Знанието носи болка. Съдбата ни оттласква от бряг на бряг, заглажда ни с речните камъни чрез режещите ръбове на проблемите. Денят е празник, в който сме добри. Мъдростта е крайната цел. Добротата и любовта я осветляват. А човешкото сърце е кладенец на духа в гърдите ни. Духът разполага с безпогрешни вътрешни сетива. Затворени и даже залостени в сиромашки ограничен светоглед, мнозина се обявяват за ръководещи. И това е опасно. Душите на хората са като на ята. Прииждат звездопадно на земята и се потапят в сладко-горчивите земни изпитания. После поемат отново нагоре.
Невинаги се разрешава душите от отвъдното да се намесват долу, където някога са били, дори йерархично да са високо, при най-извисените духовни същества. Задушниците са за живите. За починалите – за тях Господ се грижи. Но има и внушения. Мъдростта дава смисъл и красота и на най-мрачния сезон. Само през есента ли е така или е от липсата на достатъчно слънце? Важно е да следваме мъдростта на времето.
Получено по инициативата Стани Четен Автор
Все още няма коментари