Thumb_sasho_gorov

Асфалтова ракия

Знам какво ще кажете: няма такава ракия! А аз ще ви докажа, че има. Преди доста години моят приятел Кирил Пенев, началник на Авто-мото клуба в Дупница ми каза: – Санде, трябва да си направим ракия. Разбрах, че твоята снаха е нещо шеф в "Рилска малина" и може да ни помогне да си купим евтини бракувани или ...

Вижте още >>


преди повече от 10 години
7134
0.0

Thumb_sasho_gorov

Каучуково дърво

Някъде около 1992 – 1993 година в България нахлу по суша, море и въздух каучуковото дърво. Нахлу дръзко и войнствено, като изгони и изхвърли безцеремонно на улицата кроткия стопанин на холовете по градове и села – срамежливия и кротък фикус. Фикусът – милият, дискретен свидетел на какви ли не истории, на семейни ...

Вижте още >>


преди почти 10 години
10520
0.0

Thumb_rose

Любовта – всичко и нищо на този свят

Кирил беше влюбен. Сърцето му трепваше, когато съзреше Мая, корема му се свиваше на топка, ръцете му се обливаха в пот, без да му е горещо. Всяка вечер след работа се отклоняваше от обичайния си тригодишен маршрут по пътя за дома си, само и само за да мине пред нейния, да я види поне за миг, да зърне усмивката й, ...

Вижте още >>


преди почти 9 години
4828
0.0

Thumb_elena

Разпъване

Танечка тичаше възбудено по стълбите. Беше победила на „Не се сърди човече“ и бързаше да се похвали вкъщи. „Толкова е хубаво у Краси - мислеше тя, - а у нас...“ У тях беше скучно. Майка й непрекъснато се оплакваше от работата, а баща й безкрайно мълчеше. Завари майка си да стяга куфарите. Баща й гледаше ...

Вижте още >>


преди около 10 години
5310
0.0

Thumb_g._mixalkov

Вълчицата

Нона се обърна и погледна за последен път къщата. По-добре да не я гледам, каза си. Вече я няма. Никога повече няма да я има. Ще я разрушат и на нейно място ще остане едно петно. Едно петно и никой никога няма да знае, че тук е имало къща, живели са хора. Така изчезва всичко. Така изчезват и хората. Били са и ги ...

Вижте още >>


преди повече от 9 години
5506
0.0

Thumb_albena

У дома

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка. Като вчера си спомняше как се качват на влака за България. – Само за малко отиваме, Илонка, само за малко, докато майка ти оздравее – баща ѝ я галеше по главата утешително, а очите на майка ѝ блестяха с непознат ...

Вижте още >>


преди около 10 години
5655
0.0

Thumb_crs

Коледен концерт

- Една Коледна нощ може би ще помня дълго – каза Теодора. Пастелномеките й очи имаха цвят на есенно море. Тя гледаше към прозореца. В стаята се прокрадваше сребриста светлина. Беше топло и тихо. Навън снегът покриваше малката градинка със старите тъмни кестени, които сега приличаха на самотни човешки фигури с ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
6217
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх - продължение

Не усетих боцването, а само шамарите на доктора и студената вода, с която ме обливаше сестрата, за да се съвзема от припадъка, който най-неочаквано ме сполетя. И таз добра! Още не бяхме започнали, а аз вече се предадох на своите страхове и се посрамих пред хората. В мен не бе останала и капка от така ...

Вижте още >>


преди около 8 години
5564
0.0

Thumb_flowerhand

Суров урок

Студеният вятър грубо плющеше в лицето на Емилия. Тя бе привела глава и притичваше между блоковете. Летния дъжд се лееше като из ведро, тя бе мокра цялата. Прибра се у дома си, бързо съблече мокрите дрехи и побърза да влезне в банята. Струите топла вода бясно се стелеха по тялото и . Eми се наслаждаваше на ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
5793
0.0

Thumb_denica_peeva

„В действие”

В Държавния арбитраж (когато го имаше преди демократичните промени) един ден се получи искова молба от юрисконсулта на Аграрно промишлен комплекс, с която предявяваха иск за развалянето на покупка на елитен бик, закупен от Селекционен център. Хубав, расов бик със звучното име Павлин. Но с един голям недостатък ...

Вижте още >>


преди около 9 години
4893
0.0

Thumb_dsc01130

Детелина

Детелина бе жизнерадостно 10-годишно момиче, което от бебе познаваше само сиропиталището. Викаха й талисманчето на дома, заради името. През деня се смееше и играеше с другите деца, а нощем плачеше тайно под завивките, че никой не я взима. Знаеше, че е различна. Под сурдинка се говореше, че тя има силни ...

Вижте още >>


преди около 9 години
5857
0.0

Thumb_sam_1420

Трохи живот

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
5980
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - пета последна част

Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, ...

Вижте още >>


преди повече от 9 години
5098
0.0

Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
6292
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Животът като низ от картини

В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое ...

