club50plus.bg

Носталгия, плесница с цвете или само повод жената да се почувства обичана

Зададе ли се 8 март в календара, той изведнъж става централна тема. Целокупното българство започва спор, който малко заприличва на онзи за яйцето или кокошката. И не трябват партии, вероизповедание или занятие, за да се разпердушини българското единство. Не че през последните 20 и кусур години незавършил преход го има кой знае колко, но сега – в навечерието на Осми март, противопоставянето е тотално. Ако използваме една политическа метафора, нацията така се нахъсва, че става на крилца и перца.

Но за да сме честни, трябва да признаем, че това противопоставяне не е от последните двайсетина години. Имаше го още по времето на тоталитаризма. Естествено, в много по-умален вид. Особено сред онези дами, на които изведнъж еманципацията им се видя като единствения начин да докажат себе си. И заложиха на нея, както след години щяха да залагат и на синята идея, и на червената, и на царя, и на пожарникаря... Но да оставим политиката, защото като нищо ще се превърнем в онзи позабравен, но актуален още виц от времето на РСО (развито социалистическо общество), че от грешки на растежа сме преминали към растеж на грешките.

Та думата ни беше за

еманципацията като псевдорадост за жената

Макар и да звучи прекалено обобщаващо, но именно преди трийсетина и повече години се появиха българските последователки на Жорж Санд. Естествено не в литературно отношение. Тяхното беше плах, но масов опит да се пренесе на българска почва стореното от обулата преди повече от век и половина мъжки панталони мадам. А и да се напомни за феминизма на Запада през 60-те години на ХХ век. Все повече жени – къде явно, къде под сурдинка, започнаха да се отричат от правото 8 март, да им е празник. Е, повечето под сурдинка, защото времената бяха такива – да не отидеш на организираното тържество беше живо неуважение към партийното, профсъюзното, комсомолското и други ръководства, ако не го изтълкуват и като саботаж на по-високо ниво.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Еманципирана, ала принудена, българската жена трябваше да поеме с примирение китката нарцис, увехналото лаленце или пречупения и залепен с тиксо карамфил от дежурния по колектив. А за вечерта в заведението – заводския стол или ресторант “Балкантурист”, не й оставаше друго, освен да преглътне заедно с дежурните 50 грама ракийка и циничните подмятания на подпийналите колеги, които тепърва виждаха жената в нея... И така до следващия Осми март, когато нещата минаваха по същия сценарий.

Днес нещата не изглеждат по-различно

отпреди двайсетина година. Разделението на нацията пак за същия празник е факт. Причините само са малко видоизменени. Едните го празнуват от носталгия по младостта си, преминала в годините на соца. Другите, независимо дали са по-млади или също родени през онези години, но вече прегърнали друга идея, приемат датата като комунистически символ. И мъжете трябва да внимават – не е изключено такава жена да използват букета вместо плесница.
В случая не бихме искали да вземем страна. Защото дори да изтъкнем довода, че Осми март е отбелязан за първи път в далечната 1909 г., и то в Ню Йорк, като протест на жените срещу ниското заплащане и неравнопоставеността между двата пола, пак ще намесим политиката.

Трети пък от дамите смятат за обидно само един ден в годината да им се обръща внимание от силния пол и да им се поднасят цветя и правят подаръци. Имам чувството, че в тази условно казано “група” преобладават представителки на силиконовия бюст. За повечето от дамите с подобни “екстри” Осми март си тече целогодишно, и то в пожелано от тях кътче на планетата. Стига да е модерно и да предизвиква завист у останалите.

Има разбира се и една друга – малко странична, но в никой случай малобройна група. И тя е на истинските жени – тези, които празнуват не толкова заради самия празник и впечатлението, което ще направят, а защото това е още един повод да докажат, покажат и се порадват, че са жени. Обичани, ценени и уважавани.

Останалото е в ръцете на силния пол. Да намери верния път. Не е казано, че задължително трябва да го търси в огромния букет, скъпия пръстен или екзотичния круиз. Но това вече е съвсем друга тема.

За празника! Да ви е честит, скъпи жени!