club50plus.bg

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо.

Мъглите, събудени от ноемврийската прогноза на синоптиците,падаха и поглъщаха първия метър въздух над земята.Понякога хората сънуваха красиви сънища.
Руби не бе от тази част на човечеството.Тя дори не сънуваше.Нямаше охолство в душата и.Колкото и да бе жилава надеждата и силна волята и,накрая реалността победи и и удари шамар!
Гостуваше на приятелите си от три седмици.Благодареше на Бог всеки ден,че има такива хора до себе си!Приеха я в дома си с изобилие на доброта и гостоприемност.Разговаряха с нея,отделяха и време и и даряваха обич.Може би,това,че бе у тях е дело на съдбата...Ако бе в своя апартамент-сама с войната,която водеше с болестта,щеше да загуби всички битки.Стана добре,че с наемателите бяха подписали едногодишен договор и тя прие предложението на Албена и Андон да им гостува,докато се налага да е в София и трае лечението и.Истински приятели,при това скромни!Казват,че ако си направил добро-трябва да скриеш,а ако са направили добро на теб-да разкажеш.И те наистина се държаха така,сякаш не правеха нещо изключително за днешно време.Да приемеш даден човек като част от твоето семейство е проява на висша форма на човечност.
Младата жена държеше в ръка снимка на усмихнато момченце-осем годишно хлапе,с изключително топли кафяви очи и непокорен перчем на челото.Сърцето и заплака със сълзите на очите.
Синът и!Дарът на живота към нея!Благословията от съдбата!Кристиян дойде като слънце и огря душата и сърцето и.
Руби се отпусна на дивана и притвори влажните си майчини очи.Нямаше да спи...Не искаше.А и не сънуваше.Но пък съзнанието и често се връщаше назад във времето...
Усмихнатата студентка се вълнуваше след срещата с красивия млад мъж.Най-сетне се запозна с човека,който накара в стомаха и да затанцуват прословутите от книгите и филмите пеперуди.Строен,красив,интелигентен,обичащ да чете книги като нея,интересуващ се от нещата,които вълнуват и нея като личност.Усещаше,че той е мъжът,с който иска да прекарва дните си ... и нощите.Усмихна се и заспа сладък сън.

 

Заредиха се щастливи седмици,месеци...Дойде и предложението за женитба,подготовката за сватбата,щастливият ден и съвместния им живот.
И после дойде редът на болката!Пет години очакване,пет години напразни надежди,пет години ходене по мъките,пет години празен поглед и безмълвие на въпросите на близките до тях хора,пет години без да дойде детенце в живота им...Последваха негласни обвинения към нея,които я караха да се чувства непълноценна жена,щом не бе дарена с благословията да стане майка,тъгата в погледа на съпруга и,празните стаи и самотата от тежестта на самообвиненията към самата себе си.За осиновяване не можеше да става и дума-семейството на съпруга и бе категорично против.Искаха наследник с тяхната кръв.И така малко по малко с човека,който обичаше,спряха да разговарят,да споделят...да се обичат.
Последва раздялата им.

Руби замина за столицата. Намери си работа,завърза нови запознанства,сдоби се с приятелски кръг,с който прекарваше свободното си време,записа се на йога, на фитнес...
Имаше малко на брой връзки с мъже,но от повече нямаше нужда, а и не искаше пак да се раздава без остатък.
Един ден в живота и се появи Дани.Дани!Мъжът,който неусетно и за нея самата върна красивата и усмивка отново на лицето,накара очите и да блестят с искрите на надеждата ,зарадва дните и и прегърна тишината на нощите и.Не беше лудо влюбена,но някак сърцето и душата и се чувстваха обичани.
След около седем месеца от началото на връзката им и възможността да е пипнала тежка форма на грип,отиде на лекар.Благословени Боже!Оказа се ,че е бременна!Тя,която не очакваше подобен дар от съдбата!Втори месец вече го е носила в утробата си.Не можеше да се опише радостта,с която се изпълни от този ден нататък живота и!Разбира се,веднага каза на Дани,че ще задържи детето,но не очаква той да се обвърже с нея.Той нямаше нищо против да стане баща и бе готов да признае детето и да се грижи за него като баща.Така след седем месеца и една напълно нормална бременност,се появи Кристиян.Майка и дойде при нея ,за да и помага с отглеждането му.
Следващите години се въртяха около детето.Отдаде се изцяло на него.Когато Кристиян навърши пет години,фирмата,за която работеше бе закрита.Не можа да си намери работа и след малко колебания,замина за Гърция.След като се установи там,взе при себе си и сина и майка си.Апартаментът в София даде под наем ,защото реши да живее в Гърция.Когато Кристиян тръгна на училище,тя не изпитваше съмнения,че той ще се справи ,въпреки,че не е в България.И стана точно така-синът и с лекота се справяше с учебния материал,майка и бе до нея и винаги я подкрепяше,животът и течеше напълно нормално.
Нормално...Само дето от два-три месеца гърлото и бе постоянно възпалено,трудно преглъщаше,гласът и ставаше все по-дрезгав и все усещаше,че нещо е заседнало в гърлото и.Реши да отиде на лекар,защото тези симптоми не отшумяваха,а ставаха все по-настойчиви.След прегледи и изследвания чу и безмилостната диагноза на лекарите-РАК на устната кухина!
Трудно се асимилира подобна диагноза.След въпросите към самия себе си,на които не чакаш отговор,следват страхът и загубата на вяра в Бог.Не можеше да скрие подобно нещо от майка си,но как се казва тази кошмарна дума на жената,която те е родила.Плакаха и двете,успокояваха се една на друга,даваха си кураж...и двете мислеха за Кристиян,дарът от Всевишния...как да го опазят от този ужас.

Решиха Руби да замине да се лекува в България,а майка и да остане в Гърция с внука си.
Така младата жена се изправи сама срещу болестта,стиснала душата си с всичката майчина сила на света и сграбчила надеждата да види така желаното дете да расте край нея.
Понякога лятото си отива неочаквано.Друг път есента изпреварва времето си.Или зимата напомня,че преждевременно ще обрули плодовете и ще съблече багрите на останалите сезони.
Но най-тъжно е когато пролетта я прекърши слана.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]