Вижте още >>


преди повече от 10 години
5327
0.0

Thumb_g._mixalkov

Магазинчето „Добро утро”

Слънцето се издигаше над Манолев връх и оттам огряваше къщите на село Поляново, наредени като бяла огърлица покрай река Студена. В утринната тишина не се долавяше ни глас, ни лай на куче, ни шум от преминаващ автомобил. На селския площад се виждаше само Драгия. Той ставаше най-рано от всички в селото и с ...

Вижте още >>


преди повече от 10 години
4809
0.0

Thumb_dsc01130

Бялата Лилия

Беше красива като името си. Една на майка и татко, Лилия растеше красиво и умно дете. Ранните й спомени се сливаха в една дума: любов. Щастието бе навсякъде около нея – слънчевите лъчи я галеха по русите коси и разпръскваха щедрата си топлина навсякъде. Момичето вярваше, че е целунато от съдбата и нищо не може да ...

Вижте още >>


преди повече от 9 години
6929
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък – първа част

Филип се събуди от яростната и шумна лятна буря. Сивата дъждовна пелена се разстилаше над града. Назъбените мечове на светкавиците създаваха феноменални рисунки в здрача. Повъртя се из леглото си, реши че няма да може да заспи повече от грохота на изсипващият се порой. Пусна си Вагнер, отиваше на времето със своя ...

Вижте още >>


преди повече от 9 години
5338
0.0

Thumb_penna_3

Класиците не страдат

Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честа да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение... Безпаричен ден. Влизам в кафенето на Съюза. - ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
5258
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Езерата на живота

Възрастната жена потрепери от студ. Нямаше ли да се свърши вече тази зима?! Завивката не успяваше да стопли изнемощялото тяло-от възрастта, от болестта, от самотата,от тишината,от забравата на сина,снахата и внуците. Но успяваше да покрие крехкото тяло и част от лицето. Единствено се поддаваха безцветните ѝ очи. ...

Вижте още >>


преди около 9 години
5141
0.0

Thumb_dsc01222

Търговецът с печален образ

- Свалям цената с триста лева и си стискаме ръцете. - отсече Манол. Върлинестият клиент омърлушено затърка очилата, вперил поглед в момичето до себе си. То пък, толкова запленено гледаше опела, че продавачът вече предвкусвашe продажбата. - Става! - предаде се сухарът. За сватбата е... - едва ли не се оправда той, ...

Вижте още >>


преди почти 9 години
5425
0.0

Thumb_virginia_black

Дъжд

Валеше тихо и кротко. Земята жадно гълташе живот и зеленото ставаше по-зелено, цветята се кипреха в изумителни багри. Фунийките лилави като дълбините на океана, жълтурчета като малки топли слънца, теменугите сини като неизсъхнало индиго, розите червени като гребена на петлите, зелените тревички с изправени стъбла ...

Вижте още >>


преди почти 10 години
5673
0.0

Thumb_dsc01222

Защитникът на времето

- Спаси детето ми, Защитнико! – вдигна ръце към небето и безмълвно продължи молитвата си. По лицето й се четеше, както решителността на всяка майка да брани отрочето си, така и страхът от неизбежната борба с интерчумата. Погледна лицето на спящото момче и тревогата отново сви сърцето й. Малкият след броени ...

Вижте още >>


преди около 9 години
4753
0.0

Thumb_g._mixalkov

Един месец

Вървеше по мокрия пясък. Морето шумеше, а студеният есенен вятър я блъскаше в гърдите. Не помнеше кога беше тръгнала и колко време вече вървеше. Стъмваше се, а тя отиваше все по-далече и по-далече, но й се струваше, че стои на едно място, а пясъкът пред нея бяга. Вълните се надигаха с ръмжене, а после се ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
5368
0.0

Thumb_starsky

Падаща звезда

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най - богатите квартали. ...

Вижте още >>


преди около 8 години
5560
0.0

Thumb_g._mixalkov

Последният рожден ден

Тази сутрин леля Данка се събуди рано. Отвори прозореца на малката си стая и дълго гледа ясното, безоблачно небе. На изток слънцето вече се показваше като голяма алена роза. „Какъв хубав майски ден, помисли си тя. Дали е бил така слънчев и ясен, когато съм се родила или е валяло дъжд и е било хладно? Колко отдавна ...

Вижте още >>


преди около 10 години
4906
0.0

Thumb_g._mixalkov

Мечтата на Васка

Утринта е като нежна целувка. Прохладно е, а небето е дълбоко, бездънно и светлосиньо. Гледаш го и сякаш се рееш горе като птица. Летиш, летиш и ти е толкова леко на душата. Радваш се на утринта, на прохладния като въздишка вятър, на всичко, което те заобикаля. Още е рано, но след малко един след друг в кафенето ...

Вижте още >>


преди почти 9 години
5062
0.0

Thumb_snimkahris

Зъболекарите също плачат

Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет. - Влизай, влизай! – чу звънкия глас на медицинската сестра. Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба на завода и хората я имаха за ...

Вижте още >>


преди повече от 9 години
6289
0.0