club50plus.bg

     В едно малко градче преди не много време се родила третата дъщеря на една жена. Разочарованието й било двойно. Първо - чакали момче. Второ - момичето не било красиво като двете си по-големи сестри. Родителите също не били хубави, но Природата решила да поправи тази несправедливост и им пратила гените от пра-прабабата, за която се носели слухове, че момците само като я погледнели се влюбвали в нея до полуда и не искали да погледнат друга девойка. Затова в тяхното село след време имало толкова стари ергени.

- Нищо, че е пак момиче. Може пък да излезе оправно и да ни гледа на стари години. – казал бащата.

- Нищо, че не е красиво, може пък да излезе работно и скопосно и все някой мъж ще я поиска за жена. – се утешила и майката.

- Хубаво е, че момиче, защото жените сме по-умни от мъжете. Ние сме основата на семейството и светът се движи от нашите желания. Може пък да излезе умно и да се омъжи за някой по-така мъж с хубава професия и имоти. – допълнила бабата.

- Не мога да разбера защо толкова държите да имате син? Нито можете да го наконтите в роклички с дантелки и воланчета, нито панделка да му вържете, буклички да му направите. За мъжкото само панталон и риза, а като порасне хуква подир някоя жена и пет пари не дава нито за родителите си, нито за рода си. Виж женското чедо е друго. То и омъжено продължава да си обича близките. Под цицата си ще скрие кюфте, за да донесе на майка си и баща си. – се намесила и лелята, която имала вече четирима сина и не можела да си повдигне главата от лудориите им.

Родителите, щат не щат, се примирили с третата си дъщеря и започнали да се надяват, че следващата им рожба ще е момче. Когато искаш едно нещо много, то почти никога не става. Родили им се още три дъщери. Коя от коя по-грозни. Бащата непрекъснато се тюхкал. Майката плачела, а бабата все палела големи свещи в църквата, дано като пораснат да станат хубави, че да ги омъжат. Лелята, като най-мъдрата в семейството, намерила изход:

- Ще им дадете големи зестри. Мъжете винаги са предпочитали жена с пари и имоти, пред бедните красавици. Огледайте се наоколо. В цялото градче само Пешо Горския си е взел съпруга заради едната хубост и тя взе, че избяга с главния лекар в големия град.

Семейството не било бедно и голямата зестра не била проблем. Като му дойдело времето за сватби, все щели да намерят съпрузи за дъщерите си. Къде с пари, къде с хитрост и измама, но със сигурност нямало да оставят никоя без мъж. Разбира се най-много се радвали на първите си две дъщери – красавиците. Тях щели да се опитат да пласират с възможно най-малко средства. Да, ама едно е човек да мечтае за нещо, а съвсем друго е какво ще стане.

Времето минавало. Момичета растели. Хубавите не искали да се учат на къщна работа, защото били сигурни, че ще си имат прислужници. Само тоалети сменяли и се фризирали и гримирали по цял ден. По-грозните пък добре разбирали, че единственият им коз в Живота е да умеят да правят всичко в едно домакинство. Единствено третата дъщеря не искала нито да се конти, нито да се учи да готви, меси, плете, шие, бродира и т.н. Тя обичала да лежи под някое дърво и да чете книга. Вече била прочела всичко що има в тяхната библиотека, в комшийските и преполвила градската.

- Божке, Божке, какво ме пиле окълва с това момиче! Нито е хубаво. Нито е работно. Все ще счупи нещо. Ще разлее. Ще изцапа. Ей, голяма смотанячка! Като гледам не е и особено умно, защото само чете и нищо от прочетеното не прилага. – тревожела се майката.

- Защо точно на мен да се падне такава дъщеря? – мърморел бащата. – На всичките ми приятели дъщерите свестни, а моята гламава. Само чете и чете и нищо не я интересува. Нищо не иска да прави. За кого ще я омъжа?. Че кой мъж иска жена му да чете книжки?!

- Не се притеснявай, батко! Ще й излезе и на нея късмета. Туй, че е по-различна от другите не значи, че няма и такива от мъжкия пол. Ще видиш, че ще си намери и тя мъж. – все го успокоявала лелята, която вече имала четири снахи и 12 внучета.

- Не знам, не знам какво да я правя… - сумтял той под мустак. – Само ме излага.

- Прати я тогава в големия град. – посъветвала го лелята. – Намери й квартира и работа и й дай малко пари. Пък да видим какво ще стане.

