club50plus.bg

8356

Събота е. Дойде краят на работния ден. Предстояха повече почивни дни. Тази година доста такива приятни изненади се събраха за нас, работещите.За хубаво ли е, за друго ли е не знам. Не че ние като народ сме станали по-работливи, та се нуждаем от такива частични почивки. Не че икономиката ни е на най-горната си ...

Едно предпразнично завръщане

на Тинко Дончев

Вижте още >>

9105

Когато човечеството оглупява, това етап от развитието му ли е ? Вятърничавите първи узнават какъв вятър ще завее. Всеки берберин предпочита да му седне кьосе - хем не го бръсне за нищо, хем си плаща за всичко. Нещото - вечно срещу течението, нищото - винаги по течението ... Явленията имат двустранен ...

Подстригани размисли

на Кристина Кирилова

Вижте още >>

9219

Десет часа четиридесет и три минути. Главата я боли, а стомахът е свит на топка. Гади ѝ се. Дванайсет и пет минути Колежката я кани да обядват заедно. Отказва с кимане на глава. Има чувството, че ако проговори ще ревне. Един и петнадесет минути Миро звъни да я пита дали иска да вземе билети за кино. За ...

Ъгълът на кръстопътя

на Бенра

Вижте още >>

9080

Валеше тихо и кротко. Земята жадно гълташе живот и зеленото ставаше по-зелено, цветята се кипреха в изумителни багри. Фунийките лилави като дълбините на океана, жълтурчета като малки топли слънца, теменугите сини като неизсъхнало индиго, розите червени като гребена на петлите, зелените тревички с изправени стъбла ...

Дъжд

на Вирджиния Блак

Вижте още >>

9311

Дъждът навън не спираше. Сякаш бездомник с премръзнали пръсти чукаше по стъклото. Вятърът свиреше и наподобяваше тих детски плач. В стаята беше хладно. Катя седеше във фотьойла, облякла дебела домашно изплетена жилетка. По телевизията даваха някакъв американски филм за фатална любов и чудовищно престъпление. Не ...

Златният медал

на Георги Михалков

Вижте още >>

10770

Нахлузиха й на голо парче набран кафеникав плат, прихванат на раменете, препасаха я с връвчица, дадоха й сандали с равна подметка и ето че заприлича на древна римлянка от народа. Дадоха й също син плащ, което показваше, че не е от най-окаяните гражданки, на които и плаща беше с чувален цвят. Сега чакаше да й ...

Вежди

на Elena Ni

Вижте още >>

9095

Краставичко се опули много рано тази сутрин. Бързаше за големия водопад. Беше прочел в една много важна книга, че краставиците съдържат предимно вода, затова жадуваше да срещне съдържанието си в по-грандиозен вид. В началото мислеше да се отправи към океана, зашеметен от мащаба му, но после се отказа по същата ...

Водна любов

на Вихрен Михайлов

Вижте още >>

10774

Някъде около 1992 – 1993 година в България нахлу по суша, море и въздух каучуковото дърво. Нахлу дръзко и войнствено, като изгони и изхвърли безцеремонно на улицата кроткия стопанин на холовете по градове и села – срамежливия и кротък фикус. Фикусът – милият, дискретен свидетел на какви ли не истории, на семейни ...

Каучуково дърво

на Сашо Горов – Санде

Вижте още >>

15058

Ловната дружинка на селото ни не може да се похвали кой знае с какъв улов. Затова ловците освен да се шегуват, че са изпуснали глиган като слон или пък аха-аха да гръмнат сръндак с рога като клонаци, са доволни и на зайци, яребици и пъдпъдъци. Докато един ден не се случи нещо,което дълго караше съселяните им ...

Неуспешен лов

на Деница Пеева

Вижте още >>

8780

Тя се изкатери чевръсто по стълбите, стиснала грижовно саксията с теменугите. Беше ги засадила преди месец и сега огромните им цветове почти клюмаха от собствената си тежест. Огледа градината. Седна за пет минути и като хлапак засмука свитата на ръка цигара. После влезе и извади тавичката с курабийки от фурната и ...

Сянката на гълъба

на Вирджиния Блак

Вижте още >>

11045

Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци. И тъкмо се отворихме, че жените са по-дисциплинирани във всичко, ...

