club50plus.bg

Четиво за всеки по всяко време

Четиво за всеки по всяко време

Aнглийската писателка Агата Кристи заема челно място в класацията на най-популярните и обичани автори на криминални романи. Книгите й са преведени на 103 езика и от тях са продадени над четири милиарда екземпляра, което я превръща в най-продавания романист на всички времена. Издателство “Ера” поде инициативата да преиздава нейните творби, което е чудесен повод да им отделим дължимото внимание.

Специално за читателите на Клуб 50 Плюс избрахме пет книги на Кристи, които да представим по-подробно. Надяваме се да ви припомним любими нейни сюжети или да ви запознаем с нови.

Убийство в Ориент Експрес e може би най-прочутата книга на Кристи, в която ключова роля играе нейният най-известен герой, белгиецът Еркюл Поаро. Той пътува с влака от Истанбул до Англия, когато една нощ чува странен шум от съседното купе, заемано от пътник на име господин Ратчет. Детективът надниква навън да провери какво става и вижда кондуктора да чука на вратата на Ратчет и да пита дали всичко е наред. Отговаря му мъжки глас, който казва на френски: „Няма нищо. Излъгал съм се."

Поаро се връща в леглото си, но не може да заспи, защото влакът не се движи, а и го измъчва жажда. Решава да позвъни на кондуктора, за да му донесе вода, но междувременно от друго купе се разнася настойчив звън. Белгиецът узнава, че кондукторът е бил повикан от госпожа Хюбърд, която твърди, че в купето й е влязъл мъж. Влакът е спрял, защото е затънал в снежна преспа, и не се знае кога ще може да продължи. На следващата сутрин се оказва, че американецът Ратчет е бил намерен убит в леглото си.

Директорът на компанията, която е собственик на влака, отправя молба към Поаро да разследва случая и той приема. От самото начало престъплението изглежда много странно. Жертвата е намушкана с нож дванайсет пъти, като три от раните са смъртоносни, а някой са съвсем повърхностни. Едни изглеждат нанесени с дясна ръка, а други – с лява. Белгиецът намира улики в купето на жертвата и на други места във влака, сред тях са кърпичка с избродиран инициал „Х", чистачка за лула, копче от кондукторска униформа.

Поаро възстановява откъс от изгорено писмо и от него узнава, че Ратчет в действителност е американският престъпник Касети. Пет години по-рано той е отвлякъл тригодишното момиче Дейзи Армстронг, наследница на заможен род. Въпреки че семейството й плаща огромен откуп, злодеят убива момичето и избягва от страната с парите. Майката на Дейзи е бременна, когато научава за смъртта на дъщеря си. Шокът предизвиква преждевременно раждане, при което и жената, и бебето умират. Бащата, полковник Армстронг, изпада в дълбока скръб и се самоубива, а бавачката, подозирана от полицията в съучастничество, се хвърля през прозорец.

Детективът успява да разплете случая с убийството на Касети, като прави изненадващо разкритие. Убийство в Ориент Експрес е увлекателна мистерия с неочаквана развръзка – запазената марка на Агата Кристи.

В Азбучни убийства към Поаро се присъединяват други двама популярни герои на Кристи – капитан Хейстингс и главен инспектор Джап. Формата на романа е необичайна, в него писателката експериментира с гледната точка, като повествованието се води от първо и от трето лице.

Сериен убиец, наричащ себе си ABC, изпраща на Поаро напечатани на машина бележки, в които го уведомява къде ще извърши поредното си престъпление. Първата жертва е Алис Ашър от Андоувър, възрастна собственичка на магазин за цигари. На местопрестъплението е открит железопътен справочник "ABC". Малко по-късно белгиецът получава ново предизвикателно писмо от загадъчния убиец, в което той обявява, че следващият му адрес е Бексхил. Там няколко дни по-късно е открит трупът на младата сервитьорка Елизабет Бърнард, като на местопрестъплението отново е оставен железопътен справочник, този път отворен на страницата с разписанието на влаковете за Бексхил.

Третото убийство се случва в Карстън, жертвата е сър Кармайкъл Кларк, богат, бездетен мъж, чиято съпруга е на смъртно легло. При четвъртото си престъпление обаче загадъчният ABC допуска грешка – в кино в Донкастър той убива бръснаря Джордж Ърлсфилд вместо Роджър Емануел Даунс, директор на училище, който седи през две седалки от жертвата.

