club50plus.bg

Житейския път криволичи пред теб. Вървиш си по него.Крачиш спокойно и уверено към Непознатото. Съдбата не поставя пътни знаци. И сам решаваш къде и за колко да поспреш преди да продължиш. Споменът пристъпва след теб, пътят изчезва след него в небитието и няма връщане назад.
  И така крачка след крачка, случва се да стигнеш до пропаст - дълбока и непроходима.Стоиш на ръба.Обръщаш се назад – път няма. Поглеждаш в дълбочината, а там ехидно ти се подсмихва Непритежаемото. Страхът застава до теб. Обхваща те в желязната си прегръдка, притиска те и спира дъха ти.

Тогава до теб пристъпва Вярата,хваща те за ръка и ти казва:"Ти можеш да намериш път-потърси го!". От другата ти страна застава Надеждата и ти прошепва: "Нищо не е загубено,винаги има начин!"

Пред теб се изправя Любовта, прегръща те, поглежда те в очите:"Ти можеш,ще се справиш,ще преминеш над пропастта-аз вярвам в теб!". Затваряш очи. И те те хващат и те повеждат през безпътието над бездната. Безпътие, преодоляно от силата на духа ти, желанието да продължиш напред,да живееш!
   Отваряш очи. Пред теб отново криволичи пътят, а пропастта е останала зад теб. Споменът бавно я заличава.
    И докато си летял , носен от Вярата,Надеждата и Любовта с усещането, че пропадаш в бездната ,чувстваш странната трансформация,направила те по-различен човек, погледнал в очите Непритежаемото и осъзнал безценните неща в живота!