Скъпи деца,
Един ден се събудих в много лошо настроение. Вместо ласкав слънчев лъч в прозорецът ми надничаше намръщено есенно утро.
Бях сама вкъщи.Стана ми толкова тъжно и скучно, че ми се искаше да заплача.
Но внезапно на сърцето ми почука едно малко, палаво пръстче. Дочух сладък шепот и странна, мека топлина ласкаво докосна душата ми.
- Кой си ти? - попитах развълнувана.
-Аз съм твоето детство . Не ме ли позна? –отговори ми звънливо като планинско ручейче гласче. – Не мога да те гледам тъжна и унила. Искам да ти помогна.
Зная едно вълшебство, което ще ти върне светлината в очите и слънчевата усмивка.Толкова е хубаво, когато хората са щастливи, усмихнати и добри!
- Но, миличко, не съм ли вече възрастна. Може ли да вярвам все още в приказни вълшебства? -попитах аз.
- Може, разбира се ! – погали душата ми отново като пролетен дъх, нежният глас на моето детство. Последвай ме и ще се изненадаш като разбереш, че само няколко крачки те делят от този вълшебен свят.
Трябва само силно да пожелаеш да го преоткриеш. Затвори очи се върни назад ,назад във времето, в сладките спомени за своето детство.. Пред теб отново ще се отвори света на приказните чудеса. Една добра вълшебница ще ти върне крилатите мечти, , вярата в доброто и красотата - Защо ,не? – трепна в мен пробудена някогашната ми детска любознателност. Какво, че отдавна не съм дете?
Затворих очи , мисълта ми яхна вълшебния крилат кон на творческото вдъхновение и литна към сияйните простори на детските ми сънища и фантазии. А там, като златен дъжд се зарониха в душата ми думите...
Толкова е хубаво да се потопиш в омаята на словото! Хубавата книга къпе душата в светлина, ражда красиви пориви и желание да станеш по- добър, по- щедър, по-благороден. Пробужда и ТВОРЕЦА в теб.
Пред очите ми затрептяха като цветовете на сияйна дъга, чудеса от спомени, настроения, споделена мъдрост ...Завъртяха в главата ми като красива въртележка сюжети, рими, метафори...И буква по буква, дума по дума , стих – след стих нанизах дълъг, скъп наниз от римувани приказни истории. „Опаковах” го с пъстри корици, украсих го с рисунките на мои приятели – художници и реших да го подаря на най – скъпите си приятели – децата.
Усмихнах се и се почувствах щастлива. А когато човек е щастлив, изгаря от желание да сподели своите чувства с онези, които обича.
И тъй като аз много, много ви обичам, реших да направя и вас щастливи, като ви запозная с новата си творба - ЛУННИ ПРИКАЗКИ.
Ето я, днес, тук, пред вас - мъдрата и сладкодумна приятелка на децата - книгата.
Подарявам ви я от сърце с надеждата, че ще я приемете, прочетете и пазите като безценно съкровище!
ГЕНКА БОГДАНОВА
Все още няма коментари