Едно време, когато дните се нижели красиви като перлена огърлица, имало една малка поляна. Сгушена в прегръдките на вековни дъбове и букове, тя не пречела никому. Била красива в своето различие и привличала пътници от близо и далеч.Те обичали да се дивят на простичкото й величие и не забелязвали красотата на гората, която я пазела. Даже Горската фея, която обожавала да танцува по горските цветя, обичала да спира на светлото кътче и да гледа небето. Гората, обаче, била завистлива. На нея не й харесвало това, че малката полянка, която пазела, привличала повече внимание от самата нея.
- Поляна като поляна.- мислела си тя - Просто едно пусто парче тревиста земя- няма цветя, няма храсти, няма дървета, няма нищо. Защо толкова я обичат? Един ден, може би вчера, може би преди 200 години, гората решила, че трябва да изгони поляната.Тя казала на една птичка да иде и да доведе хората. Те щели да й помогнат. Животинката се дърпала, дърпала, но разперила крилца и литнала, мърморейки недоволно под човчица. Стигнала до едно селце и седнала на прозореца на първата къща в селото.
- Чик- чирик, чик- чирик, добри човече, ела да видиш. Гората иска твоята помощ. Трябва да изгоним поляната, за да могат всички да се радват само на нея. Човекът се зачудил:
- Как ще изгоня поляна? Как ще я преместя, тя е просто земя.
- Ти чуй, че гората не я иска вече. Махни я както си знаеш.
Станал човекът и събрал мъжете на селото. Хванали се те и отишли при гората. Тя ги попитала:
- Разбрахте ли как да изгоните поляната?
- Разбрахме- рекли те.
Излязъл първият човек, вдигнал ръка и отсякъл едно дърво. Излязъл втори и той отсякъл едно дърво. Пръснали се и останалите и „прас- прас”, изсекли цялата гора. Така гората се изгубила. А поляната? Поляната още си стои там. Ще стои там и занапред. И колкото завистливи гори да се опитват да я изгонят, тя винаги ще си стои там, а те ще се погубват, давещи се в собствената си злоба.
Петя Миладинова написа:
Преди повече от 13 години
Простете за "фонетичния"лапсус - "Храстът каза на дървото...", не "Брястът..."
А иначе как би могла да завърши тази приказка, за да се извлече поука от нея? Напр. : "... и така, на мястото на отсечената гора скоро изникнало вилно селище... /и в хода на времето/... до модерна, лъскава бизнес-сграда. Тя обграждала хубавата полянка. А полянката получила чудесен фонтан, чиито струи нежно галели изящната статуя на горската фея в центъра."
Петя Миладинова написа:
Преди повече от 13 години
Напълно съм съгласна с горното мнение. Има една песен "Брястът казал на дървото..." Приказката е като нейно криво огледало... Красивите думи водят до тъжни асоциации. Понякога това носи много дълбок смисъл /като в Андерсеновите приказки,например/, но в случая, за съжаление, не е така.
Йорданка Стоянова написа:
Преди повече от 13 години
Има нещо смущаващо в образа на гората - не е удачно/според мене/ гората да символизира завистта и да бъде изсечена за наказание и възмездие?! Какво отношение към горите се възпитава? Красиви думи и сравнения, но несполучлив избор на образи, които да внушават идеята!