club50plus.bg

Напрежението го удари още на влизане. Витаеше из стаите и безмилостно напомняше, както за пропуските на строителите, така и за стойността на ремонта, който го очакваше. Това обаче бе едно на ръка, защото надуши и друго: жена му гузно запречваше вратата към спалнята, подрънкваше с две чаши кафе в ръце, а щом й каза, че е уморен и има намерение да си легне, сякаш изтръпна.

Такива мисли бушуваха в главата на Атанас Колев, а щом се отпусна върху продънената пружина и привика половинката си, нещата излязоха от контрол. Стори му се, че стържещият звук, изтръгнат от нечий изтръпнал задник не идва изпод постелята му, а от преизподнята. Скочи като ужилен, отривисто залегна на килима и след като докопа натрапника, го издърпа на светло.

- Копеле! - извика гневно и тъкмо да го ошамари, се намеси режисьорът.

- Сега! - извика ръководителят на екипа, вследствие на което от навалицата зад него се изтръгна нежна девойка, наметната с бяла престилка. В ръцете си държеше поднос, а него бе тропосан лъскав флакон с аеродинамична форма.

Прелюбодеецът, приел злокобната си роля присърце, виновно потрепваше, само по слипове и фланелка с щампован отпред силует на Айфеловата кула.

- Защо не изпи „Газовата Спирачка" ? - занарежда мило девойката, също актриса от техния театър. - Отново газовете те провалиха!

- Под легло и под юрган,

газът е тотално спрян! - припя масовката зад нея, като всеки от миманса танцуваше със шишенце от препарата в ръце: само един потропваше с дайре

После колежката им се обърна към камерата и продължи:

- „Спирачката" ни възпира не само газове. Тя ще Ви помогне да избегнете и нежелани срещи! Приемайте я редовно след употреба на пикантни храни и грижите Ви ще бъдат забравени!

- Следва сцената, когато Петко нагъва боб. - обърна се режисьорът към монтажистите. - Ще я залепите веднага след тази, а утре ще повторим днешната, но без да го хванат! Ще си лежи кротко под кревата, защото е умен и си е взел лекарството.

После намести баретата на главата си и ги похвали:

- Браво на всички. Добра реклама ще стане.

Екипът и актьорите възприеха думите му, като знак за приключване на снимачния ден и с доволни физиономии започнаха да се преобличат.

- Да пийнем по едно. - предложи Пепи, този дето уж се изпърдя.

Бе най-млад от тримата и Наско се наслаждаваше на безуспешните му опити да забия Гергана - така се казваше актрисата - фармацевтка.

- Става, но да е близо до нас. - предвидливо му отвърна. Живееше през две улици и ако се забиеха из покрайнините, трябваше да се прибира с такси. - Ще ви покажа местното заведение и ще останете доволни. Хем ще взема един душ преди това, че нещо прегрях.

„И аз прегрях, братко!", страдаше Пепи след час, докато чакаха приятеля им да се изкъпе. Разговорът с Гергана вървеше трудно, а силната жега допринасяше за другата - по-голяма беда: наистина се бе постарал да пръдне юнашки, вследствие на което, задникът му се разбунтува и подсече, като на пеленачетата. Цепката щипеше и коварно го разделяше на две, а Наско така и не излизаше от банята. „Поне да се подмия!", молеше се наум, забравил за бурното си увлечение към колежката.

- Какво ти е? - попита го тя, явно озадачена от поведението му.

„Очаква недвусмислен флирт или подкана за сексуален контакт , а вместо това ме гледа, как се превивам!", отчете актьорът. „Само да се измия и ще й дам каквото иска!" За негово облекчение, домакинът най-после се измъкна от банята и той, пренебрегвайки настоятелните стъпки на Гергана в тази посока, се вмъкна пръв. Острата болка сякаш се подигра с наученото в академията, присмя се над решението да поеме няколко порции с подлютен боб преди снимките и повторно го разпори на две, поставяйки на изпитание вярата му в Станиславски.

