ ТЕХНИЧЕСКИ ГРЕШКИ, КОИТО ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ С ЧИТАТЕЛИТЕ :
1. " Да извикам високо С гласа език
Кралича," да се чете -
"Да извикам високо с гласа на Кралича..."
2. "Тъй двамата клошари приспаха вечерта и легнаха щастливи, макар И Да НЕ виждаха звездите
Над тях -. бели светулки, които......." да се чете -
" Тъй двамата клошари приспаха вечерта и легнаха щастливи, макар и да не виждаха звездите над тях - бели светулки , които...."
Ели Суванджиева написа:
Преди около 10 години
Страхотен е.Много ми хареса.Поздравления.
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря!
Yuliana Pavlova написа:
Преди около 10 години
"Защото там, където влезе добротата , тя непременно прави от грозното патенце лебед."
Поздравления, Снежи!
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря!
Да се позовем на добротата,може би именно тя ще върне на нацията ни изгубеното равновесие и оптимизъм за по-добри времена?!
Лидия Георгиева написа:
Преди около 10 години
Отново доброто излиза на преден план! Дай Боже повече добро около всички нас! ИМАМЕ НУЖДА! !!!
Благодаря, Снежана!
vyankova написа:
Преди около 10 години
'Падна нощта и светлите отенъци на деня се скриха в залеза. Някакви сенки заслизаха по стърнището, после свиха под моста и небето се скри. '....kato v prikazka na Angel Karaliichev...
Blagodarq!
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря Ви от сърце за прекрасните коментари !
Радвам се,че не само в България,но и в дъждовният Лондон,в далечна Испания и Lagos, Nigeria и т.н.,...се четат моите публикации.
Това е наистина уникално!!!
Приятно ми е да чета вашите отзиви , които ме вдъхновяват още повече.
Тази сетивност да усещате позитивните моменти и моето настроение ме прави много щастлива.
Отново благодаря на всички,които сте коментирали и прочели разказа, и Ви е доставил удоволствие!
Марина Цекова написа:
Преди около 10 години
Трогващ душата разказ !
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря Ви! Уважение и поклон пред читателите!