Проза

Normal_prose

Лили

Лили попи бавно капчиците по лицето си, загърна се в мекия хотелски халат, излезе на терасата и потъна в удобния шезлонг. Заливът блестеше до безкрая. Вълните се багреха във всички нюанси на синьото и зеленото и й препращаха лъчите на залязващото слънце. Привлечени от брега, те прииждаха в своя вечен ритъм, а белите им гръбчета й се покланяха. Би могла да ги гледа с часове. Приглушеният плисък я понесе в спомените, които

Вижте още >>

преди около 10 години
9
24890
5.0
Thumb_little_girl_in_christmas-wide

Тиха нощ, свята нощ

Някакво необяснимо вълшебство царуваше в нощта преди Коледа. Сякаш хората забравяха проблемите си, ставаха по–добри и сърдечни, направили равносметка на живота си през изминалите 365 дни. Началото на тези свети празници и краят на старата година носеха надежда в сърцата на хората, че новата ще бъде изпълнена с ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
10626
0.0
Thumb_ludmila_petrova

Сексът и гЛадът

Не знам защо в обществото битува теорията, че жените едва ли не мразят секса. Това абсолютно не е вярно. Напротив. Но биха го обичали повече при определени обстоятелства. За да се аргументирам какви, ще представя „нейния ден" и „неговия ден". „Нейният ден"– ставане преди всички. Закуска. Изпращане за работа ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
11207
0.0
Thumb_rose

Любовта – всичко и нищо на този свят

Кирил беше влюбен. Сърцето му трепваше, когато съзреше Мая, корема му се свиваше на топка, ръцете му се обливаха в пот, без да му е горещо. Всяка вечер след работа се отклоняваше от обичайния си тригодишен маршрут по пътя за дома си, само и само за да мине пред нейния, да я види поне за миг, да зърне усмивката й, ...

Вижте още >>

преди около 13 години
10357
0.0
Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Коя е тя

Тя обичаше да пътува. Целият й съзнатален живот бе едно безкрайно пътешествие, без отправна точка или крайна цел. Затова бе създадена, затова живееше и съществуваше. Сякаш бе родена там, на прашния път, където започна нейното странстване из обетованата земя. Нямаше по-красиво нещо на света от тази плодородна ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
10211
0.0
Thumb_elena

Ежко, който искаше да промени света

Дядото и таткото на малкото таралежче Вал бяха шивачи и искаха да му предадат занаята си. Вал беше много талантлив, обаче не му харесваше да шие дрехи за горските животни, защото ги смяташе за недостойни. Според него всички жители на гората имаха недостатъци. Зайо – страхлив, Мечо – наивен, Вълчо – глупав, ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
11492
0.0
Thumb_sasho_gorov

Асфалтова ракия

Знам какво ще кажете: няма такава ракия! А аз ще ви докажа, че има. Преди доста години моят приятел Кирил Пенев, началник на Авто-мото клуба в Дупница ми каза: – Санде, трябва да си направим ракия. Разбрах, че твоята снаха е нещо шеф в "Рилска малина" и може да ни помогне да си купим евтини бракувани или ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
12158
0.0
Thumb_g._mixalkov

Кошмарите на Надя

Следобед Надя се връщаше у дома и първото нещо, което правеше, беше да вземе снимката и да започне да я гледа. Гледаше я дълго и продължително с широко отворени очи. На снимката беше мъжът й, Матей, сниман до висок хотел на брега на Средиземно море. На гърба имаше кратък надпис: "Поздрави от крайбрежието на Коста ...

Вижте още >>

преди около 13 години
10221
0.0
Thumb_lora_kekevska

Другият

- Мммм..., мамка му! По дяволите! – сложи „Картие" – то на ръката си и скочи от леглото. Беше вече седем и закъсняваше за извънредното заседание на Управителния съвет на фирмата. - Какво има, скъпи? – Мая протегна сънено ръка и погали само празната възглавница. А той погали дългата й черна коса, скриваща ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9910
0.0
Thumb_sasho_gorov

Каучуково дърво

Някъде около 1992 – 1993 година в България нахлу по суша, море и въздух каучуковото дърво. Нахлу дръзко и войнствено, като изгони и изхвърли безцеремонно на улицата кроткия стопанин на холовете по градове и села – срамежливия и кротък фикус. Фикусът – милият, дискретен свидетел на какви ли не истории, на семейни ...