Тъй и направил бащата. Момичето започнало като келнерка. Още на първия ден изтървало препълнената табла с поръчките. Заляло най-важния клиент с гореща супа. Изцапало с кетчуп копринената рокля на любовницата му. След това се подхлъзнало на разлятата попска яхния на пода. Паднало по очи и съборило няколко от хранещите се наблизо. Настанала голяма бъркотия. Оплескани с храна хора лазели на четири крака и се заричали повече да не стъпят в тази гостилница. Собственикът веднага го изгогонил.

То не се разтревожило много. Още на другия ден започнало като продавачка в един хранителен магазин. Като режело парче салам за един купувач си отрязало и част от малкия пръст, тъй че той занесъл в дома си 250 грама телешки салам и 2 гр. женско кутре. Като разгънала хартията истеричната му жена припаднала. Тъщата вдигнала високо кръвно, а тъстът го изгонил веднага от големия апартамент за изневяра. Мъжът отишъл да се жалва в магазина и веднага изпъдили момичето.

      То не се отчаяло, ами си намерило работа в една шивашка фирма. Гладело готовите панталони. Шивачките бързали. Колкото повече панталони ушиели – повече пари щели да получат и повече храна щели да купят с тях за децата си. Когато вечерта дошла отговорничката да приеме готовата продукция – тя с ужас открила, че всички панталони имат дупка от изгорено. Кой по-нагоре, кой по-надолу, кой отпред, кой отзад. Нямало нито един панталон, който ставал за продаване. Тя се развикала. Шивачките се разплакали. Трябвало пак да си тръгне момичето. Този път и набито от озверелите шивачки, които щели да се приберат без една стотинка.

     Минал не минал ден и ето, че то постъпило в една баничарница. Направил майсторът рано сутринта баничките. Метнал ги да се пекат и й поръчал да ги наглежда, а той да дремни петнадесетина минутки до следващата партида. Стар бил. Много се уморявал. Момичето тържествено обещало, но се зачело в една книга, която носело. Баничките се опекли и препекли, чак изгорели. Гъстият пушек, излизащ от фурната, подразнил носа на майстора. Той кихнал и… се събудил. Момичето най-невъзмутимо си седяло на стола в ъгъла и си четяло. Всички банички били станали черни. Затюхкал се майсторът:

- Ей сега ще тръгнат хората на работа и аз какво ще им предложа за закуска? Толкова години все от мен си купуват сутрин баничка. А днес? Ще отидат отсреща – при конкуренцията. Какви пари ще занеса довечера на жена си? Тя е болна. Трябва да пие лекарства. Върви си, момиче!

     След седмица момичето станало чистачка в една фирма. Измило то грижливо пода. Обърсало праха от бюрата. Изхвърлило кошчетата с непотребни хартийки и седнало да си почине в една малка стаичка. Извадило си книжката и се зачело. Дошли служителите. Тъй се случило, че било седнало на стола на касиерката. Тя била млада и хубава жена, която все се забърквала в любовни проблеми. Така било и този ден. Точно тази сутрин била срещнала в градския автобус един мъж, в който в който се влюбила от пръв поглед, а изглежда и тя му направила добро впечатление, защото й предложил да отидат заедно да пият кафе, дал й номера на телефона си. Понеже не била много умна, касиерката предложила на момичето да я замести за десетина минути. Момичето също не било от най-схватливите и се съгласило.

- Какво трябва да правя? – попитало то, гордо от сключената сделка.

- Нищо. Ще казваш, че ме няма. Да дойдат по-късно. – наредила му хубавата касиерка и веднага набрала по мобилния си телефон красавеца.

Момичето останало да я замества. Четяло си и обяснявало на който влезе, че касиерката я няма. Един възрастен господин много настойчиво се заинтересувал точно къде е, да не е болна от нещо и момичето чистосърдечно му обяснило, че е с един хубав мъж. Горкото, то не знаело, че това е шефът на фирмата. Само след няколко минути той уволнил и двете.

     Назначили го за санитарка в една болница. Облякло бялата престилка. Огледало се и много се харесало. Взело кофата с четката и започнало да мие коридора, но в този момент линейката докарала тежко катастрофирали младежи. Лекарят и сестрите хукнали с носилките да ги свалят. Извикали и момичето да помага. Още две ръце можели да спасят нечий живот. Момичето отишло. Погледнало. За първи път виждало окървавени тела. Завило му се свят. Притъмняло му пред очите и... се събудило от яката плесница на лекаря, който викал:

- Като ти става лошо от кръв, какво правиш тук? Вместо помощ – допълнителни затруднения ми създаваш. Махай се веднага! Не ти е мястото в болницата!

