club50plus.bg

Точно в деня на книгата реших да започна писането на роман.Не зная дали ще успея и каква ще е съдбата му,но всяко начало носи вдъхновение.Ще се радвам ако споделите мнение.
Ето в аванс:

Самотният човек си взема куче 

Усмихни се на живота! Тази красива мисъл не е моя . Взех я на заем от приятелка, просто  да започна отнякъде. Не съм се интересувала от миналото й ,Господ знае какво се е случило, но тя продължи да обича , а аз да мразя. След Него намразих всички. Много хора изгубих поради тази причина и  дълго време си задавах въпроса: Защо? Защо той, защо така, защо все на мен...

Един разумен мъж ме посъветва да не се измъчвам  с тези въпроси.Колкото по -малко мисля за причините толкова по-лесно ще приема промените . Трудно разгадах смисъла. Мъжът беше англичанин-третият в живота ми. Той ме обичаше , а аз го мразех. Мразех го  и ми доставяше  удоволствие.

Не можех да се усмихвам ,когато исках да плача, и да ръмжа и дори  да вия като освирепял ,унизен и самотен чакал.

Самотата не е чувство ,тя е диагноза. Много хора са  освидетелствани като самотници и боледуват ,или дори умират от нея. Около мен изоставени и нещастни с лопата да ги ринеш. Имам усещането,че съм магнит за нещастници, мога да основа клуб и да съм негов почетен председател.За членове ще поканя Веселка-най тъжният човек,когото познавам, Вяра -истински атеист и Светла, която през повечето време живее на тъмно,защото не може да си плати тока. 
Мога да приобщя и други ,но за тях ще Ви разкажа по нататък .

Не помня в коя от дългите нощи ме осени идеята да си взема куче, но всеки път ,когато я погледна искам искам да си стисна ръката  за това .Няма нищо по-добро от радостния  лай с който ме посреща. Тя не задава подвеждащи въпроси ,не мрънка ,не ме наранява. Обича ме така , както исках да ме обича Той .