Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Далече - през девет царства, та в десетото,
във замък сред гъсти и мрачни гори,
живеела скрита от всички принцесата -
онази, със двете незрящи очи...
За тази принцеса, наричана Сляпата,
не идвали сватове, нито жених,
не молели рицари с обич ръката й,
не давали балове в замъка тих.
Веднъж, насред буря, похлопал на портата
незнаен за никого млад трубадур.
А после, край огъня, щом се постоплил той,
запял със тенор дваж по-мек от велур.
Дочула в покоите свои принцесата,
изпратила долу нарочен слуга.
До късно й пял трубадурът и песните
направо с душата си пиела тя...
Препуснали дните, преминали в месеци.
Пленена била тя от този талант.
Разцъфнало дъхаво цвете в сърцето й -
влечение сляпо по млад музикант.
Очите незрящи за него се смеели,
в градината звъннал двугласен дует.
Под клена и старата пейка немеела
от звуци на арфа в умели ръце.
Галантно ухажвана, мислела Сляпата,
че трепетът нежен ще е споделен.
Внезапно, обаче, тенорът застягал се -
"На изгрев си тръгвам!" - й казал смутен.
Сърцето й, бедното, как се разплакало?!
Часовник от кулата бил полунощ,
а тя със вързопче под клена го чакала ,
да тръгне с тенора без титла, без грош.
"Обичам те!" - тя му прошепнала в тъмното.
Но той промълвил: "Не изпитвам любов!
Е, аз ще вървя, че ме чакат по съмнало
жена и деца, пък и праведен дом..."
Луната изплакала и от високото
огряла сълзите в две слепи очи,
а после и вятър въздъхнал в широкото,
видял как обесена сляпа виси...
И точно в часа, в който мъртва в параклиса,
за сетно положена в сръб, тя била -
приет музикантът в дома си бил. Чакали
за него отдавна жена и деца.
А есен тогава била и в карминено,
в кръв сякаш обагрен, свидетелят-клен
шептял и разправял на всички преминали
за тъжния край на разбито сърце.
Прастара е тази, разказвана приказка.
За сляпа принцеса и млад музикант.
Но още разплаква, сред хората скитаща,
през девет царства - оттогава насам...
Русинка написа:
Преди почти 13 години
Благодаря ти, Радост, толкова мила и вечна история...
Николова написа:
Преди повече от 13 години
"Прастара е тази разказвана приказка,за сляпа принцеса и млад музикант.Но още разплаква ,сред хората скитаща,през девет царства ,от тогава насам "
Добре написана и за съжаление се повтаря и в по-съвременен вариант .Давам оценка 5.
Иван Братованов написа:
Преди повече от 13 години
Позволявам си да помоля уважаемите администратори на "Клуб 50+" да гласуват от мое име за текста на Радост Даскалова "Сляпата принцеса и музиканта" с оценка 5.
Предварително благодаря за оказаното съдействие.
Успех на всички!
Ив. Братованов
Иван Братованов написа:
Преди повече от 13 години
Няма нищо по-мъдро от живота. Няма по-истинска приказка от тази за любовта. Осмислянето на съдбата, тъгата и това, което може да ги промени, става след като животът се превърне в приказка - поне за миг.
Много красива приказка, завършваща като епична поема. Тя няма начало и край, а звучи като лайтмотив (серенада) преди началото на всяка любов. Тогава текстът придобива плът и звучи - винаги.
Клуб Плюс написа:
Преди повече от 13 години
Цитирам Костадинова:
Радваме се, че сме Ви доставили удоволствие :-)
Костадинова написа:
Преди повече от 13 години
Благодаря! Два пъти благодаря - за гласуването и за ... *Канзас* !!
Клуб Плюс написа:
Преди повече от 13 години
Цитирам Костадинова:
Гласувахме с 5 от Ваше име.
Костадинова написа:
Преди повече от 13 години
Настръхнах... Написано като от гений... Моля, дайте моя глас - 5 ! Струва ми се, че е недостатъчен, заслужава най-престижната награда /според мен /.