Времето минавало. Сестрите й се омъжили. За хубавите поискали по-голяма зестра, защото се било разчуло, че нищо не умеят да правят. За грозните пак поискали повече пари и имоти, защото можело да родят грозни като тях деца. Бащата и майката не се пазарели. Кой колкото искал – дали му. Само и само да ги омъжат. Искали да се радват на внучета вече. Те не закъснели. В скоро време по празниците къщата им заприличвала на детска градина. Само момичето сменяло работа след работа в големия град и продължавало да си чете книжките. Отдавна вече всички я смятали за стара мома. Единствено леля й все още вярвала, че и тя ще си намери половинката. Тъй се случило, че дълго време било без работа. Един ден някой казал на момичето, че търсят гардероберка в една от градските библиотеки. Било люта зима. Студ. Лед. Сняг до кръста. А въздухът режел като бръснач дробовете, като го вдъхнеш. Отишло момичето рано-рано, още преди да отворят библиотеката и зачакало. Дошли още две кандидатски. Едната била полусляпа старица, а на другата си й личало от километър, че е от жриците на околовръстното шосе. Директорът нямал избор. Назначил момичето. Временно. Докато се появи по-подходящ кандидат. Момичето бързо свикнало да взема палтата и шапките и да дава номерче на читателите. А и толкова много нови книги имало в тази библиотека. Можело да чете колкото си иска. Допадала му работа.

В края на седмицата попаднало на една книга по история. Толкова много му харесала, че не вдигало очи от страниците й, а машинално вземало каквото му подадат, закачало го как да е и подавало номера. После по същия начин вземало номера, едва го поглеждало и подавало палтото или якето на човека. Добре, ама много хубаво не е на хубаво. Взело, че дало по погрешка скъпия балтон на един университетски преподавател на един безработен. Естествено той не казал дума, а бързо си тръгнал. Когато дошъл професорът било останало само протритото сетре на безработния. Като всеки самоуважаващ се университетски преподавател, той направил голям скандал. Наредил да извикат директора, който естествено отдавна си бил отишъл при младата втора съпруга. Ругал момичето. Викал му, докато погледът му не попаднал върху книгата, която то държало на коленете си. Това бил неговия последен труд за римските мозайки. Удивен той попитал:

- Харесва ли ти?

- Да! Много. Само дето й липсват достатъчно илюстрации. – казало то, неподозирайки, че разговаря с автора. – Чела съм и други книги за Древен Рим, но там имаше повече илюстративен материал. Четеш за нещо, разгърнеш следващата страница и го виждаш на картинка.

- Какво си завършила? – я попитал професорът, който между нас казано бил все още млад и привлекателен мъж.

- Само гимназия в родното си градче, но съм чела много и различни книги, тъй че знам това-онова… - смотолевило уплашеното момиче.

- А чела ли си „Римските легиони”? – заинтересувал се професорът. Това била първата му книга. С нея станал доцент.

- Да. Тя е по-добра от „Легионите на Рим” и „Войската на Древен Египет”, защото всичко в нея е много подробно описано. Четеш и пред очите ти се появяват хората от онова време. Като филм е. Само, че е книга. – обяснявало притесненото момиче изтъквайки неговия труд пред тези на колегите му от столицата.

- А какво ще кажеш за „Семейният живот на римляните”? – не преставал да разпитва професорът.

- Виж, тя не става. Много измислици има. Чела съм и други книги по тази тема. По-интересни са. – коментирало момичето. – Ако видя авторът й ще му кажа да я напише отново.

- Ами-и, той е пред тебе. – засмял се професорът.

- Какво? – не разбиращо го погледнало момичето. И тогава професорът видял най-прекрасните теменужено сини очи, дългите тъмни мигли и гъстата черна коса, завързана небрежно на конска опашка. С нещо това невзрачно същество му напомнило за майка му от детските години. Обикновена селянка, отдавна покойница, тя имала особен чар. За първи път срещал жена с подобен, а трябвало да си признае, че познавал доста от дъщерите на Ева.

- Виж, забрави за балтона. Ще си извикам такси. Бих се радвал, ако някой път пием кафе отсреща. – казал той и си тръгнал, оставяйки момичето, твърдо убедено, че утре ще бъде уволнено за пореден път.

На следващият ден професорът дошъл. Срещнал се с директора, но не за да се оплаче от гардероберката, а да я похвали. След два дена поканил момичето на кафе. После на обяд. Последвали театрално представление, джаз концерт, премиера на филм… докато една вечер се отзовали в неговия апартамент и открили, че са родени един за друг.

Направили голяма сватба в най-големия ресторант. То с нейните роднини друга и не можело да има. Сестрите й вече имали по пет-шест деца, някои от два или три брака. Най-щастлива била лелята.