Жени на лов

на Кристина Кирилова

Вижте още >>

9973

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка. Като вчера си спомняше как се качват на влака за България. – Само за малко отиваме, Илонка, само за малко, докато майка ти оздравее – баща ѝ я галеше по главата утешително, а очите на майка ѝ блестяха с непознат ...

У дома

на Бенра

Вижте още >>

9257

Тази сутрин леля Данка се събуди рано. Отвори прозореца на малката си стая и дълго гледа ясното, безоблачно небе. На изток слънцето вече се показваше като голяма алена роза. „Какъв хубав майски ден, помисли си тя. Дали е бил така слънчев и ясен, когато съм се родила или е валяло дъжд и е било хладно? Колко отдавна ...

Последният рожден ден

на Георги Михалков

Вижте още >>

8810

Танечка тичаше възбудено по стълбите. Беше победила на „Не се сърди човече“ и бързаше да се похвали вкъщи. „Толкова е хубаво у Краси - мислеше тя, - а у нас...“ У тях беше скучно. Майка й непрекъснато се оплакваше от работата, а баща й безкрайно мълчеше. Завари майка си да стяга куфарите. Баща й гледаше ...

Разпъване

на Elena Ni

Вижте още >>

9063

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа – в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките ...

Бели лястовици на плажа

на Любомир Николов

Вижте още >>

8055

Дядо Ланко ни заведе през лятото с братовчедката ми Лена да му погостуваме на Изгорелия гатер, където работеше като пазач. С него горе живееше и братовчедът ни Лазар, за да му прави компания. Бараката, в която се подвизаваха, беше оттатък реката, препичаше се на слънце на височинката, опушена до черно ...

Вълчи и хорски истории

на Мария Праматарова

Вижте още >>

12090

Мамо, мамо, мамо... и да знаеш, страхотно е и има едни големи фонтани, които разпръскват водата навсякъде чак до краката ти и се образуват причудливи фигури, и има музика и-и-и – дъщеря ѝ звучеше толкова развълнувана, че думите се прескачаха една през друга – и, знаеш ли, знаеш ли... ох, мамо, трябваше да си тук, ...

Цената

на Бенра

Вижте още >>

9632

Откакто ги помня, моите съселяни си лафят с идиоми. Просто нямат време за дълги приказки. Ако попиташ някого как е, ще промърмори, че е „орта будала" и те подминава. Те са и най-уникалните зевзеци, които съм срещала в живота си. Контактите им се състоят повече в това да си погаждат различни номера и после години ...

Премеждие

на Деница Пеева

Вижте още >>

9913

Преди животът на Георги течеше, както казват, по релси. Работа, семейство, грижи. Нямаше време да си отдъхне. Децата растяха, искаха си своето – дрехи, вещи, училище, развлечения. Жената и тя – първо поде въпроса за жилището, после за обзавеждането, колата, че и вила... И още не се бяха пенсионирали, дойде ...

Живот между две епохи

на Кристина Кирилова

Вижте още >>

9677

„За жалост не мога да ви кажа нищо повече за себе си, освен че съм кръгъл (името ми го издава). Не знам какво съм бил преди, но след това съм се заоблил. Някой, някога казал на майка ми, която също не знам какво е, че кръгът съвършената форма и ето ме – съвършен! И така, както вчера си вървях, т. е. търкалях се ...

Закръглени истории

на Вихрен Михайлов

Вижте още >>

9234

Оня ден станах на 57. Цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и на фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше, за да ѝ купуваме хубавите дрешки и ...

По стълбите на... живота

на Орлин Баев

Вижте още >>

9923

Мъжът отсреща я фиксира. Чувства погледа му като лепкава слуз и леко потръпва. Ново, непознато усещане, странно. Усмихва се,след което отпива бавно от чашата и баавно облизва горната си устна. Подсъзнателно усеща как мъжът отсреща се напряга, дори вижда как една вена отляво на врата му започва да пулсира. ...

Слънчогледи за Пепеляшка

на Бенра

Вижте още >>

9817

Слънцето се издигаше над Манолев връх и оттам огряваше къщите на село Поляново, наредени като бяла огърлица покрай река Студена. В утринната тишина не се долавяше ни глас, ни лай на куче, ни шум от преминаващ автомобил. На селския площад се виждаше само Драгия. Той ставаше най-рано от всички в селото и с ...

