club50plus.bg

Скъпи деца,

   Един ден се събудих в много лошо настроение. Вместо  ласкав слънчев лъч в прозорецът ми надничаше намръщено есенно утро.

    Бях сама вкъщи.Стана ми  толкова тъжно и скучно, че ми се искаше да заплача.

   Но внезапно на сърцето ми почука едно малко, палаво пръстче. Дочух сладък шепот и странна, мека топлина ласкаво докосна душата ми.

- Кой си ти? - попитах развълнувана.

-Аз съм твоето детство . Не ме ли позна? –отговори ми звънливо като планинско ручейче гласче. – Не мога да те гледам тъжна и унила. Искам да ти помогна.

Зная едно вълшебство, което ще ти върне  светлината в очите  и слънчевата усмивка.Толкова е хубаво, когато хората са щастливи, усмихнати и добри!

- Но, миличко, не съм ли вече възрастна. Може ли да вярвам  все още в приказни вълшебства? -попитах аз.

- Може, разбира се ! – погали душата ми отново като пролетен дъх, нежният глас на моето детство. Последвай  ме и ще се изненадаш като разбереш, че само няколко крачки те делят от този вълшебен свят.

Трябва само силно да пожелаеш да го преоткриеш. Затвори очи се върни назад ,назад във времето, в сладките спомени за своето детство.. Пред теб отново ще се отвори  света на приказните чудеса. Една добра вълшебница ще ти върне крилатите мечти, , вярата в доброто и  красотата - Защо ,не? – трепна в мен пробудена някогашната ми детска любознателност. Какво, че отдавна не съм дете?

Затворих очи , мисълта ми яхна вълшебния крилат кон на творческото вдъхновение и литна към   сияйните простори на детските ми  сънища и фантазии. А там, като златен дъжд се зарониха в душата ми думите...

Толкова е хубаво да се потопиш в омаята на словото! Хубавата книга къпе душата  в светлина, ражда красиви пориви и желание да станеш по- добър, по- щедър, по-благороден. Пробужда  и ТВОРЕЦА  в теб.

Пред очите ми затрептяха като цветовете на сияйна дъга, чудеса от спомени, настроения, споделена мъдрост ...Завъртяха в главата ми  като красива въртележка  сюжети, рими, метафори...И буква по буква, дума по дума , стих – след стих  нанизах  дълъг,  скъп наниз от  римувани приказни  истории. „Опаковах” го  с  пъстри корици,  украсих го с рисунките на мои приятели – художници и реших да го подаря на най – скъпите си приятели – децата.

 Усмихнах се и се почувствах щастлива. А когато човек е щастлив, изгаря от желание да сподели своите чувства с онези, които обича.

И тъй като аз много, много ви  обичам, реших  да направя и вас щастливи, като ви запозная  с новата си творба - ЛУННИ ПРИКАЗКИ.

    Ето я, днес, тук, пред вас -  мъдрата и сладкодумна приятелка на децата - книгата. 

    Подарявам ви я от сърце с надеждата, че  ще я приемете, прочетете  и пазите  като безценно съкровище!

ГЕНКА БОГДАНОВА