club50plus.bg

Кърт Вонегът e роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941–1943 г., където списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 г. (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология, и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скенектъди, Ню Йорк, работейки за Дженеръл Електрик.

Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст, та дори и с рисунки в книгите си. Езикът му е на достъпно за всички социални класи ниво, като същевременно е невероятно увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. В произведенията си Вонегът интегрира научнофантастични елементи, като пътуване във времето, а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.

Сравняват романите на Вонегът със знаменитата политическа сатира „Пътешествията на Гъливер“. Подобно на Суифт, Вонегът често описва фантастични общества, за да демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето съвремие.

Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии, където недъзите са достигнали крайна форма.

„Късметът на смотаняка“, който излиза на българския книжен пазар под логото на издателство "Ера", е сборник от седем разказа на един от най-великите писатели на 20 век. Кратки и язвителни, творбите на ненадминатия Вонегът, ярко илюстрират неговия остър усет към нецензурираната нелепост на живота.Историите проследяват тривиални житейски събития и съвсем обикновени човешки желания, редуват се изпълнени с надежда образи и не дотам светли перспективи. Както и в най-добрите си романи, авторът ни отвежда до най-съкровените кътчета на човешката душа. С неподправеното си остроумие и емблематично чувство за хумор той успява да ни напомни, че сме способни да надскочим себе си.