Проза

Normal_prose

Лили

Лили попи бавно капчиците по лицето си, загърна се в мекия хотелски халат, излезе на терасата и потъна в удобния шезлонг. Заливът блестеше до безкрая. Вълните се багреха във всички нюанси на синьото и зеленото и й препращаха лъчите на залязващото слънце. Привлечени от брега, те прииждаха в своя вечен ритъм, а белите им гръбчета й се покланяха. Би могла да ги гледа с часове. Приглушеният плисък я понесе в спомените, които

Вижте още >>

преди почти 10 години
9
24590
5.0
Thumb_kristina

Подстригани размисли

Когато човечеството оглупява, това етап от развитието му ли е ? Вятърничавите първи узнават какъв вятър ще завее. Всеки берберин предпочита да му седне кьосе - хем не го бръсне за нищо, хем си плаща за всичко. Нещото - вечно срещу течението, нищото - винаги по течението ... Явленията имат двустранен ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10213
0.0
Thumb_kristina

Жени на лов

Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци. И тъкмо се отворихме, че жените са по-дисциплинирани във всичко, ...

Вижте още >>

преди около 14 години
11004
0.0
Thumb_denica_peeva

Премеждие

Откакто ги помня, моите съселяни си лафят с идиоми. Просто нямат време за дълги приказки. Ако попиташ някого как е, ще промърмори, че е „орта будала" и те подминава. Те са и най-уникалните зевзеци, които съм срещала в живота си. Контактите им се състоят повече в това да си погаждат различни номера и после години ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10960
0.0
Thumb_albena

Слънчогледи за Пепеляшка

Мъжът отсреща я фиксира. Чувства погледа му като лепкава слуз и леко потръпва. Ново, непознато усещане, странно. Усмихва се,след което отпива бавно от чашата и баавно облизва горната си устна. Подсъзнателно усеща как мъжът отсреща се напряга, дори вижда как една вена отляво на врата му започва да пулсира. ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10830
0.0
Thumb_color1

Деменция

Баба Тинка повече от пет години не излизаше от стаята. Последните месеци вече не напускаше и леглото. Краката й не я държаха. Единственото, което произнасяше разбрано при всеки опит да й се помогне да се изправи, дори да седне в леглото беше „ Шъ падна". Друго почти не проговаряше. Това тормозеше психиката на ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
10087
0.0
Thumb_dsc00495

Роза в саксийка

Виолетка отново "беше в притеснение", както често мислеше за себе си тя. Винаги си е била такава – уплашена и очакваща да се случи нещо недобро. Но откакто заживя сама с двете си деца и възрастна майка, състоянието на страх стана постоянно. Сърцето и винаги беше свито. Имаше обяснение, разбира се. Но не и ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
10370
0.0
Thumb_dsc01222

Всичко е за мен

Напрежението го удари още на влизане. Витаеше из стаите и безмилостно напомняше, както за пропуските на строителите, така и за стойността на ремонта, който го очакваше. Това обаче бе едно на ръка, защото надуши и друго: жена му гузно запречваше вратата към спалнята, подрънкваше с две чаши кафе в ръце, а щом й ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
11380
0.0
Thumb_sasho_gorov

Асфалтова ракия

Знам какво ще кажете: няма такава ракия! А аз ще ви докажа, че има. Преди доста години моят приятел Кирил Пенев, началник на Авто-мото клуба в Дупница ми каза: – Санде, трябва да си направим ракия. Разбрах, че твоята снаха е нещо шеф в "Рилска малина" и може да ни помогне да си купим евтини бракувани или ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
11998
0.0
Thumb_lora_kekevska

Другият

- Мммм..., мамка му! По дяволите! – сложи „Картие" – то на ръката си и скочи от леглото. Беше вече седем и закъсняваше за извънредното заседание на Управителния съвет на фирмата. - Какво има, скъпи? – Мая протегна сънено ръка и погали само празната възглавница. А той погали дългата й черна коса, скриваща ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9743
0.0
Thumb_sasho_gorov

Каучуково дърво

Някъде около 1992 – 1993 година в България нахлу по суша, море и въздух каучуковото дърво. Нахлу дръзко и войнствено, като изгони и изхвърли безцеремонно на улицата кроткия стопанин на холовете по градове и села – срамежливия и кротък фикус. Фикусът – милият, дискретен свидетел на какви ли не истории, на семейни ...

Вижте още >>

преди около 14 години
16431
0.0
Thumb_rose

Любовта – всичко и нищо на този свят

Кирил беше влюбен. Сърцето му трепваше, когато съзреше Мая, корема му се свиваше на топка, ръцете му се обливаха в пот, без да му е горещо. Всяка вечер след работа се отклоняваше от обичайния си тригодишен маршрут по пътя за дома си, само и само за да мине пред нейния, да я види поне за миг, да зърне усмивката й, ...

Вижте още >>

преди около 13 години
10180
0.0
Thumb_miminka

Любовта е сила вечна

Снежинките нежно падаха по меката земя. Обгръщаха всичко в приказна белота. Навън бе тихо и спокойно. Някак приканващо към сън. Какво се случваше ли? Коледната магия бе завладяла малкото градче. Кипеше трескава подготовка за предстоящите празници. Хора с усмивки на лица се разхождаха из улиците, забързани с ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10219
0.0
Thumb_denica_peeva

Неуспешен лов

Ловната дружинка на селото ни не може да се похвали кой знае с какъв улов. Затова ловците освен да се шегуват, че са изпуснали глиган като слон или пък аха-аха да гръмнат сръндак с рога като клонаци, са доволни и на зайци, яребици и пъдпъдъци. Докато един ден не се случи нещо,което дълго караше съселяните им ...

