club50plus.bg

Седеше и се взираше в улицата. Две деца, 10-12 годишни, се блъскат, заливайки се от смях. Възрастен господин с филцова шапка – леко поизтъркана, но нахлупена с достойнство, им се скарва и те показват среден пръст зад гърба му, след което подновяват блъскането.

Млада жена – категорично под трийсетте, в елегантна рокля, наметната с шал в така модерната за сезона шарка шотландско каре, трескаво рови в огромна лилава чанта. Едно листче пада на земята, без тя да го забележи. Мъж в стилен сив костюм, се отделя от събеседника си, навежда се и ѝ го подава. В първия момент жената се стресва и някак инстинктивно притиска чантата до гърдите си. След това чертите ѝ се отпускат и усмивка озарява безупречно гримираното ѝ лице.
Дори оттук, от прозореца, можеше да види изкусно положената очна линия и почти незабележимите бледорозови сенки, които подчертаваха дълбочината на синьо-виолетовите очи. Червилото е в същия дискретен розово-телесен цвят и по изкусителен начин подчертава пълнотата на устните.

Мъжът инстинктивно оправя възела на вратовръзката си. Жената казва нещо, леко накланяйки глава наляво. Един кокетен жест, който ѝ отива. Мъжът изпъва рамене и устните му се размърдват. После двамата се разсмиват.
– О,благодаря ви! – вероятно казва жената.
– На вашите услуги... – отвръща мъжът.
– Ужасно съм разсеяна... – продължи диалога жената.
– Дори разсеяна изглеждате прекрасно!
След тази реплика двамата се засмиват.

Ето – жената отново рови в голямата си лилава чанта. Мъжът се обръща и прави знак на събеседника си. Онзи се усмихва с разбиране – ок, чакам.
Жената изважда малка кутийка, която в един момент концентрира слънчевите лъчи, промъкнали се между гъстите есенни облаци. Изважда нещо от кутийката и го подава на мъжа. Той го поема, леко навеждайки глава. Един символичен поклон, издаващ нещо повече от обикновена учтивост.

Жената подава ръка и мъжът я задържа малко по-дълго от обичайното за сбогуване между непознати. Жената намества чантата в сгъвката на ръката си и се запътва към тротоара, грациозно полюшвайки снага. Една жена, която осъзнава, че погледите са концентрирани в нея. Мъжът поднася малкото картонче към лицето си. Чува го как вдъхва.

– Ароматизирани са – промърмори тя на себе си...
Жената се загуби от погледа ѝ.
Вероятно по някое време през деня мъжът ще ѝ се обади. Едва ли е свободен. Може би съпругата му е една от онези невзрачни домакини, прекарващи ежедневието си между печката и поредния сапунен сериал.

Затова и ще звънне на новата си позната. Тя е жена с широки възгледи, перманентно свободна и изключително интересна. Да, ще ѝ се обади... непременно, ще излязат, ще изпият по едно, ще...

Вниманието ѝ бе привлечено от силни крясъци. Огледа улицата – не се виждаше нищо.
– Ще ти... лелина! Давай го! Мое е!
Надигна се от стола и подаде глава от прозореца. Точно под него двама скитници се караха са 250-милилитрова бутилка водка. Единият държеше бутилката високо над сплъстената си от няколкогодишна мръсотия коса, другият беше хванал палтото му и го дърпаше, псувайки и крещейки.

Видя как от ъгъла с решителна крачка се задава полицай. И скитниците го видяха и моментално престанаха да се дърпат, седнаха на тротоара и започнаха да си подават шишето, отпивайки по малки глътки. Полицаят стигна до тях и им каза нещо. Говореше тихо, защото тя не го чу. Напрегна се.
– ... Реда... районното, 'сен ли съм!?
Да, казваше им, че ако продължават да нарушават реда ще се озоват в районното.
Успокоена седна на стола.

Пет минути по-късно улицата беше пуста. Сякаш беше замряла в късния есенен следобед. В отсрещната кооперация един по един светваха прозорци и тук-таме някой дърпаше пердетата, скривайки се, сякаш нарочно, от любопитния ѝ поглед.

На петия етаж във втория вход два силуета се прегръщаха.
Не можеше да различи лица. Взря се. Сякаш и двата силуета бяха мъжки. Напрегна се, опитвайки се да надникне отвъд тънкото перде превръщащо хората в силуети. Представи си – може би са баща и син, които не са се виждали отдавна. Или – не – скарали са се и прегръдката е акт на сдобряване. А може би са любовници, готови да консумират грешната си страст. Тя потръпна, смутена от тази си мисъл и тутакси отклони погледа си към прозорец на противоположния край на сградата и сякаш потъна в детски очи.

Едно хлапе беше опряло нос на прозореца.
Ноздричките му се бяха сплескали комично. Приличаше на малко пухкаво прасенце. Улови погледа ѝ и се изплези. И тя му се изплези в отговор. Детето се стресна, обърна се и се затича към дъното на стаята. Можеше да го чуе как вика:
– Мамо, мамо, мааааамооооо... една бабаа...

Тя се усмихна. Майка му вероятно точно приготвя вечерята. Изморена е, дори нервна. Хлапето крещи истерично. Майката се ядосва:
– Заминавай си в стаята и ме остави на спокойствие да приготвя вечерята, баща ти ще се върне всеки момент, гледан, уморен. Престани да крещиш!!! Чу ли меееееееееее!– гласът ѝ вибрира истерично. Детето, обидено, влиза в стаята си, не пали лампата и ляга по корем на земята.
– Възрастните са ужасни, отвратителни, мислят само за себе си, мразя ги – мисли си то и сълзите се търкалят по обиденото му лице.

Ето един мъж слиза от синя кола, заключва. Изважда от багажника някаква кутия и се отправя към същия вход. Вероятно това е бащата. Купил е някаква играчка на сина си или може би нова ютия, нов тостер, торта???
Може би торта. Даа, днес имат празник. Той знае, че жена му приготвя тържествена вечеря, а той е купил торта.

Прияжда ѝ се торта.
Отива до хладилника, отваря го бавно. На най-долния рафт се мъдрят два спаружени домата, над тях стои супата от социалните, която на обяд така и не дояде.
Затваря хладилника и се запътва към стола до прозореца, превърнал се в единствения ѝ начин за живеене.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]