Вижте още >>

преди около 14 години
16624
0.0
Thumb_elena

Разпъване

Танечка тичаше възбудено по стълбите. Беше победила на „Не се сърди човече“ и бързаше да се похвали вкъщи. „Толкова е хубаво у Краси - мислеше тя, - а у нас...“ У тях беше скучно. Майка й непрекъснато се оплакваше от работата, а баща й безкрайно мълчеше. Завари майка си да стяга куфарите. Баща й гледаше ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10249
0.0
Thumb_dsc01130

Бялата Лилия

Беше красива като името си. Една на майка и татко, Лилия растеше красиво и умно дете. Ранните й спомени се сливаха в една дума: любов. Щастието бе навсякъде около нея – слънчевите лъчи я галеха по русите коси и разпръскваха щедрата си топлина навсякъде. Момичето вярваше, че е целунато от съдбата и нищо не може да ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
11510
0.0
Thumb_albena

У дома

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка. Като вчера си спомняше как се качват на влака за България. – Само за малко отиваме, Илонка, само за малко, докато майка ти оздравее – баща ѝ я галеше по главата утешително, а очите на майка ѝ блестяха с непознат ...

Вижте още >>

преди около 14 години
10530
0.0
Thumb_penna_3

Класиците не страдат

Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честа да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение... Безпаричен ден. Влизам в кафенето на Съюза. - ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9869
0.0
Thumb_dsc01130

Детелина

Детелина бе жизнерадостно 10-годишно момиче, което от бебе познаваше само сиропиталището. Викаха й талисманчето на дома, заради името. През деня се смееше и играеше с другите деца, а нощем плачеше тайно под завивките, че никой не я взима. Знаеше, че е различна. Под сурдинка се говореше, че тя има силни ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10306
0.0
Thumb_virginia_black

Дъжд

Валеше тихо и кротко. Земята жадно гълташе живот и зеленото ставаше по-зелено, цветята се кипреха в изумителни багри. Фунийките лилави като дълбините на океана, жълтурчета като малки топли слънца, теменугите сини като неизсъхнало индиго, розите червени като гребена на петлите, зелените тревички с изправени стъбла ...

Вижте още >>

преди около 14 години
10503
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Езерата на живота

Възрастната жена потрепери от студ. Нямаше ли да се свърши вече тази зима?! Завивката не успяваше да стопли изнемощялото тяло-от възрастта, от болестта, от самотата,от тишината,от забравата на сина,снахата и внуците. Но успяваше да покрие крехкото тяло и част от лицето. Единствено се поддаваха безцветните ѝ очи. ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9958
0.0
Thumb_g._mixalkov

Вълчицата

Нона се обърна и погледна за последен път къщата. По-добре да не я гледам, каза си. Вече я няма. Никога повече няма да я има. Ще я разрушат и на нейно място ще остане едно петно. Едно петно и никой никога няма да знае, че тук е имало къща, живели са хора. Така изчезва всичко. Така изчезват и хората. Били са и ги ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10279
0.0
Thumb_lubomir_nikolov

Животът като низ от картини

В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10087
0.0
Thumb_g._mixalkov

Магазинчето „Добро утро”

Слънцето се издигаше над Манолев връх и оттам огряваше къщите на село Поляново, наредени като бяла огърлица покрай река Студена. В утринната тишина не се долавяше ни глас, ни лай на куче, ни шум от преминаващ автомобил. На селския площад се виждаше само Драгия. Той ставаше най-рано от всички в селото и с ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
9922
0.0
Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - пета последна част

Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10972
0.0
Thumb_dsc01222

Търговецът с печален образ

- Свалям цената с триста лева и си стискаме ръцете. - отсече Манол. Върлинестият клиент омърлушено затърка очилата, вперил поглед в момичето до себе си. То пък, толкова запленено гледаше опела, че продавачът вече предвкусвашe продажбата. - Става! - предаде се сухарът. За сватбата е... - едва ли не се оправда той, ...

Вижте още >>

преди около 13 години
10760
0.0
Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх - продължение

Не усетих боцването, а само шамарите на доктора и студената вода, с която ме обливаше сестрата, за да се съвзема от припадъка, който най-неочаквано ме сполетя. И таз добра! Още не бяхме започнали, а аз вече се предадох на своите страхове и се посрамих пред хората. В мен не бе останала и капка от така ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
10345
0.0
Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
11579
0.0
Thumb_dsc01222

Защитникът на времето

- Спаси детето ми, Защитнико! – вдигна ръце към небето и безмълвно продължи молитвата си. По лицето й се четеше, както решителността на всяка майка да брани отрочето си, така и страхът от неизбежната борба с интерчумата. Погледна лицето на спящото момче и тревогата отново сви сърцето й. Малкият след броени ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9917
0.0
Thumb_denica_peeva

„В действие”

В Държавния арбитраж (когато го имаше преди демократичните промени) един ден се получи искова молба от юрисконсулта на Аграрно промишлен комплекс, с която предявяваха иск за развалянето на покупка на елитен бик, закупен от Селекционен център. Хубав, расов бик със звучното име Павлин. Но с един голям недостатък ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9569
0.0
© Клуб 50+. Всички права запазени.
Loading

зареждане...