club50plus.bg

 „Недопустимият живот” е четвъртата книга на Дора Николова и е естествено продължение на темите за събития и случки от едно разломно време на вечно бурните, неспокойни и враждуващи Балкани, на враждата между потомците на някогашните побратимени, а сега враждуващи помежду си братя, съседи, фамилии, партии, приятели….. Това е книга за очевидните белези от недопустимия живот, наръчник за справяне със самия себе си и с времето…

Тази книга е нов опит за дисекция на българския  социум в годините на прехода. Нищо нормално не е останало в него, стигнало се е до недопустима патология. В края на всеки разказ е отправен взор и надежда към отвъдното, пред всеки некролог стои въпрос „Защо”,  а отговорът е  ”защото тя, любовта, не е от този свят. Тя е толкова голяма, че светът е малък за нея да я побере”.

Тази книга е портал към други, позабравени измерения, балсам  за безпътните души на прехода, средство за преобразяване на мутренската външност на поколението, лек срещу мутациите и деформациите на обществото. В престъпния свят на Цако /от разказа „Дядо  Сандо и Цако”/, в който лесно се потъва, все още е останало усещането за  нов хоризонт. Дядо Сандо, преживял ада на Белене, вижда за пореден път, че „и в най-лошото нещо има надежда за някакво добро” и успява да промени престъпната природа на една съвременна мутра.

С подбраните сюжети на разказите си, с емоционалното красноречие, изливащо се от сърцето на авторката, Дора Николова ни прави спътници на героите си в разказа „До Европа с нашенски имена”, с които, поради липса на средства, пътува виртуално с автобус до Европа.  Метафоричните имена са антипод на общественото им положение. Как ще си представите един банков холдинг в лицето на г-н Чушков, г-н Пиперков, Силвестърсталоун Мехмедов, Станой Байтошев, Руска Опълченска, Христо Лимонадов, Винету Келешев. Само в перото на жена  тънката ирония, макар и безболезнена, жигосва с трайни белези явления на „недопустимия живот”, като чуждопоклонничество, нагаждачеството, шуробаджанащината, явлението „калинки” и т.н..

В другия свой разказ „Черно мънисто в броеницата на моя живот” тя отново вади от организма нов тумор – този, събрал трагедията на хиляди млади момичета,  недопустимата  орисия на българската жена, станала жертва на трафика, чиито теменужени очи копнеят за обич…

На места Дора опитва скалпела си върху по надеждни участъци – интелектуалци и интелигенция, и отново реже, но уви …. Богоизбраният елит у нас в лицето на чалгаджии, трансексуални типове, изгряващи звезди, застаряващи модели, обикаля по светски събития, когато вън върлува криза, защото търси спасение от безделието и безполезността. Това не е лицето на  потомствената аристокрация на народа ни. Срещу него стоят зле облечените  български интелектуалци. „Те гледат тъжно, ядат и пийват най-много и винаги воюват срещу нарочените си нови врагове. Елитът у нас днес е като „Аврамов дом – всеки може да влиза и излиза оттам”. С такива  „славни съотечественици  сме поели по различни европейски и други посоки”. А „ангелите” в лицето на модерния трубадур Ангел, тръгнал из Европа да търси препитание, са истинските творци, които  са ни напуснали и се срамуват, че са от България.

Всеки, отворил книгата на Дора Николова, ще открие  частица от себе си в историите, ще се докосне до чужди, но познати  съдби,  ще си зададе безброй въпроси, на които отговорът се крие в българската орисия. А, орисниците, …..те са все на халтура в чужбина!

            Четете книгата в студения и вмирисан автобус или трамвай, когато рано сутрин се отправяте към бюрото по труда и няма да усещате нито студа, нито клошарската воня. Четете разказите й преди да заспите, и няма да мислите за своите проблеми, защото героите й ще ви обсебят. Четете тази книга, когато сте на дълга опашка за поредно изискващ се безумен документ, или, когато продажни медии ви досаждат….