Проза

Normal_prose

Лили

Лили попи бавно капчиците по лицето си, загърна се в мекия хотелски халат, излезе на терасата и потъна в удобния шезлонг. Заливът блестеше до безкрая. Вълните се багреха във всички нюанси на синьото и зеленото и й препращаха лъчите на залязващото слънце. Привлечени от брега, те прииждаха в своя вечен ритъм, а белите им гръбчета й се покланяха. Би могла да ги гледа с часове. Приглушеният плисък я понесе в спомените, които

Вижте още >>

преди почти 10 години
9
24590
5.0
Thumb_little_girl_in_christmas-wide

Тиха нощ, свята нощ

Някакво необяснимо вълшебство царуваше в нощта преди Коледа. Сякаш хората забравяха проблемите си, ставаха по–добри и сърдечни, направили равносметка на живота си през изминалите 365 дни. Началото на тези свети празници и краят на старата година носеха надежда в сърцата на хората, че новата ще бъде изпълнена с ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
10428
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Да бъде Твоята воля

Слънцето флиртуваше с един облак (навъсен, но красив и пленителен като бял породист кон) и наблюдаваше отвисоко как горещината мореше милиардния свят от човеци. Небето, нажежено до бяло бе безмълвен фон на тази пародия на чувства. Бе свикнало отдавна на хилядолетните свалки на огненото кълбо, което поради опасно ...

Вижте още >>

преди около 13 години
10049
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Мъжът от южната планина

Не помнеха защо е там.Нито откога живееше в планината.В селото го наричаха Горския човек.Никой не се страхуваше от него, въпреки че бе обвит в плашеща тайнственост. Дори децата знаеха, че той е добър. Птиците не се плашеха от неговия глас, а дивите животни-от стъпките му. Гората му даваше всичко необходимо ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
9905
0.0
Thumb_penna_3

Класиците не страдат

Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честа да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение... Безпаричен ден. Влизам в кафенето на Съюза. - ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9740
0.0
Thumb_elena

Разпъване

Танечка тичаше възбудено по стълбите. Беше победила на „Не се сърди човече“ и бързаше да се похвали вкъщи. „Толкова е хубаво у Краси - мислеше тя, - а у нас...“ У тях беше скучно. Майка й непрекъснато се оплакваше от работата, а баща й безкрайно мълчеше. Завари майка си да стяга куфарите. Баща й гледаше ...

Вижте още >>

преди около 14 години
10110
0.0
Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх - продължение

Не усетих боцването, а само шамарите на доктора и студената вода, с която ме обливаше сестрата, за да се съвзема от припадъка, който най-неочаквано ме сполетя. И таз добра! Още не бяхме започнали, а аз вече се предадох на своите страхове и се посрамих пред хората. В мен не бе останала и капка от така ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
10198
0.0
Thumb_dsc01222

Защитникът на времето

- Спаси детето ми, Защитнико! – вдигна ръце към небето и безмълвно продължи молитвата си. По лицето й се четеше, както решителността на всяка майка да брани отрочето си, така и страхът от неизбежната борба с интерчумата. Погледна лицето на спящото момче и тревогата отново сви сърцето й. Малкият след броени ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9732
0.0
Thumb_albena

У дома

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка. Като вчера си спомняше как се качват на влака за България. – Само за малко отиваме, Илонка, само за малко, докато майка ти оздравее – баща ѝ я галеше по главата утешително, а очите на майка ѝ блестяха с непознат ...

Вижте още >>

преди около 14 години
10367
0.0
Thumb_flowerhand

Суров урок

Студеният вятър грубо плющеше в лицето на Емилия. Тя бе привела глава и притичваше между блоковете. Летния дъжд се лееше като из ведро, тя бе мокра цялата. Прибра се у дома си, бързо съблече мокрите дрехи и побърза да влезне в банята. Струите топла вода бясно се стелеха по тялото и . Eми се наслаждаваше на ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
10220
0.0
Thumb_sam_1420

Трохи живот

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
10690
0.0
Thumb_crs

Коледен концерт

- Една Коледна нощ може би ще помня дълго – каза Теодора. Пастелномеките й очи имаха цвят на есенно море. Тя гледаше към прозореца. В стаята се прокрадваше сребриста светлина. Беше топло и тихо. Навън снегът покриваше малката градинка със старите тъмни кестени, които сега приличаха на самотни човешки фигури с ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
11072
0.0
Thumb_g._mixalkov

Вълчицата

Нона се обърна и погледна за последен път къщата. По-добре да не я гледам, каза си. Вече я няма. Никога повече няма да я има. Ще я разрушат и на нейно място ще остане едно петно. Едно петно и никой никога няма да знае, че тук е имало къща, живели са хора. Така изчезва всичко. Така изчезват и хората. Били са и ги ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10095
0.0
Thumb_denica_peeva

