club50plus.bg

Биографичните четива и тяхното отделно място в света на литературата

Биографичните четива и тяхното отделно място в света на литературата

Те хвърлят светлина върху живота на реално съществували личности, надникват в скритите кътчета на съдбата им, тълкуват събития и решения, взаимодействия и връзки. Специално за читателите на Клуб 50+ избрахме пет биографии на хора, оставили трайна следа в различни сфери от историята на ХХ век. А и без тях този век не би бил същият.

Сталин: Биография

Брет Йенсен, изд. Персей, 12,99 лв.

Книгата разказва историята на една от най-мрачните и загадъчни фигури на изминалото столетие. През 1878 г. в семейството на бедни селяни от затънтеното грузинско село Гори се ражда Йосиф Джугашвили. Бащата е обущар, който се пропива и често бие сина и съпругата си. Според слуховете истинският родител на момчето е неговият кръстник – кръчмар и борец-аматьор, или местният свещеник.

На петгодишна възраст Йосиф се разболява тежко от шарка, която трайно загрозява лицето му. Лявата му ръка пък е обездвижена, вероятно вследствие на пътна злополука. Това обаче не му пречи да получи добра школовка в уличните боеве. Майка му го записва в църковното училище с идеята един ден да стане свещеник. Но бъдещият водач на СССР не показва никакви признаци на християнско състрадание и милосърдие. Той е честолюбив и отмъстителен и често се бие с другите деца. На всички е ясно, че иска винаги да е пръв и да доминира. Което и постига... след време.

Приел псевдонима Сталин (от „сталь", стомана), Йосиф се включва във въоръжената борба против царизма, като участва в обири, и неведнъж е арестуван и пращан в заточение. Революцията от 1917 г. го отвежда в сърцето на властта. Скоро заема ключова позиция в обкръжението на Ленин и след смъртта му през 1924 г. съумява да поеме контрола над партийния апарат. Тогава Сталин започва разчистване на сметките със своите политически противници и слага началото на един от най-тъмните периоди в съветската история.

Пикасо. Биография

Патрик О'Брайън, изд. Прозорец, 14 лв.

Роденият в Малага през 1881 г. Пабло Пикасо е първото дете на Хосе Руис и Бласко и Мария Пикасо и Лопес – семейство от средната класа. Бащата е художник, който рисува натуралистични изображения на птици и друг дивеч. Малкото Пикасо проявява интерес към изкуството още от ранна възраст. Едва седемгодишен, той започва да се обучава при баща си в изобразяването на фигури и в работата с маслени бои. До такава степен е погълнат от тези си занимания, че оставя училището на заден план.
През 1891 г. семейството се мести в Ла Коруня, където бащата получава назначение като преподавател в училище по изкуствата. След една голяма трагедия – седемгодишната сестра на Пабло, Кончита, умира от дифтерит – те се местят в Барселона. Градът се превръща в любимо място на бъдещия творец и години по-късно в мигове на носталгия той го нарича свой истински дом.

Малко по-късно бащата и чичото на Пикасо го изпращат в Кралската академия за изящни изкуства Сан Фернандо в Мадрид – най-престижното училище по изкуствата в страната. Начинът на обучение обаче не допада на младия Пабло и не след дълго той спира да посещава академията. Вместо това прекарва дълги часове в музея Прадо, където особено голямо впечатление му правят творбите на Ел Греко. С което се обясняват и някои елементи от стила му в по-късните работи на Пикасо.

През 1900 г. младият Пикасо заминава за Париж, тогавашния артистичен център на Стария континент. След това се връща за известно време в Мадрид, но през 1904 г. се установява трайно във френската столица. Не след дълго се превръща в любим художник на американските колекционери Лио и Гъртруд Стайн, а на едно събиране в техния дом се запознава с Анри Матис, който става негов дългогодишен приятел и съперник.

Пабло Пикасо е странна и загадъчна личност – всичко в него е огромно с изключение на ръста му. Легендарен е апетитът му за секс и пари, за храна и алкохол, за приятели и свади. Той се нарежда сред най-продуктивните художници на всички времена и печели баснословни суми за произведенията си.

Авторът на тази негова биография Патрик О'Брайън живее в съседство с твореца в Южна Франция и го познава добре, така че някои от събитията в книгата са описани от първа ръка.

Коко Шанел

Анри Жидел, изд. Рива, 14 лв.

Биографията разкрива историята на жената, оставила незаличима следа в модата на изминалото столетие. Нейната работа ѝ отрежда място в класацията на 100-те най-влиятелни личности на ХХ век на сп. Тайм. Нещо повече – тя е единственият моделиер, попаднал в този престижен списък.

Габриел Шанел е родена през 1883 г. в малко градче в долината на Лоара. Баща ѝ е пътуващ търговец и семейството има общо шест деца – три момичета и три момчета. Когато е само на дванадесет години, Габриел преживява първия си тежък сблъсък с истинския живот – майка ѝ умира от туберкулоза, а баща ѝ напуска дома под предлог, че трябва да си намери по-добра работа.

Останали без родители, децата са пратени в приют за сираци, намиращ се в католически манастир. Именно там бъдещата кралица на модата се научава да шие. На 18 години Габриел напуска манастира и започва работа в шивашка работилница. По това време се запознава с плейбоя милионер Етиен Балсан и двамата започват любовна афера.

С него тя заживява в охолство и разкош – диаманти, дизайнерски дрехи, приеми, на които среща елита на френското общество. Докато връзката им е във вихъра си, младата Шанел започва да изработва и да декорира шапки, което от хоби се превръща в професия.

Амбицията я отвежда в Париж, където, вече разделена с Балсан, отваря първия си магазин с финансовата помощ на приятел на бившия ѝ любовник, англичанина Артър Капел, по прякор Бой. Впоследствие Коко открива магазини в Довил и в Биариц и се утвърждава като търсена модистка.

