Небето се обви в тъмносин сатен.Звездичките се появиха и заблестяха с нежна светлина.Закачливо затанцуваха своя звезден танц.Върховете на старите дъбови дървета сънено се протегнаха и от сенките им гората потъна в мрак и тишина.Мъдрата горска сова завъртя огромните си жълти очи и се заслуша в шума на заспалата гора.Беше дошло времето за нейната нощна разходка.Летейки ниско между дъбовете забеляза силуета на червенокосата вещица,облегната на едно от дърветата.Кацна на най-ниския клон и тракна с клюн:"Мрачно е в гората нощем,знахарке,какво правиш тук?" "Размишлявам за живота"– отговори тихо вещицата."И като толкова много мислиш–плесна с крила философката–кажи какво е според теб съдбата?"
Червенокосата не помръдна.Равния и глас зашумя като падащите есенни листа...
" Мнозина смятат,че съдбата е предопределеност,обреченост от която не може да се излезе.Търсят начини да я разгадаят или управляват.Не можеш да я познаваш,няма да ти е интересно да живееш.Тя крие своите тайни и е голяма хитруша.Точно когато си мислиш,че нещо е така,тя се закача с теб и създава неща,с които да те опровергае.За мен съдбата е една горска пътека между дъбовете.Вървиш по нея докато излезеш от гората,но кога и как ще стане това,никой не знае предварително.Криволичи между дърветата,минава покрай полянки и поточета,камъни и дървета я препречват.И докато вървиш стигаш до пресечка.Съдбата те поставя на кръстопът.Тогава трябва сам да решиш по кое разклонение да продължиш.От твоя избор зависи дали то ще те върне назад в гората през труднопроходими землища или ще те преведе през красиви месности.Не е само да вървиш по пътечката,жълтоока перушано. Докато пристъпваш по нея,заслушай се в пеещите птици,пий вода от изворите,радвай се на цветята и тревите. Между тях може да видиш цветето на любовта. Спри се и усети миризмата му.Може и да не истинското и да не ти хареса,от него да се носи зловоние.Но когато отново го видиш не го подминавай,не се знае дали пък то не е истинското. Поеми аромата му и то ще те съпътства по пътечката напред.Неговото благоухание ще ти подсказва по коя пресечка да продължиш,за да ти е леко да пристъпваш.Не е толкова важно,горска философке,колко дълго ще вървиш през гората.Важно е,как ще вървиш и какво ще видиш,какво ще усетиш и кого ще срешнеш по нея.И от теб зависи как ще прескочиш камъните и дърветата, които я препречват. От теб зависи дали някой, вървейки до теб ще усеща стъпките ти."
Червенокосата замълча...Старата горска сова плесна с криле и полетя: "Вещици...пътеки...иди ги разбери..." Понякога приказките не свършват с любовта между двама...понякога точно така започват... по една пътека през гората...
Все още няма коментари