Преди да получи бележката за четвъртото убийство, Поаро открива свързващо звено между всички досегашни мишени – мъж, отговарящ на едно и също описание, им е продал или се е опитал да им продаде чорапи. Същият човек, Александър Бонапарт Къст, е бил в кинозалата, когато е извършено и убийството в Донкастър. Той получава временна загуба на паметта и не помни нищо от случилото се в салона. С ужас открива нож в джоба си и петна от кръв по ръкавите си.

Малко по-късно Къст се предава, а в стаята му са открити копринени чорапи и пакети с железопътния справочник "ABC". Оказва се, че пишещата му машина е именно онази, на която са написани писмата до Поаро. Пътуващият търговец на чорапи твърди, че всички тези неща са му дадени от компанията, която го е наела, но от ръководството на компанията отричат да са ангажирали такъв човек. Въпреки че от полицията са убедени във вината на мъжа, белгийският детектив се усъмнява, че той е извършителят и в крайна сметка успява да разкрие истинския убиец.

В Смърт край Нил Еркюл Поаро отново е главно действащо лице. Една вечер, докато се храни в ресторант, той забелязва млада жена, Жаклин дьо Белфор, която вечеря и танцува с годеника си, Саймън Дойл. Тя е влюбена до уши, което не убягва от зоркия поглед на белгиеца. На следващия ден Джеки, както я наричат близките й, завежда Саймън да се запознае с най-добрата й приятелка, богатата наследница Линет Риджуей с надеждата, че тя ще предложи работа на годеника й. Три месеца по-късно Саймън е развалил годежа си с Джеки и се жени за Линет.

Поаро по случайност засича младата двойка по време на медения им месец в Египет, където той самият е на почивка. В хотела в Кайро, в който са отседнали и тримата, той става свидетел на очевидно случайна среща между семейство Дойл и Жаклин. След това Линет споделя с детектива, че бившата й най-добра приятелка ги преследва и тормози, откакто са се оженили. Поаро й казва, че за съжаление не могат да предприемат ограничителни мерки, но се среща насаме с Джеки, за да я убеди да ги остави на мира. Тя отказва да го направи и признава, че си мечтае да убие Линет.

Семейство Дойл се опитват да се отърват от Жаклин, като тайно резервират места на параход, поемащ на пътешествие по Нил. Оказва се, че Поаро също ще е на този кораб. За тяхно нещастие обаче наранената Джеки узнава за плана им и се появява на борда. Един ден, когато пасажерите отиват да разгледат древни руини, каменен блок пада от скала и едва не се стоварва върху Линет и Саймън. Първоначално те подозират Жаклин, но разбират, че тя през цялото време е била на кораба и не би могла да го направи. Междувременно Поаро среща своя стар приятел полковник Рейс, който му споделя, че един от пътниците на кораба е престъпник, убил няколко души, но той още не е разкрил самоличността му.

Същата вечер Джеки се напива и изпада в пристъп на ярост, при който изважда пистолет и прострелва Саймън в крака. Сетне рухва в истерично разкаяние и двама от пътниците я отвеждат в каютата й, където с нея през нощта остава медицинска сестра на име госпожица Бауърс. На следващия ден Линет е открита мъртва, простреляна в главата. Няколко улики сочат към Жаклин, но сестра Бауърс уверява Поаро, че тя не е напускала стаята си. Белгийският детектив за пореден път прилага своите ненадминати умения в разследването и успява да изобличи убиеца.

Трупът в библиотеката е роман, в който криминалната загадка бива разрешена от най-популярната героиня на Агата Кристи, госпожица Марпъл. Една спокойна сутрин в английското селце Сейнт Мери Мийд (измислено от писателката) прислужница намира труп в библиотеката. Тя събужда пенсионирания полковник Бантри и съпругата му, за да ги уведоми, че е открила в дома им тялото на млада жена. Те никога преди не са я виждали и нямат никаква представа как е попаднала там. Жената е облечена в крещяща сатенена вечерна рокля, косите й са боядисани в платинено русо, а лицето й е силно гримирано. Съдебният лекар установява, че причината за смъртта е удушаване, като преди това жертвата е била упоена.

Полицията започва разследване, но госпожа Бантри моли старата си приятелка, любител-детектива госпожица Марпъл, също да се заеме със случая. Първоначално подозренията на полицаите падат върху съседа на семейство Бантри, младия бохем Базил Блейк. Той обаче има алиби за периода, в който се предполага, че е настъпила смъртта – между 10 и 12 часа вечерта.

