club50plus.bg

Измеренията са различни, майчините тревоги – не се променят

- Спаси детето ми, Защитнико! – вдигна ръце към небето и безмълвно продължи молитвата си.

По лицето й се четеше, както решителността на всяка майка да брани отрочето си, така и страхът от неизбежната борба с интерчумата. Погледна лицето на спящото момче и тревогата отново сви сърцето й. Малкият след броени часове навършваше три годинки, а това означаваше че с ранната поща в дома им щеше да пристигне задължителният персонален компютър.

От седмици Дани разпитваше за него и очите му светеха, като някогашните светулки. Тези искрящи животинки отдавна ги нямаше по света, но тя помнеше разказите на баба си за тях: нощем летели над полянката пред тяхната къщичка и рисували из мрака причудливи истории. Само че вече нямаше светещи разказвачи, а наместо да слушат приказки, малчуганите играеха на компютърни игри, в които героите безспирно се посичаха, стреляха или избиваха по всякакъв ефективен начин. Мониторите не спираха да бълват изтезания, смърт и болка, но в крайна сметка нямаше победители, а следваше нова игра.

Затова майката влезе в кухничката и след като се убеди, че е сама, съпругът й спеше в спалнята, измъкна от малкото чекмедже под мивката мъничък свитък хартия. Разви го и извади последната си свещичка: „Щом няма светулки, ще му запаля друго." – си мислеше, докато пресичаше коридорчето. Малкият още спеше, а тя приседна направо на пода, до главицата му и тихичко запали свещта.

- Повелителю на времето! – започна отново молитвата й към измисленото от самата нея божество.
- Запази частица от своята благодат и я разпростри върху момчето ми.

Нека интерчумата не го обсеби изцяло, та ние – неговите родители да останем живи в сърцето му. Нека продължи да играе на поляната, да научи за светулките, пък току виж някой ден и да ги съзре! Нека щом стане мъж, да погледне момичетата наоколо, та и той да си има рожби, а ние внучета! Моля те защитнико на времето – спаси го от интерчумата и му дай непокътната частица от себе си, която виртуалната изедница няма да може да обсеби! Така момчето ми ще остане с нормален разсъдък, а аз ти се кълна, че всяка седмица ще слизам до града и ще купувам свещички.

Вече съм говорила с няколко майки като мен и те до една ще направят същото. Ти си нашият спасител, затова се уповаваме на теб, Защитнико! Моля те! Спаси децата ни!

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]