club50plus.bg

Полети, за да разбереш свободата!

Автор: Майкъл Гелб
Издателство: Лик
Корица: твърда
Страници: 216
Цена: 7,00 лв.

Полети, за да разбереш свободата!

Скептицизмът на една летяща топка

Плувам във въздуха, уверено изхвърлена нагоре от ръката, която първа реши да го направи съзнателно и да сподели опита си с милиони хора по света. Повярвай непредубедени читателю, пристъпи към книгата "Когато топките са повече от ръцете" с идеята да извлечеш максимално ползи, пречупвайки ситуациите през личната си житейска действителност. Познавачът на подобен род литература, веднага открива взаимовръзките или допирните точки до автори, които търсят отговорите на огромен брой въпроси, за взаимосвързаните постулати за единството в космоса.

Неслучайно "Когато топките са повече от ръцете" не е първата от поредицата творби на Майкъл Гелб.
Когато ме изхвърли нагоре, мислех единствено за удара, който щях да понеса от падането, но колкото по-нависоко летях, толкова по-добре разбирах, че той е осъзнал, че достигането до съвършенство и комфорт в съзнанието, може да се постигне само и единствено след детайлно анализиране опита на гениалните предци, както и обръщането към вътрешното АЗ , където са закодирани параметрите на космическата спирала, водеща от точката на сътворението, към безкрая на познанието. И така, последвай го читателю.
- виж успехите на тези пред теб и ги анализирай
- обърни съзнанието си навътре в себе си и поискай да покажеш и ползваш всичко хубаво с което си надарен

Галеб не споменава никъде за предимствто на вродените качества, вероятно е имал предвид, че процесът на учене да се жонглира ще изкара тези черти от индивида, за които нивото на съзнанието му не подозира че притежава, докато не му се помогне. Издигнала се в пространсвото от ръцете на Майкъл се почувсвах за секунда в онази точка която е център на първичното начало. И долитайки до мен множество подхвърлени топки – "реализирани мечти", се задвижихме в хармония, давайки в ръцете на Майкъл Гелб цветето на живота.
- изхвърляйки успешно третата топка, вие валидизирате допускането, че потенциалът ви е практически неограничен, и че способнастта ви да учите се подобрява с възрастта
Авторът иска да ви убеди, че ако първата успешно полетяла топка е един личен или служебен "проблем", около отличното изхвърляне сте научии още десетки хиляди умения.
Отгоре, от моята позиция на добре свършена работа ще повторя на глас посланието на писателя
-не се оставяйте на навика да ръководи съпротивата, че не може да има учене и промяна на мислене и поведение с напредване на възрастта
Човек сам прегръща механизма за успех и сам се насърчава към първата стъпка към научаването как да "жонглира".
-практикувайте, не мислете за грешките и падналите топки
- експериментирайте със сливане на вътрешни и външни представи.
- разграничавайте фантазията от реалността.
- бъдете наясно с представите си за съвършенство и настоящото си ниво на изпълнение
Попадайки в ръцете на моя жнгльор аз чувах мислите му за това, как моят успех да летя е преобразил живота му и какви съвети дава на вас читателите, които ще го последвате с вяра в собствения си успех.
Вземете своите топки в дланите си и се подгответе да чуете – ГОТОВИ!...

Бъдете уверени, след този призив връщане назад няма, топките ще полетят и всяка ще носи със себе си една ваша мечта.
Вие ще успеете!
"Купете тази чудесна книга и позволете на Майкъл Гелб да ви вдъхнови за нови равнища на съвършенство в изпълнението"

В началото се зачудих, защо към мен летят много повече топки, препоръчани и от най-смелите мечти на Майкъл Гелб, но сега вече не се учудвам – той беше избрал мен, една българска топчица. Той нямаше от къде да знае, че българският читател, докоснал се до правилата на жонглирането, разбира първо, че е позакъснял с прочита и второ поглеждайки ръцете си вижда, че те са потънали дъблоко в големия кош от разноцветни топки, като онези в които децата се зариват с радост. И той, читателят, бърза да пропусне тренировката с топка във всяка ръка и се мъчи да изхвърли успешно всички наведнъж – порсто животът го изисква, а успехът зависи единствено от него.

рецензия : Станка Шингарова