club50plus.bg

В смутните времена на Средновековието манастирите на източноправославната и католическата църква се превръщат в основните хранилища на книги. Макар основно с религиозните текстове, в тях се запазват и древни светски ръкописи, благодарение на които познаваме много от съчиненията на античните мислители. В манастирите се правят множество преписи на текстове, като в много от тях са обособени скрипториуми, където монасите преписват, украсяват, подвързват и съхраняват книги. В този период обаче изчезват и оригиналите на много ценни книги, сметнати за твърде опасни от управите на манастирите. А и често когато са се нуждаели от нова повърхност за писане, монасите изстъргвали налични ръкописи...

През ХІІ век с възхода на европейските градове се разраснало и влиянието на книгата. Така манастирският период в развитието ѝ достигнал до своя край, а ръкописите се прехвърлили в университетските центрове. Именно около първите университети възникнали и новите структури за производство на книги, а развитието на търговията и на буржоазното общество създало търсене на специализирани текстове, както и на такива за общата публика.

Книгата, във вида, в който й познаваме днес, дължим в най-голяма степен на немския златар и печатар Йоханес Гутенберг. Изобретеният от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на индустриализацията на книгопечатането и нерядко е определяно като едно от най-важните събития на Новото време. Около 1439 г. германецът използва за пръв път в Европа подвижен набор за печатане и изгражда механично задвижвана печатна преса. Сред приносите му са създаването на технология за масово производство на елементи за подвижен набор, използването на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса. Но най-голямото му постижение е съчетаването на всички тези елементи в практична система, позволяваща възпроизводството на книги в големи количества. Емблематичният му труд е т.нар. Гутенбергова Библия, която е високо ценена за нейните естетически и технически достойнства.

През 1651 г., почти два века след създаването на Гутенберговата Библия, на бял свят излиза и първата печатна книга с новобългарски езикови елементи. Абагар. Абагар се състои от пет листа, като текстът е отпечатан само върху едната страна и има илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер, които са в разрез с католическите догми. Книгата е била предназначена да се носи като амулет във вид на свитък, навит около кръста или лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България".

Ново време

Големите събития в света на книгоиздаването през ХІХ век са изобретяването на парната печатна машина малко преди 1820 г. и появата на първите фабрики за хартия. Именно тези две нововъведения довели до спадането на цените на книгите и до увеличаването на техния брой.Днес най-разпространеният метод за издаване на книги в големи тиражи е офсетовият печат. Принципът му на действие включва няколко етапа на пренос на изображението, като преди окончателното пренасяне върху хартията, има междинен гумен офсетен цилиндър.

В последно време все повече се говори за електронните книги и по света вече има няколко компании, разработили специални четци за тях. Дали това е бъдещето на книгата предстои да видим.

Засега доброто старо четиво със страници и корици все още се радва на любовта на милиони хора, които предпочитат да разгръщат лист по лист, да усещат аромата на хартия и да поглъщат думите, нанизани върху страницата.