Вижте още >>

преди около 14 години
9801
0.0
Thumb_milen

История за един мъж, една душа и едно осъзнаване

Депресия... Седя на стола пред 22-инчовия екран на компютъра си, с ръце върху клавиатурата и не мога да помръдна. Гадно е...! Станал съм „компютърно и интернет зависим", а депресията просто засилва тези мои зависимости. Събуждам се сутрин с мисълта, че все още не съм пуснал ПС-то си и бързам да го направя. А ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
11868
0.0
Thumb_albena

Ъгълът на кръстопътя

Десет часа четиридесет и три минути. Главата я боли, а стомахът е свит на топка. Гади ѝ се. Дванайсет  и пет минути Колежката я кани да обядват заедно. Отказва с кимане на глава. Има чувството, че ако проговори ще ревне. Един и петнадесет минути Миро звъни да я пита дали иска да вземе билети за кино. За ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10125
0.0
Thumb_ludmila_petrova

Сексът и гЛадът

Не знам защо в обществото битува теорията, че жените едва ли не мразят секса. Това абсолютно не е вярно. Напротив. Но биха го обичали повече при определени обстоятелства. За да се аргументирам какви, ще представя „нейния ден" и „неговия ден". „Нейният ден"– ставане преди всички. Закуска. Изпращане за работа ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
11069
0.0
Thumb_photo

Едно предпразнично завръщане

Събота е. Дойде краят на работния ден. Предстояха повече почивни дни. Тази година доста такива приятни изненади се събраха за нас, работещите.За хубаво ли е, за друго ли е не знам. Не че ние като народ сме станали по-работливи, та се нуждаем от такива частични почивки. Не че икономиката ни е на най-горната си ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10267
0.0
Thumb_elena

Ежко, който искаше да промени света

Дядото и таткото на малкото таралежче Вал бяха шивачи и искаха да му предадат занаята си. Вал беше много талантлив, обаче не му харесваше да шие дрехи за горските животни, защото ги смяташе за недостойни. Според него всички жители на гората имаха недостатъци. Зайо – страхлив, Мечо – наивен, Вълчо – глупав, ...

Вижте още >>

преди около 13 години
11285
0.0
Thumb_heart

Човече, нямаш ли сърце?

Село Еникьово не беше много голямо. Живееха около 200 души на различна възраст. Младите се бяха пръснали по света, за да търсят късмета си, който както може. Малко хора се задържаха в селото. Един от тях беше чичо Владо. Той беше сред кореняците в него. В бащиния му дом се бяха родили децата му, отраснаха там, в ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
18725
0.0
Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Коя е тя

Тя обичаше да пътува. Целият й съзнатален живот бе едно безкрайно пътешествие, без отправна точка или крайна цел. Затова бе създадена, затова живееше и съществуваше. Сякаш бе родена там, на прашния път, където започна нейното странстване из обетованата земя. Нямаше по-красиво нещо на света от тази плодородна ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
10062
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Кадем за вяра и крила

Шивачната машина тракаше монотонно. Като всички други в огромното производствено хале. Всяка една от жените, леко приведена, безизразно работеше, без да се оглежда и ослушва. Зареждачката отиваше ту до една шивачка, ту до друга, подаваше разкроените трикотажни парчета плат и отминаваше. Климатикът работеше, но ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9900
0.0
Thumb_g._mixalkov

Кошмарите на Надя

Следобед Надя се връщаше у дома и първото нещо, което правеше, беше да вземе снимката и да започне да я гледа. Гледаше я дълго и продължително с широко отворени очи. На снимката беше мъжът й, Матей, сниман до висок хотел на брега на Средиземно море. На гърба имаше кратък надпис: "Поздрави от крайбрежието на Коста ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
10080
0.0
Thumb_denica_peeva

Обмяна на опит

- Щял да ми окоси ливадето! После да не го скося с двайсет сантима – мърмореше си под носа Стратето и босите му нозе вдигаха пушилка по прашния път към селото. Пак го бяха ядосали косачите днес, когато Стратето отиде да наобиколи ливадката си. Нищо и никаква ливадка, ама откато се пенсионира Стратето се ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
9303
0.0
Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - трета част

Разходката из замъка и великолепната му градина беше изключителна. Филип откриваше този нов свят. Иза деликатно и много умело го въведе в него. Когато преминаха през голямата порта, зазвуча нежната музика на Щраус. Многоцветните алеи, красивият фонтан, заобиколен от приказни фигури, разпръскващ приятна ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
9926
0.0
Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - втора част

Той отиде десет минути по-рано. Почти се скри зад един ъгъл, за да наблюдава улицата. „Не мога да си позволя да седна на една маса, ако не изглежда добре облечена! Близо до банката съм! Я, колко народ е наизлязъл след дъжда. Ще ме види някой и после ще ми се подиграват! Глупак! Остави се да попаднеш в собственият ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10313
0.0
© Клуб 50+. Всички права запазени.
Loading

зареждане...