Заключи се, напълни легена, дето Наско си переше чорапите и доволен поседна в ледената вода. Облекчението бе неописуемо. После прегледа шкафчета над мивката и благодари на съдбата: обзаведе се с малка пудриера, навярно забравена от някоя разсеяна дама и след като обилно опраши цепката, нахлузи късите панталони. За щастие бяха с много джобове и спокойно прибра пудриерата. Не му се щеше да се гърчи, докато си пият с колегите бирата, пък и май имаше нужда от нея за ден - два. После щеше да я върне.

2.

Барманът Лоренцо най-мразеше клиенти като тия: особено това артистче, дето се влачеше тук през вечер. Беше го гледал по телевизията, но не във филм, а в интервю. „Кой ще го вземе това дупе във филм?" - мислеше си Лоренцо, докато разреждаше бирата им с вода. Можеше и да не го прави, ама не се сдържаше. Не ги обичаше дупетата и това си е; с кози бради, или катинари по мутрите, с къси, шарени панталони и обувки, високи, като за планината. А онзи - приятелят му с дебелия задник? И него го беше гледал някъде: въртеше очи като смахнат, вживяваше се в поредната роля, дори и тук на масата, и уж гледаше на света с други очи. „Пияница!", оплю го набързо. Ето и сега - въртеше се на стола като шугав, все се попипваше отзад и през половин час ходеше до тоалетната. Виж мадамата си я биваше.

Зад него главният готвач се развика на Паржу - помощникът му, да побърза с картофите. Паржу пък се притесни и с огромния си задник изблъска Елеонора - сервитьорката, което определено развесели Лоренцо. Дори си гребна шепа от картофите на дупетата и си сипа още от бирата. Беше я спестил за себе си.

Не само Лоренцо бе в добро настроение. И главният готвач, който се явяваше брат на собственика доволно потриваше ръце: бичи бутове - щръкнали от торса на шопар, защото заведението се напълни.

- Давай, Паржу! - подвикваше на помощника, който всъщност се казваше Парис, а ония се потеше, все едно бе в сауна.

Елеонора постоянно сновеше с пълни и изпразнени табли, а някои от клиентите вече бяха направили главите.

- Няма ли най-после да се разкарате! - шепнеше тихо Лоренцо и чак в полунощ си отдъхна, щом главният се изнесе.

Обичаше го шефът им тоя номер: обираше оборота и изчезваше, а тях ги оставяше да се оправят с пияниците. Последни се надигнаха дупетата и най-после можеха да раздигат: Елеонора замиташе между масите, Паржу миеше последните чинии, а той тръгна да си прибира чашите. Бяха се разбрали с Паржу по този въпрос и дебелакът не искаше да мие друго, освен чинии. Тогава я забеляза.

- Дрога! Дрога, мамка му! - извика победоносно и другите двама за миг се озоваха до него.

По тапицерията на стола, дето бе седяло дебелото дупе, искряха две дебелички ивици бял прашец.

- Делчо? - въпросително произнесе, Паржу. - Ще стигне за тримата.

- А на пържолите имаше ли, Делчо? - изпъчи се насреща му. Приличаше на петел, със зализания си нагоре, червеникав перчем. - А на кебапчетата? Всичко отмъквате двамата, а аз да карам на картофи... Няма да стане, Паржу. Всичко е за мен!

- Остави го, Пар. - въздъхна Елеонора. Наричаше колегата си така в редките случаи, когато бе развълнувана. - Ще си изкараме добре и без тези боклуци.

- Точно така! - ухили се победоносно барманът и след като нави на руло чисто нова петолевка, приклекна и с подражателски жест, зает от сериалите, тържествено смръкна: първо в едната, а после във втората ноздра.

- Как е? - запита Паржу, докато барманът обираше с наплюнчен пръст остатъците и ги втриваше по венците си.

- Нирвана, братко! - просълзи се Лоренцо. - Този аромат... Този вкус... Направо ме отведоха в един друг... съвсем различен свят!

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]