Той отиде десет минути по-рано. Почти се скри зад един ъгъл, за да наблюдава улицата.
„Не мога да си позволя да седна на една маса, ако не изглежда добре облечена! Близо до банката съм! Я, колко народ е наизлязъл след дъжда. Ще ме види някой и после ще ми се подиграват! Глупак! Остави се да попаднеш в собственият си капан! Ама, ми натри носа тази бабет! На колко ли е? 50-55? В зряла възраст била! Как само се дуелираше... И го победи! Срам! Няма да кажа на никого..." потънал в суетните си мисли, не я чу кога застана зад гърба му.
„Пак ме изненада!" Когато се обърна, не можеше да повярва на очите си. Изгледа я от глава до пети.
Стилна прическа, бяла перлена огърлица с обеци. Жакет с три-четвърти ръкав на тъмносини ситни ивици, бяла пола. Високи бели обувки и малка бяла плик-чанта.
И този бял шал... беше романтично-аристократичната нотка към облеклото!
Свали слънчевите очила с красив, фин жест. Лицето сияеше, но очите ... Страхотна е!
- Ще те науча на обноски! Сега, скъпи приятелю, ако си свършил с огледа и външният ми вид те задоволява ми подай лакета си да се облегна. Ако искаш съвсем да си по етикет на първа среща с дама, целуни ръка! Не стой като истукан!
„Глупак, пак се издъних!"
- Но те разбирам до някъде. В този мъжки войнствен свят, в който вулгарността е издигната в култ, истинската женственост е само дума, остаряла по значение, непотребна сякаш. Вмирисана на лавандула и стари дантели, скрита за сетивата ти на ловец на плът!- Извини ме.
Той се наведе, нежно пое ръката й, целуна я. Галантно подаде лакът, за да я преведе през цялата улица, неин горд придружител.
- Зорница, ти си истинска жена от звездната лига и аз съм щастлив на случайната ни среща!
След като се съвзе от поредната изненада, той влезе напълно в ролята си на истински кавалер.
Настани я подобаващо с добре премерени жестове. Поръча леко бяло вино, погледна я:
- Наздраве, Зорница!
- За твое, Филип! За приятелите съм Иза.
- Днес е невероятен ден за мен. Изобщо не очаквах, че ще е толкова различен и вълнуващ.
- Разкажи ми за себе си. Как се озова тук?
- Имах късмет. Завърших висшето си образование в София, но нещо не ме удовлетворяваше мисълта за реализация там. Упорито учих английски, кандидатствах магистратура в САЩ. Приеха ме в един от престижните университети, Пейс в Ню Йорк с пълна стипендия. Дипломирах се четвърти по успех. Това ми помогна, защото бързо си намерих работа в Кредит Сюист. После друга позиция в Лемън Брадърс. Исках повече! Междувременно три тежки изпита по финансов анализ, после още три за трейдър. Работих на Уолстрийт, но в един момент напрежението и стреса от онази борса ми дойдоха в повече. Избрах Виена, да ти обяснявам ли защо? Погледни само... И... ето ме срещу теб. Все още не съм женен, но не бързам. Стандартите вече са други.
Докато го слушаше далечни спомени нахлуха в съзнанието й.
„Ето къде съм го виждала!" Младежът, който вървеше зад сина й на церемонията по дипломирането им в Радио Сити Хол! Тогава беше толкова развълнувана, когато казаха имената им, но щастливите сълзички... и майчиното сърце виждаха само рожбата й. А приятелите я прегръщаха и поздравяваха. Викаха – България, имената им! Взривиха залата от аплодисменти! Нарушиха протокола с възторзите си, развяха знамето! Американците се слисаха в първите секунди, но приеха с разбиране и споделиха радостта им...
„Светът е малък!", но ще му кажа друг път.
- Сега си ти!
- Преди няколко седмици се върнах от ада и се страхувам дори да говоря.
Тя му разказа за няколкото мисии. За глада и мизерията, която видя в Африка.
- Преди тях имах успешна лекарска кариера. В един момент установих, че ставам жертва на собствения си успех. Мислих доста и се оттеглих. Събраха се цял куп причини и нито една не е хубава, но имам чувството,че съм взела правилното решение. От време на време приемам пациенти, заплетени, нерешени случаи, за да съм полезен.
Приемам хората със сърцето си и животът такъв, какъвто е. Предпочитам да му се усмихвам, от колкото да го гледам намръщено и през сълзи. Старая се да превръщам всичко в приказка. Нали знаеш къде свършваме всички? А, знаеш ли какво носим там – пред Твореца, за да ги сложи на везните и да каже къде ни е мястото?
Две неща – добрите и лошите дела! Задоволих ли любопитството ти?
- Не съвсем! Сама ли си? Жена като теб... Умна си и красива.
- У, хубост ненагледна! Объркана история. Запознахме се преди близо година. Колега, но хирург. В края на миналото лято. Бяха невероятни няколко седмици. Чудеса от нежност! Магия! Споделяхме всяка мисъл, всяка мечта и страх. Но... знаеш ли, че винаги се появява едно престъпно неочаквано НО! Трябваше да дойде тук за една година в Кранк хаус за защита на професура. Изписахме имейли като за „Война и мир" и то няколко пъти. После замина в командировка във Ванкувър и от няколко месеца не зная нищо за него.
- Стоиш си тук спокойно и не си направила и опит да го потърсиш?!
- Я, се спри! Аз да го търся?! Той прекрати писането без обяснения!
- Май е време да забравя за голямата любов и да не се надявам на чудеса. Не е ли време да запазя душевния си мир, да не бленувам реализирани златни сънища? О, стига съм ти досаждала. Да приключваме обяда и ставай да гониш момичетата! Погледни какви красавици минават!
- Няма какво да науча от тях, а ти си отворила книгата на мъдростта. Кажи ми, мечтаеш ли?
- Боже милостиви, разбира се, че мечтая!
- За какво?
- Обиколих половината свят, видях какво ли не, но има нещо, за което бленувам от моминските си години.
- Толкова дълго? Осъществима ли е?
- Да, разбира се. Но дали си струва да го правя? А после? Дали ще имам друга причина или желание да продължа?
- Хей, ти си рицар!
- Да, в пола! Чудничко!
- Разкажи ми за мечтата си!
- Новогодишният концерт на Виенската опера!
- Царството на великия Караян?
- Да, обожавах го! Приех като лична загуба кончината му през 89. Много исках да го видя на живо, но... Като си решил да ми посветиш деня си, да отидем до Шьонбрун. Миналата година бях тук, разгледах всички замъци, но се влюбих в него. Прекрасен е! Замъкът на Мария Терезия и принцеса Сиси. Архитектурен шедьовър от приказките! А парка – възхитителен! А гледката от лятната резиденция – изумителна!
Всичко до най-дребните детайли е на мястото си и дори критично професионално око няма какво да добави към съвършенните форми. Изящно изрисувани тавани, масивните, пищни декорации. Невероятни съчетания на цветове!Главозамайващи багри!
- Ставай, да тръгваме. Ти ме заинтригува!
- Не си ходил? Повярвай ми, загубил си! Да вървим!.
Геолог по професия, пътешественик и поет – по душа. Нейният град е Варна, но се чувства еднакво комфортно край морето, на поход в планината, или на екзотично пътешествие. Обича да пътува и да описва своите пътувания, обича музиката, поезията.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари