В целия православен свят тази година хората посрещнаха Великден на една и съща дата.
И нашето семейство го отпразнува по подобаващ начин. Аз се погрижих да боядисам яйцата с природни средства, като прочетох съветите на своя колежка от Клуб 50+. Резултатът не беше много впечатляващ, понеже яйцата ми бяха от червени кокошки и те си имат боя по природа. Избрах да боядисам с червен пипер, като се надявах да станат жълти, но се получи кафяво. Искаше ми се да имам и лилави яйца, като ги сварих с цвят от теменужки, но пак не се получи желания ефект. Вече бях боядиса цяла кора яйца, когато се сетих, че може да се боядисат, като се варят във вино, и понеже то е в изобилие у нас, купих още десет яйца и ги направих сини. Прочетох, че като ги обвържеш с конци или ластици, мястото под тях ще остави шарка, но не ми се получи. И листата, които прикрепих към яйцата с марля, не се отбелязаха. С една дума пълно фиаско. Затова пък с чай от жълт кантарион получих кафяви яйца.
На другия фронт нещата се получиха по-добре, даже, по моя преценка - идеално. Става въпрос за приготвянето на курабиите. Видях две рецепти в интернет, но в крайна сметка използвах рецептата на сестра ми: 3 яйца, 1 ч. ч. кисело мляко, 1 ч. ч. мас, 2 ч. ч. захар, 2 пакетчета амонячна сода и брашно, колкото поеме. Амонячната сода разтворих в млякото. Съставките ги забърках в следната последователност: яйцата с захарта се бият, докато захарта се разтвори, прибавям киселото мляко с амонячната сода и бъркам, след това маста, която съм я извадила от хладилника да се отпусне, но не я топя на котлона. Идва ред на брашното - ползвам пълнозърнесто брашно, понеже е полезно. Майка ми като видя тестото толкова черно, едва ме ѝ призля. Нахока ме, че не го правя като хората /подразбирай с бяло брашно/. Как щели сме да се отсрамим пред хората, които ще ни дойдат на гости. Сестра ми ѝ опонира с думите: "Не стига, че ги прави и то здравословни, ами ѝ връзваш кусури". Аз, разбира се, сложиш и малко от бялото брашно. Разточих тестото с дебелина 1,5 см. с точилка изрязох с формички сърца, рибки, гъбки и трилистни детелини. Направих две дози, понеже сме много хора: аз с тримата ми сина, снахата, внуците, майка и татко. Отделно на втория етаж е сестра ми с нейното семейство без синовете ѝ, които са на гурбет в Англия. Тя гледа вуйната на зетя, която остана съвсем самичка и болна.
За печеното агне се погрижи майка ми. Аз бях на мнение да купим охладени пилешки бутчета, но тя реши да спази традицията до край. Купи агнешка плешка, с която се бори седем часа по нейни думи. Напълни я с ориз и гъби, а меродията беше джожден от градинката. Стана - да си оближеш пръстите. Марулите за зелената салата дойдоха от градинката, за която се грижи също майка ми, а ние със сестра ми и баща ми помагаме под неѝн вещ контрол. Баща ми дава съвети за торенето на двора - да слагаме дървесна пепел. А майка ми си държи на угнилия оборски тор.
На самия Великден се събрахме да се повеселим, да хапнем, да пийнем, да отбележим светлия празник Христово Воскресение. Така и не разбрах кой стана бияча на тази година, но понеже в това тясно пространство сме десет души само на първия етаж, на трапезата се редувахме за празника. А внуците "решиха" точно на празника да се разболеят, та се наложи да ги водят на дежурен ушен лекар.
Те отскоро са на детски ясли и сега се аклиматизират с новата обстановка.
Днес е вторият ден на Великден. Остана още малко от агнето и курабиите. Между другото, получих похвала от леля Ваня, наша семейна позната, за тях и даже ѝ дадох рецептата. Утре всеки ще си тръгне по задълженията, а аз оставам с моя Клуб50+: да чета и пиша публикации за каквото преценя, че ще вълнува читателите му.
Послепис: За посещение в църква нищо не писах, понеже баща ми ни е възпитал в атеизъм. Синовете щяха да ходят, но тъй и не разбрах дали го направиха.
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
Все още няма коментари