Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци.
И тъкмо се отворихме, че жените са по-дисциплинирани във всичко, даже и в лова. Откъм мъжките пусии се чу мъмрене, после някой извади плоската и с едно „ех", се подкрепи с домашна ракия.- Мъжка ти работа! Жените са по-друга мая – прошепна Зоя.
- Да не говорим, че са и по-изобретателни!
- Вчера съм направила едни сарми, сложих им вътре пресен босилек като италианците, станаха толкова вкусни, няма да познаеш, че са без месо. А и кашлицата на внучката омекчих – похвали се Зоя.Погледнах я – беше се чокнала както винаги, с прическа, с червен шал и червена шапка и усмивка на лицето.
Разговорът премина към внуците, децата, към проблемите на деня, кризата и т.н. И тъкмо прехвърлихме на ловна тема:- Преди години в каква гонка съм участвала – като погнахме двадесет прасета, заек не остана – засмя се Зоя.
В този миг покрай нас минаха три прасета.Нито сме чули шум, нито сме видели нещо, нито сме ги усетили. Докато заредим оръжието, те се отдалечиха.
От отсрещните пусии мъжете се развикаха.- Какво правите бе, спите ли ?Надовтасаха и останалите авджии.
- Хуманоиди със хуманоиди! – псуваше Рашков.
- Не сме хуманоиди, а сме хуманистки – отрони Зоя в защита.
- Комунистки били – недочул, възкликна Бисер.
Вдигна се врява, настана голяма суматоха.
В това време покрай нас набързо се дислоцира и останалата част от стадото – още няколко прасета.
Всички ахнаха. Само толкова успяхме да свършим.
Темата свърши до тук.
Настана тишина.
Впоследствие разговорите започваха и приключваха все с този случай.
- С жени на лов – махваше с ръка и се усмихваше най-възрастният от нас бай Панайот.
- И с мъже на риболов – добавях, тъй като един ден на Янтра той изпусна едра риба, ако беше по-внимателен, щеше да стане рекордьор.
Всички прихваха.
Кристина Кирилова Цветанова е родена на 1 ноември, 1950 година в гр. Долна Оряховица. Името ѝ се появява в печата още в пионерската ѝ възраст. Оттогава до ден днешен единственото ѝ оръжие, утеха и грижа в ежедневието е перото.
В миналото б ила по-популярна с публикациите си в хумористичните страници на централният и регионалния печат. Носителка е на национални и регионални награди предимно в областта на хумора и сатирата.
Публицистиката също има място в словото ѝ. От десет години е кореспондент на издателска къща „Наслука” – София, към Съюза на ловците и риболовците в България. Темата за лова, риболова и природата, опазването и съхраняването на флората и фауната я вълнува и къде съзнателно, къде несъзнателно присъства в творчеството ѝ.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари