22 години след смъртната присъда, Рушди все още получава „валентинки“ от Иран
22 години след смъртната присъда, Рушди все още получава „валентинки“ от Иран за 14 февруари
Денят е 14 февруари 1989 г., а животът на британският писател от индийски произход Салман Рушди е на път да влезе в съвсем друг ритъм. Иранският духовен водач аятолах Хомейни ще издаде своята фатва, смъртна присъда, заради Сатанински строфи – книга на писателя, която според мюсюлманите е богохулствена и обижда личността на пророка Мохамед.
От следващия ден Салман Рушди е принуден да се укрива и да се разхожда под постоянна охрана от страх за живота си.
Пределите на свободата
Това събитие промени завинаги света на литературата, като показа, че границата между художествена измислица и религиозно-политическа действителност съвсем не е толкова устойчива.
Казусът „Сатанински строфи“ повдигна въпроса за свободата на словото, за пределите на творческото интерпретиране на религиозни мотиви и за правото на писателя да отстоява своята гледна точка, макар и тя да е в разрез с установена традиция.
Рушди не е първият писател, заклеймен от религиозна общност – може би най-известният случай допреди фатвата е този на Никос Казандзакис, който е отлъчен от гръцката православна църква заради романа си Последното изкушение на Христос. Но гръцките духовници не могат да стъпят и на малкия пръст на аятолах Хомейни: докато при Казандзакис цената е анатема и забрана на книгата, както от католическата, така и от православната църква, то при Рушди залогът е неговият живот и животът на хората, свързани по някакъв начин с издаването на Сатанински строфи.
Реалността нахлува в литературата с пълна сила, когато стотици разгневени мюсюлмани горят книгата, издаването ѝ е забранено в цели 11 страни, японският преводач на романа е убит, а над италианския преводач и норвежкия издател са извършени покушения.
Кой е Рушди?
Ахмед Салман Рушди е роден през 1947 г. в бомбайско мюсюлманско семейство от кашмирски произход. Дядо му по бащина линия е поет, а баща му – завършил Кеймбридж бизнесмен.
На четиринадесетгодишна възраст Салман е изпратен да учи в гимназия „Ръгби скул" в Англия, където по-късно в Кеймбридж завършва история.
Следва работа като копирайтър към известни рекламни агенции, която оставя отпечатък върху творчеството му като писател – характерните игри на думи, кратките ударни изречения като рекламни послания и умението да се продава вероятно водят началото си именно от това негово поприще.
Първи опити
Рушди не печели публиката и критиката с първия си научнофантастичен роман Граймъс, който като цяло минава незабелязан и с нищо не му вещае бъдеща бляскава кариера на писател.
Провалът обаче не го обезкуражава и през 1981 г. той издава втората си книга Среднощни деца. И до ден-днешен това е може би най-забележителният роман на Рушди, който още с публикуването си го изстрелва на върха на славата.
Среднощни деца е удостоена с престижната награда „Букър“, а през 1993 и 2008 г. получава отличието „Най-добър Букър“, посочена от публиката като най-добрия роман, печелил наградата през първите 25 и 40 години от съществуването ѝ.
Децата на нощта и след това
Среднощни деца е комична алегория на съвременната индийска история, в която действието се завърта около живота на децата, родени във или около полунощ на 15 август 1947 г. – денят, в който е обявена независимостта на Индия.
Цветистото и пищно повествование, поднесено през погледа на едно от децата, Салем Синай, ни запознава с живота на останалите, всяко от които надарено с вълшебни способности.
Способността на Салем е „да вижда в сърцата и умовете на хората“, а романът е сочен за образец на магическия реализъм: в него са преплетени множество реални исторически факти и автобиографични елементи, но и митологични и фантастични мотиви.
Същата успешна формула Рушди запазва и в следващата си книга, Срам. Разказ за Пакистан и хората, управлявали страната, на пръв поглед романът е за живота на Зулфикар Али Бхуто и генерал Зия ул Хак, но само на пръв. При по-задълбочен прочит на повърхността на Срам изплува насилието, породено от срама, както и въпросите за наследствеността и силата на морала.
Строфите
Сатанински строфи е четвъртият роман на Салман Рушди, който му печели наградата „Уитбред“, но пък докарва до главата му и гнева на ислямските фундаменталисти. Ключовите теми в романа са сблъсъкът и взаимодействието между Изтока и Запада, борбата между доброто и злото и границите между реалност и въображение.
Заглавието „Сатанински строфи“ е свързано със спорна ислямска традиция, според която Мохамед е добавил към Корана сури, приемащи трите богини, почитани в Мека, като божествени създания – нещо, което е в разрез с монотеизма на ислямската религия. По-късно Мохамед се отрича от тези стихове, обявявайки ги за внушени от дявола.
В сатанинските строфи на Рушди обаче въпросните стихове са изречени от устата на архангел Гавраил, и съответно също са с божествен произход. В добавка към тази богохулна за мюсюлманите идея пророкът е представен като обикновен човек със своите терзания и съмнения – образ, който изцяло противоречи на традиционната представа за Мохамед.
След фатвата
Въпреки заплахата от смърт и наградата, обявена за главата му, Салман Рушди продължава да пише и е изключително плодотворен автор. След Сатанински строфи той издава сборника с разкази Изток, запад, романите Последната въздишка на мавъра, Земята под краката ѝ, Ярост, Шалимар клоунът и Чародейката от Флоренция.
Рушди често се появява в медиите като защитник на човешките права, а през 2007 г. получи рицарско звание от английската кралица. Той признава, че продължава да получава „нещо като картичка за Св. Валентин“ от Иран всяка година на 14 февруари, в която му се припомня, че клетвата за убийството му не е забравена. За него обаче това е „по-скоро риторичен акт, а не истинска заплаха“.
Салман Рушди у нас
Понастоящем на нашия книжен пазар могат да се намерят няколко преведени книги на Рушди. Сред тях са детската приказна история Харун и морето от приказки, романите Срам, Шалимар клоунът и Чародейката от Флоренция.
Има и две по-стари издания на Среднощни деца и Сатанински строфи, които обаче минаха някак незабелязано и имат немалко недостатъци като превод и оформление.
Едно е сигурно – въпреки всички противоречия около личността на Салман Рушди, той безспорно е един от най-талантливите автори на своето поколение и книгите му са образец на първокласна литература, която би следвало да намери място в библиотеката на всеки ценител.
Петя Петкова
Минаващ написа:
Преди почти 14 години
"Строфите" зарязах на стр. 60 - много мъчително начално за толкова дебела книга ;-)
Но "Харун и морето от приказки" препоръчвам горещо! Това е от книгите, които препрочиташ с удоволствие и всеки път намираш нещо ново. Всъщност, най-мощната притча за свободата, която ми е попадала досега.
Николай написа:
Преди почти 14 години
Много интересна статия.От нея научих някои неща за писателя, които не знаех.