club50plus.bg

А как на балгарски абезяна?

В Института за чуждестранни студенти – София, имаше неписана забрана за употребата на две думи: негър и маймуна. Когато преподавах там български език (1980-1984 г.), ИЧС се наричаше „Г. А. Насър" и в него чуждестранните студенти изучаваха една учебна година български език, за да могат след това да продължат в съответния ВУЗ.

Понеже често се случваше нашите питомци да бъдат обиждани с гореспоменатите думи, поне в ИЧС задължително трябваше да ги избягваме. Защото негър всъщност значи „черньо", а нашите възпитаници от Африка бяха африканци – гвинейци, ганайци, зимбабвийци, юарци, етиопци...

Списъците на студентите в групите се определяха преди началото на учебната година и са раздаваха предварително на преподавателите. И така, в един от списъците фигурираше името на студентка от о. Мавриций ... Майна Тулема. (Какви ли не имена съм срещал – не е за разправяне). С колежката Станка Нецова доста се позабавлявахме с това име, но помежду си, естествено.

Започна годината, подхванахме триседмичния първоначален фонетичен курс, но нашата Майна все още не пристигаше, но на нас, за разлика от друг, път, изобщо не ни пукаше, че ще закъса с материала.

Една вечер Нецова ми се обади вкъщи (редувахме се през ден, тъй като се преподаваше по 6 часа само български език и човек можеше да откачи), за да ми каже докъде е стигнала с материала, и ми сервира следното:
– Колега, дойде новата студентка. Ама се казва дори не Майна, ами... Маймуна!
– !!!!!!!!
– На нейния език, моля ти се, значело... красива!

И таз хубава! Не стига, че върху думата тегне табу, ами студентката така се казвала! Явно първоначално е била записана погрешно в списъка, но с грешката (Майна) беше къде-къде по-добре...

На другия ден отидох доста посърнал на работа и със свито сърце тръгнах към стаята. Как ще се обръщам сега към нея? В преподавателската работа бе подходящо към студентите да се обръщаме на малко име, за да ги предразполагаме и да им показваме добри чувства – все пак бяха младежи на по 18-19 години, далече от родина, от родители и близки...

Не щеш ли, в коридора срещам Омар от Йемен. Той беше следвал една година в аналогичния на ИЧС институт в Москва (той пък се казваше „Патрис Лумумба") и при него проблемът беше не как да го научим на български, а как до го отучим от руски, който знаеше доста добре.

Като удавник за сламка се хванах за него и престорено небрежно го подпитах, след като се поздравихме:
– Омар, а как се казва... новата студентка?
Омар се засуети, почеса се по главата, поогледа се насам-натам и току изтърси:
– Препадаватель, а как на балгарски абезяна?!
Повече нямаше нужда да ми обяснява.
В час как ли не си обръщах езика, като се изхитрих да местя ударенията в името на Маймуна – ту на първото „а", ту на последното; но тя, горката, щастливо ухилена, ме поправяше:
– Не, не! МаймУна, МаймУна!
Студентите се заливаха от смях, аз едвам се удържах да не прихна, а Маймуна нищичко не вдяваше.

Добре, че съвсем скоро новите приятели й обяснили за какво става дума и тя си промени името на... МаймОна. И с това проблемът донякъде бе решен.

Една фонема само, ама все пак вече не беше съвсем маймунско името!

Историята, разказана от Славимир Генчев във форума на Клуб 50+, събра най-много читателски гласове в анкетата Първоаприлско забавление "Станете за смях".