Полицията започва разследване, но госпожа Бантри моли старата си приятелка, любител-детектива госпожица Марпъл, също да се заеме със случая. Първоначално подозренията на полицаите падат върху съседа на семейство Бантри, младия бохем Базил Блейк. Той обаче има алиби за периода, в който се предполага, че е настъпила смъртта – между 10 и 12 часа вечерта.

В крайна сметка успяват да установят самоличността на убитата – осемнайсетгодишната Руби Кийн, танцьорка в хотел „Маджестик" в Гленшир, на почти трийсет километра от местопрестъплението. Тялото е разпознато от нейната братовчедка Джоузи Търнър, която също работи в хотела. Но вместо да се разстрои или да се шокира от смъртта на своята близка, тя е необяснимо ядосана. Обяснява, че била принудена да вземе Руби на работа, за да поеме част от нейните задължения, защото си е навехнала глезена.

От полицията намекват, че полковник Бантри може да е посещавал „Маджестик" и да се е срещал с младата танцьорка. Искат той да разкаже от къде познава момичето и как то е попаднало в дома му. Госпожа Бантри и госпожица Марпъл отиват в хотела, за да разкрият на място причината за трагедията. Оказва се, че всички гости и служители на „Маджестик" са свързани по някакъв начин с жертвата. Централна фигура сред гостите е Конуей Джеферсън, богат инвалид, загубил краката си при самолетна катастрофа. При тази злополука са загинали съпругата, синът и дъщеря му и сега той живее със снаха си, зет си и сина на снаха си от предишен брак. Джеферсън е бил запленен от младата Руби и е взел решението да я осинови, като й завещае голяма част от имуществото си.

Нещата се усложняват още повече, когато в откраднатата кола на един от гостите на хотела е открит втори труп – обгореното тяло на шестнайсет годишната Памела Рийвс. Госпожица Марпъл навързва всички улики и блестящо разрешава случая, уличавайки извършителя.

Десет малки негърчета е емблематичен роман на Агата Кристи, в който осем души с различни занимания и обществено положение са поканени на гости на въображаемия Негърски остров от семейство Оуън. Когато гостите пристигат обаче, те разбират от прислужника и неговата съпруга, Томас и Етъл Роджърс, че домакините отсъстват. Всеки един от новодошлите открива в стаята си екземпляр от детската песничка „Десет малки негърчета", висящ на стената.

По време на вечеря те забелязват на масата фигурки на десет малки негърчета. По-късно, докато се хранят, запис на грамофонна плоча ги уведомява, че всички те, включително и прислужниците, са замесени в убийства. Гостите признават, че знаят за тези убийства и че в някои случаи са имали връзка с тях, но отричат да е имало какъвто и да е умисъл или закононарушение. Те осъзнават, че са били примамени на острова и се опитват да го напуснат, но не успяват, защото лодката, която редовно доставя припаси, не пристига. Всички пристигнали на острова биват убити един по един по начин, който отговаря на текста на детската песничка, като след всяко убийство изчезва фигурка на негърче.

Пръв загива Антъни Марстън, който е отровен с калиев цианид (задави се едното, сега са девет те). Неговото престъпление е, че е блъснал с кола две деца, без да чувства никаква вина за това. На следващата сутрин прислужницата Етъл Роджърс не се събужда вследствие на получена фатална доза сънотворно. Тя е виновна, защото е била съучастница на мъжа си в убийството на тяхна предишна господарка. По-късно през деня генерал Макартър, изпратил любовника на жена си на самоубийствена военна мисия, е намерен мъртъв след удар в задната част на главата.

Изпаднали в паника оцелелите претърсват острова, за да открият убиеца, но не намират никого. На сутринта установяват, че Роджърс липсва и скоро го намират в малката перална зад къщата – в главата му е забита брадва. По някое време Емили Брент – възрастна жена, която уволнила прислужницата си, защото била бременна, и така я довела до самоубийство – бива открита в трапезарията убита с инжекция калиев цианид.

Остават петима живи, които обаче скоро също намират смъртта си. „Десет малки негърчета" е сочен за един от най-загадъчните криминални романи и е обявен за ненадминат образец на майсторство в жанра. Но която и книга на Агата Кристи да изберете, едно е сигурно – предстои ви интересно и приятно четене. 

Мира Тодорова