club50plus.bg

Разходката из замъка и великолепната му градина беше изключителна. Филип откриваше този нов свят. Иза деликатно и много умело го въведе в него. Когато преминаха през голямата порта, зазвуча нежната музика на Щраус. Многоцветните алеи, красивият фонтан, заобиколен от приказни фигури, разпръскващ приятна прохлада...

А когато погледнаха от високото, тя въздъхна:

-Не сменям това място и за Рая! Просълзи се, пред очите и се завъртяха пъстри кръгове, разнасяше се аромата на омайните цветя... Беше приказно!

Раздялата им също беше много вълнуваща.

- Филип, бъди добро момче! Разбирам, че си успял и си щастлив, но малко християнско смирение няма да ти е излишно. Най-хубавите ти години са пред теб. Желая ти успех! Обади ми се, когато се прибираш в България.
- Благодаря ти за всичко, Иза! Целият ден беше най-добрият житейски урок, който съм научавал по толкова приятен начин. Няма да чакам до България. Ще си говорим по скайп. Няма да ти досаждам, само когато пожелаеш.

Когато му помаха за довиждане, ветрецът развя белият шал, заприлича му на бяла лястовица с разперени крила...

Филип беше сериозно притеснен. От десетина дни не я виждаше на линия по скайп. Разговорите с нея бяха много приятни и винаги поучителни. Така не бяха разговаряли дори с майка му. Писа няколко имейла, но не получи отговор. Последният път му се стори някак бледа, говореше с паузи, но обясни състоянието си с някаква инфекция.

„Дано да е някъде по света с неотложни задачи. Но можеше да каже... Дано да е здрава и щастлива!"

Една сутрин, когато се любуваше на гледката и с наслада пиеше кафето си с капчица сметана, Зорница почувства болка. Тъпа, досадна, дразнеща и пулсираща. Необяснима.

„От напрежението... от времето, ще ми се размине."

Взе няколко обезболяващи, но утихваше само за времето на действието им.
Отмени всичките си ангажименти. Обади се на Иво, неин приятел и колега за преглед. Доц. Габровски назначи скенер, ядрено-магнитен резонанс, после насочено изследване с понтоцеребрален ъгъл и много кръвни изследвания. Искаше да е сигурен! Тя беше негова много специална приятелка, сърце не му даваше да и каже, но... ТРЯБВАШЕ!
Онази предателска бучица заседна на гърлото му...

Съзнанието на Иза отказваше да приеме тежката диагноза. Сърцето и се сви от страх и мъка. В главата и се заблъскаха хиляди въпроси без отговори... Настоящето и бъдещето надвиснаха като черен облак! Шок, паника, ужас! Не искаше да повярва! Отказваше да повярва! Почувства се още по-самотна, лице в лице със страха си. Обзе я ужасяваща безпомощност, дори не чуваше какво говори Иво. Пред очите и притъмня, коленете и се огънаха... Свлече се в ръцете му.

Той я прегърна братски, притисна я до гърдите си.

- Чуй ме, сияйна! – така я наричаше от години. Сега вече съм твоя приятел! Убеден съм, че звездицата ти не е на път да угасне! Ще заблести още по-ярко, когато всичко свърши. Ти си кристално чист човек и приеми това, като поредното изпитание! Ще се справим! Знам, че е разтърсващо, но цената си заслужава, нали? Та ти си богинята на утрото! Как ще съмва без теб?Познавам проф. Ален Луиз Патрик. Възпитаник на Харвард, който преди няколко месеца започна с нов метод. С лазер, без да отваря черепа, за да се избягват странични щети. Ще се свържа с него, ще уговоря преглед, дори ще те придружа до Париж. Сега се успокой! Моля те! Прибирай се, ще ти се обадя! Ще приготвя всичко, само ми обещай, че ще отидем! Имаме избор и ще го направим! И повярвай! Бог нашепва как да се справиш с болестта! Чуй го! Силна и целебна е вярата, знаеш го! Поискай, повярвай дълбоко и истински! Ти трябва да живееш!

(втора част, Очаквайте четвърта част)

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]