Магазинчето „Добро утро”

на Георги Михалков

Вижте още >>

8755

Живяло някога малко момиченце - Ети. В една бяла снежна сутрин то пристигнало на гости на баба и дядо на село. Зарадвана, бабата го завела до обора, откъдето се чували нежните гласчета на новородените агънца, и му дала да си гушне най-малкото от тях. Било беличко, мекичко, пухкаво. После го завела на поляната ...

Пърленцето

на Мариета Тодорова Райчева - Елица

Вижте още >>

9134

Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде месечния цикъл, да се хвалим, че вече сме се целували и разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бързаме да завършим гимназия, бързаме да се влюбим, после бързаме да се оженим (понякога не толкова ...

Бързотечно

на Любомир Николов

Вижте още >>

9768

Отдавна Трифон не беше се връщал в родното си село и сега, когато пътуваше с колата по лъкатушещия неравен път, се питаше как ли е майка му и какво го очаква. Сестра му се обади, че майка му не е добре и той бързаше да я види. Селото се казваше Планинец, разположено на закътано място, оградено от ...

Чичо Милко

на Георги Михалков

Вижте още >>

8802

Седеше и се взираше в улицата. Две деца, 10-12 годишни, се блъскат, заливайки се от смях. Възрастен господин с филцова шапка – леко поизтъркана, но нахлупена с достойнство, им се скарва и те показват среден пръст зад гърба му, след което подновяват блъскането. Млада жена – категорично под трийсетте, в ...

Прозорец към света

на Бенра

Вижте още >>

9309

В Института за чуждестранни студенти – София, имаше неписана забрана за употребата на две думи: негър и маймуна. Когато преподавах там български език (1980-1984 г.), ИЧС се наричаше „Г. А. Насър" и в него чуждестранните студенти изучаваха една учебна година български език, за да могат след това да продължат в ...

Смехотворението, което избрахте

на Славимир Генчев

Вижте още >>

10433

Не знам защо в обществото битува теорията, че жените едва ли не мразят секса. Това абсолютно не е вярно. Напротив. Но биха го обичали повече при определени обстоятелства. За да се аргументирам какви, ще представя „нейния ден" и „неговия ден". „Нейният ден"– ставане преди всички. Закуска. Изпращане за работа ...

Сексът и гЛадът

на Людмила Петрова

Вижте още >>

10119

Често сънувам един сън. Повтаря се периодично. Влак, който се появява в съня ми. Аз съм в този влак, но за къде пътувам – не знам. А и няма кого да попитам, защото съм сама във влака. В целия влак няма никой. Само аз. Седя в едно купе и гледам през прозореца. Не съм уплашена. Напротив, спокойна съм. ...

Проклятието

на Георги Михалков

Вижте още >>

11353

Депресия... Седя на стола пред 22-инчовия екран на компютъра си, с ръце върху клавиатурата и не мога да помръдна. Гадно е...! Станал съм „компютърно и интернет зависим", а депресията просто засилва тези мои зависимости. Събуждам се сутрин с мисълта, че все още не съм пуснал ПС-то си и бързам да го направя. А ...

История за един мъж, една душа и едно осъзнаване

на Милен Минчев

Вижте още >>

10806

Кучешкият ми живот днес завърши, така неочаквано за мен самият. Но не мислете, че аз съм един човек, който така определя своето битие. Наистина съм куче, израснало в крайния квартал, както пееше един млад и надежден китарист с протрити дънки. Той самият май бе от такъв квартал, но напоследък доста са му тръгнали ...

Кучето от крайния квартал

на Любомир Николов

Вижте още >>

8771

Слънцето обгръщаше върховете на планината, плъзгаше се по склоновете и я правеше нереално красива. Искаше ѝ се да запази този образ, да е единственият образ. Искаше ѝ се уханието на свежа есенна утрин да е единственото ухание, което ще ѝ напомня за тази страна. Искаше ѝ се. Карабинерите я побутваха по гърба и нещо ...

Пътуването, което не избра

на Бенра

Вижте още >>

10839

Срещам я няколко пъти седмично. Сигурно е около деветдесетгодишна. Или поне на толкова изглежда. Излиза от къщата на пра- пра- внучката си и тръгва доста чевръсто. Не се отдалечава много. Само до завоя след хотела и се връща. Страхува се от колите. После прави завой и пак така. Заговори ме още първия път. ...

Години?

на Вирджиния Блак

Вижте още >>

преди почти 14 години

9424

В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое ...

Животът като низ от картини

на Любомир Николов

Вижте още >>

преди почти 14 години

9016