Изисканите и ефирни тоалети на Шанел предизвикват истинска сензация в света на модата. Тя е не просто дизайнер, а създава собствен стил, като налага образа на разкрепостената, независима и успяла жена. Нейна запазена марка са прическите „ала гарсон", семплите елегантни шапки, малката черна рокля, дамският панталон и неустоимият парфюм Шанел № 5.

Разказът за забележителната жена, успяла благодарение на таланта си да се издигне до върха на модата, е написан от утвърдения френски биограф Анри Жидел, който черпи сведения от непубликувани източници и живи свидетелства.

Габриел Гарсия Маркес – един живот

Джералд Мартин, изд. Унискорп, 35 лв.

Читателите се запознават с личността на прочутия колумбийски писател и нобелов лауреат за литература. Габо, както го наричат в Латинска Америка, е роден през 1927 г. в градчето Аракатака в семейството на фармацевт. Той е отгледан от родителите на майка си, които оказват силно влияние върху формирането му.

Дядото разказва на малкия Габриел истории от гражданската война, а бабата го забавлява с приказки за духове, поличби и свръхестествени явления. Именно нейните разкази изиграват ключова роля в създаването на прочутия му роман Сто години самота.

На деветгодишна възраст Маркес губи дядо си и отива да живее при родителите си, които за него са чужди хора, и му е необходимо доста време, за да свикне с тях. В лицея, където учи, той пише хумористични поеми и рисува карикатури. Съучениците му го наричат Старика, защото е прекалено сериозен и с хилаво телосложение.

Габо завършва училище през 1946 г. и записва право в университета в Богота. Сърцето обаче го тегли към журналистиката. Така той спира да ходи на лекции и започва да се движи в кръговете на литератори и художници. Един ден в ръцете му попада Преображението на Франц Кафка. И променя живота му завинаги.

През 1950 г. бъдещият писател окончателно скъсва с правото, като така и не завършва висшето си образование. Започва да работи като репортер в колумбийския всекидневник Ел Еспектадор. Първата му голяма творба Разказ за едно корабокрушение излиза в подлистници през 1955 г.

Но големият успех го спохожда през 1967 г., когато на бял свят излиза Сто години самота. Докато пише историята за приказното Макондо в продължение на 18 месеца, Маркес продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд го увенчава със световна слава, налага стила магически реализъм и му донася значителни финансови печалби. Той заминава за Барселона, където живее в продължение на 7 години.

Книгата за него е написана от официалния му биограф и близък приятел Джералд Мартин. Той обстойно разглежда както живота, така и творческия път и произведенията на писателя. Авторът успява великолепно да улови омайната реалност на книгите на Маркес. Повече от петнадесет години той интервюира над триста човека, сред които Фидел Кастро, четирима президенти на Колумбия, писатели като Карлос Фуентес и Марио Варгас Льоса.

Открито. Автобиографията на Андре Агаси

Андре Агаси, изд. Intense, 19,90 лв.

Интересното тук е, че прочутият тенисист лично описва своя интересен и вълнуващ живот. Той споделя: С тази книга се опитах да подредя живота си. Писах за хората, които са оказали голямо влияние в моя живот. А по отношение на себе си бях откровен до краен предел. Мисля, че мнозина ще имат какво да научат от моята история.

Роденият през 1970 г. в Лас Вегас Андре е син на бившия боксьор от арменски и ирански произход Майк Агасян. На тринадесетгодишна възраст момчето постъпва в академията по тенис на Ник Болетиери, където трябва да прекара три месеца, тъй като баща му може да си позволи да плати само за толкова.

Но след като Ник гледа Агаси да играе десет минути, той извиква Майк и му казва: Вземи си чека. Той е тук безплатно. Според него детето има по-голям талант от всеки друг начинаещ играч, когото е виждал. Андре напуска училище в девети клас и се посвещава изцяло на спорта.

На шестнадесет години Агаси става професионален играч и бързо попада под светлините на прожекторите не само заради уменията си като тенисист, но и заради образа си на лошо момче – дълги коси, ярки цветове на дрехите и силни емоции на корта. През 1988 г. той става четвърти в света, но макар да признават таланта му, спортните коментатори предричат, че никога няма да спечели титла от Големия шлем.

В периода 1988-1991 г. той отбягва Уимбълдън, защото не му допада изискването да се състезава в изцяло бял екип, а и не обича да играе на трева. През 1992 г. все пак решава да се включи в турнира в последния момент и печели първата си титла от Големия шлем. За цялата си кариера има общо осем такива най-високи отличия и е спечелил рекордните 17 пъти турнири от серията Мастърс. През 1995 г. Агаси достига първо място в световната ранглиста и се задържа на върха в продължение на 30 седмици.

След като тенисистът сключва брак с Брук Шийлдс, кариерата му претърпява упадък – той изпада в ранглистата чак до номер 141. Започва да злоупотребява с наркотици и повечето наблюдатели го отписват от големия спорт.

През 1999 г. Андре Агаси подава молба за развод и се подлага на стриктен режим на хранене и тренировки. С много труд и дисциплина се изкачва до шесто място в световната класация, като печели Ролан Гарос и се превръща в първия тенисист, сдобил се с четирите титли от Големия шлем, макар и не в една и съща година. През 2001 г. се жени за световноизвестната тенисистка Щефи Граф и им се раждат две деца.

Надяваме се, че с тази кратка биографична разходка сме събудили интереса ви и сме били полезни. Пожелаваме ви приятни моменти с историите на тези легендарни личности.

Снимка на витрината: juan tan kwon, Flickr, CC

Мира Тодорова