„В действие”

В Държавния арбитраж (когато го имаше преди демократичните промени) един ден се получи искова молба от юрисконсулта на Аграрно промишлен комплекс, с която предявяваха иск за развалянето на покупка на елитен бик, закупен от Селекционен център. Хубав, расов бик със звучното име Павлин. Но с един голям недостатък ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9402
0.0
Thumb_g._mixalkov

Магазинчето „Добро утро”

Слънцето се издигаше над Манолев връх и оттам огряваше къщите на село Поляново, наредени като бяла огърлица покрай река Студена. В утринната тишина не се долавяше ни глас, ни лай на куче, ни шум от преминаващ автомобил. На селския площад се виждаше само Драгия. Той ставаше най-рано от всички в селото и с ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
9742
0.0
Thumb_dsc01222

Търговецът с печален образ

- Свалям цената с триста лева и си стискаме ръцете. - отсече Манол. Върлинестият клиент омърлушено затърка очилата, вперил поглед в момичето до себе си. То пък, толкова запленено гледаше опела, че продавачът вече предвкусвашe продажбата. - Става! - предаде се сухарът. За сватбата е... - едва ли не се оправда той, ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
10594
0.0
Thumb_lubomir_nikolov

Животът като низ от картини

В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
9948
0.0
Thumb_dsc01130

Бялата Лилия

Беше красива като името си. Една на майка и татко, Лилия растеше красиво и умно дете. Ранните й спомени се сливаха в една дума: любов. Щастието бе навсякъде около нея – слънчевите лъчи я галеха по русите коси и разпръскваха щедрата си топлина навсякъде. Момичето вярваше, че е целунато от съдбата и нищо не може да ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
11365
0.0
Thumb_virginia_black

Дъжд

Валеше тихо и кротко. Земята жадно гълташе живот и зеленото ставаше по-зелено, цветята се кипреха в изумителни багри. Фунийките лилави като дълбините на океана, жълтурчета като малки топли слънца, теменугите сини като неизсъхнало индиго, розите червени като гребена на петлите, зелените тревички с изправени стъбла ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10339
0.0
Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - пета последна част

Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10760
0.0
Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
11441
0.0
Thumb_dsc01130

Детелина

Детелина бе жизнерадостно 10-годишно момиче, което от бебе познаваше само сиропиталището. Викаха й талисманчето на дома, заради името. През деня се смееше и играеше с другите деца, а нощем плачеше тайно под завивките, че никой не я взима. Знаеше, че е различна. Под сурдинка се говореше, че тя има силни ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10161
0.0
Thumb_lili_panajotova

Светът е малък – първа част

Филип се събуди от яростната и шумна лятна буря. Сивата дъждовна пелена се разстилаше над града. Назъбените мечове на светкавиците създаваха феноменални рисунки в здрача. Повъртя се из леглото си, реши че няма да може да заспи повече от грохота на изсипващият се порой. Пусна си Вагнер, отиваше на времето със своя ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10164
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Езерата на живота

Възрастната жена потрепери от студ. Нямаше ли да се свърши вече тази зима?! Завивката не успяваше да стопли изнемощялото тяло-от възрастта, от болестта, от самотата,от тишината,от забравата на сина,снахата и внуците. Но успяваше да покрие крехкото тяло и част от лицето. Единствено се поддаваха безцветните ѝ очи. ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9822
0.0
Thumb_g._mixalkov

Чичо Милко

Отдавна Трифон не беше се връщал в родното си село и сега, когато пътуваше с колата по лъкатушещия неравен път, се питаше как ли е майка му и какво го очаква. Сестра му се обади, че майка му не е добре и той бързаше да я види. Селото се казваше Планинец, разположено на закътано място, оградено от ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
9957
0.0
Thumb_orli2_1-1

По стълбите на... живота

Оня ден станах на 57. Цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и на фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше, за да ѝ купуваме хубавите дрешки и ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10859
0.0
Thumb_albena

Прозорец към света

Седеше и се взираше в улицата. Две деца, 10-12 годишни, се блъскат, заливайки се от смях. Възрастен господин с филцова шапка – леко поизтъркана, но нахлупена с достойнство, им се скарва и те показват среден пръст зад гърба му, след което подновяват блъскането. Млада жена – категорично под трийсетте, в ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10310
0.0
Thumb_albena

Ухание на узряла есен

Виждаше я как се променя пред очите му. Блестящата й лешникова коса първо посърна, после къдриците се отпуснаха някак безчувствено над слабичките рамене. Самите рамене с всеки ден се привеждаха под тежестта на ежедневието или по-скоро- под безличността на ежедневието. Талията й оставаше все така тънка, но ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
9518
0.0
© Клуб 50+. Всички права запазени.
Loading

зареждане...