club50plus.bg

Голям почитател на загадките съм, и то най-вече на онези от Златна ера на криминалния роман, продължила от 1920 до 1939 г.

Автор: Стиг Ларшон
Поредица: Милениум
Заглавия: Мъжете, които мразеха жените
                  Момичето, което си играеше с огъня
                  Взривената въздушна кула
Жанр: криминален
Издателство: Колибри, 2009 г.
Корица: мека
Цена: от 16 до 18 лв.

Голям почитател на загадките съм, и то най-вече на онези от Златна ера на криминалния роман, продължила от 1920 до 1939 г. През същите години Агата Кристи дава на света чудатия белгиец и доста циничната стара мома – цинична що се отнася до възгледите ѝ за света; Марджъри Алингам създава своя Албърт Кемпиън, Дороти Л. Сейърс – лорд Питър Уимзи, а Джон Диксън Кар – доктор Гидиън Фел и лорд Хенри Меривейл.

Времената на Кар, Марш, Сейърс обаче отдавна са отминали, за добро или зло. Сега можем да се надяваме Филис Д. Джеймс да ни зарадва с още някой роман с Адам Далглиш или пък безбройните други англоезични автори да се опитат да напишат някоя лоша „реплика“.
Разбира се не мога да не призная, че харесвам автори като Джон Конъли, който поне за мен е едно от събитията през последните 5-6 години на полето на страшната, убийствена и загадъчна литература.

Сега можем да се радваме и на автори като французойката Фред Фаргас, а някои и на трилогията на покойния швед Стиг Ларшон „Милениум“. Пиша „някои“, защото изчитането ѝ и равносметката след това ме оставиха леко на ръба.

Купих първите два тома по препоръка. Изчетох ги буквално на един дъх в един малко по-дълъг уикенд – в крайна сметка държах в ръце романи от страна, която ми бе позната само с Валандер на Хенинг Манкел. Уви на български се появи само един роман, а на английски език има издадени девет романа и една много добра екранизация с Кенет Брана в главната роля.

Връщам се на „Милениум“. Сюжетът върви добре – нито много бързо, нито пък съвсем бавно. Няма излишни герои, сиреч от онези, които, след като изчетем книгата, започваш да се чудиш защо въобще се е появил.

Уви, читателят в мое лице се досети за убиеца в първата част почти след първата третина. Нищо де, нямаше ги поне отвратителните подробности, които напоследък изобилстват в романите. Имаше обаче „една странна птица“ в лицето на една хакерка с невероятен нюх.

Тук и идва раздвоението, в което ме оставиха първите две части. Главните герои аха да придобият някаква триизмерност, и все си оставаха на ръба да карикатурното – не в съвсем отрицателния смисъл, а просто рисувани. И това въпреки негласното твърдение, че Ларшон използва журналистическия си опит, за да създаде тези романи, и героите сякаш имат своите реални прототипи. Опитът му да изобрази в литература живи хора ги превръща в „рисувани“, а нали в крайна сметка животът трябва да подражава на изкуството, а не обратното.

Главните герои на Ларшон така и не придобиват някакъв осезателен образ. Не успях да си ги представя – изглеждат дотолкова реални, че в тях няма нищо извънмерно. Това, както вече споменах, не ми попречи да изчета двете части на един дъх, макар и после да останах с леко горчив вкус в устата, т.е. разочарован.

Не споменавам последната част, защото удоволствието от нея бе помрачено от доста тромавия превод ли, редакция ли… След първите десет страници се усетих как пренареждам изреченията, за да ми звучат български. По тази причина ми трябваше и повече време, за да довърша трилогията, чийто финал определено е изисквал малко повече внимание и уважение от страна на екипа.

Да прочетете ли „Милениум“? Да, защото авторът се приплъзва добре и по повърхността на някои от наболелите проблеми на съвременното шведско общество. Да, и заради образа на главната героиня. Необичайна донякъде, Лисбет Саландер е част от притегателната сила на романа. Тя е хакерка с вид на тийнейджър на ръба да бъде психопат – няма угризения, затова пък е със силно чувство за справедливост, що се отнася до нея самата. И накрая, все пак малко автори от Скандинавия пробиват в криминалния жанр, дори и само затова всеки от тях си струва.

Ако успеете да я намерите, изгледайте и шведската екранизация, поне докато не се е появила още по-скопената американска версия.

Ясен Азманов