Салман Рушди и литературата под прицел

Normal_salman_rushdie_poster

22 години след смъртната присъда, Рушди все още получава „валентинки“ от Иран

22 години след смъртната присъда, Рушди все още получава „валентинки“ от Иран за 14 февруари

Салман Рушди Снимка: canada.2020, Flickr, CC
Денят е 14 февруари 1989 г., а животът на британският писател от индийски произход Салман Рушди е на път да влезе в съвсем друг ритъм. Иранският духовен водач аятолах Хомейни ще издаде своята фатва, смъртна присъда, заради Сатанински строфи – книга на писателя, която според мюсюлманите е богохулствена и обижда личността на пророка Мохамед.
 

От следващия ден Салман Рушди е принуден да се укрива и да се разхожда под постоянна охрана от страх за живота си.

Пределите на свободата

Това събитие промени завинаги света на литературата, като показа, че границата между художествена измислица и религиозно-политическа действителност съвсем не е толкова устойчива.

Казусът „Сатанински строфи“ повдигна въпроса за свободата на словото, за пределите на творческото интерпретиране на религиозни мотиви и за правото на писателя да отстоява своята гледна точка, макар и тя да е в разрез с установена традиция.

Рушди не е първият писател, заклеймен от религиозна общност – може би най-известният случай допреди фатвата е този на Никос Казандзакис, който е отлъчен от гръцката православна църква заради романа си Последното изкушение на Христос. Но гръцките духовници не могат да стъпят и на малкия пръст на аятолах Хомейни: докато при Казандзакис цената е анатема и забрана на книгата, както от католическата, така и от православната църква, то при Рушди залогът е неговият живот и животът на хората, свързани по някакъв начин с издаването на Сатанински строфи.

Реалността нахлува в литературата с пълна сила, когато стотици разгневени мюсюлмани горят книгата, издаването ѝ е забранено в цели 11 страни, японският преводач на романа е убит, а над италианския преводач и норвежкия издател са извършени покушения.

Сатанински строфи, нелегално издание на персийски език Снимка: Olaf Simons, Wikimedia, CCКой е Рушди?

Ахмед Салман Рушди е роден през 1947 г. в бомбайско мюсюлманско семейство от кашмирски произход. Дядо му по бащина линия е поет, а баща му – завършил Кеймбридж бизнесмен.

На четиринадесетгодишна възраст Салман е изпратен да учи в гимназия „Ръгби скул" в Англия, където по-късно в Кеймбридж завършва история.

Следва работа като копирайтър към известни рекламни агенции, която оставя отпечатък върху творчеството му като писател – характерните игри на думи, кратките ударни изречения като рекламни послания и умението да се продава вероятно водят началото си именно от това негово поприще.

Първи опити

Рушди не печели публиката и критиката с първия си научнофантастичен роман Граймъс, който като цяло минава незабелязан и с нищо не му вещае бъдеща бляскава кариера на писател.

Провалът обаче не го обезкуражава и през 1981 г. той издава втората си книга Среднощни деца. И до ден-днешен това е може би най-забележителният роман на Рушди, който още с публикуването си го изстрелва на върха на славата.

Среднощни деца е удостоена с престижната награда „Букър“, а през 1993 и 2008 г. получава отличието „Най-добър Букър“, посочена от публиката като най-добрия роман, печелил наградата през първите 25 и 40 години от съществуването ѝ.

„Srednoshtni_deca“Децата на нощта и след това

Среднощни деца е комична алегория на съвременната индийска история, в която действието се завърта около живота на децата, родени във или около полунощ на 15 август 1947 г. – денят, в който е обявена независимостта на Индия.

Цветистото и пищно повествование, поднесено през погледа на едно от децата, Салем Синай, ни запознава с живота на останалите, всяко от които надарено с вълшебни способности.

Способността на Салем е „да вижда в сърцата и умовете на хората“, а романът е сочен за образец на магическия реализъм: в него са преплетени множество реални исторически факти и автобиографични елементи, но и митологични и фантастични мотиви.

Същата успешна формула Рушди запазва и в следващата си книга, Срам. Разказ за Пакистан и хората, управлявали страната, на пръв поглед романът е за живота на Зулфикар Али Бхуто и генерал Зия ул Хак, но само на пръв. При по-задълбочен прочит на повърхността на Срам изплува насилието, породено от срама, както и въпросите за наследствеността и силата на морала.

Sataninski_strofiСтрофите

Сатанински строфи е четвъртият роман на Салман Рушди, който му печели наградата „Уитбред“, но пък докарва до главата му и гнева на ислямските фундаменталисти. Ключовите теми в романа са сблъсъкът и взаимодействието между Изтока и Запада, борбата между доброто и злото и границите между реалност и въображение.

Заглавието „Сатанински строфи“ е свързано със спорна ислямска традиция, според която Мохамед е добавил към Корана сури, приемащи трите богини, почитани в Мека, като божествени създания – нещо, което е в разрез с монотеизма на ислямската религия. По-късно Мохамед се отрича от тези стихове, обявявайки ги за внушени от дявола.

В сатанинските строфи на Рушди обаче въпросните стихове са изречени от устата на архангел Гавраил, и съответно също са с божествен произход. В добавка към тази богохулна за мюсюлманите идея пророкът е представен като обикновен човек със своите терзания и съмнения – образ, който изцяло противоречи на традиционната представа за Мохамед.

След фатвата

Въпреки заплахата от смърт и наградата, обявена за главата му, Салман Рушди продължава да пише и е изключително плодотворен автор. След Сатанински строфи той издава сборника с разкази Изток, запад, романите Последната въздишка на мавъра, Земята под краката ѝ, Ярост, Шалимар клоунът и Чародейката от Флоренция.

Рушди често се появява в медиите като защитник на човешките права, а през 2007 г. получи рицарско звание от английската кралица. Той признава, че продължава да получава „нещо като картичка за Св. Валентин“ от Иран всяка година на 14 февруари, в която му се припомня, че клетвата за убийството му не е забравена. За него обаче това е „по-скоро риторичен акт, а не истинска заплаха“.

“Sram““shalimar_klounat““Harun_i_moreto_ot_prikazki““charodejkata_ot_florencia“

Салман Рушди у нас

Понастоящем на нашия книжен пазар могат да се намерят няколко преведени книги на Рушди. Сред тях са детската приказна история Харун и морето от приказки, романите Срам, Шалимар клоунът и Чародейката от Флоренция.

Има и две по-стари издания на Среднощни деца и Сатанински строфи, които обаче минаха някак незабелязано и имат немалко недостатъци като превод и оформление.

Едно е сигурно – въпреки всички противоречия около личността на Салман Рушди, той безспорно е един от най-талантливите автори на своето поколение и книгите му са образец на първокласна литература, която би следвало да намери място в библиотеката на всеки ценител.

Петя Петкова


Създадена на 14.02.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Минаващ написа:

    Преди почти 14 години

    "Строфите" зарязах на стр. 60 - много мъчително начално за толкова дебела книга ;-)

    Но "Харун и морето от приказки" препоръчвам горещо! Това е от книгите, които препрочиташ с удоволствие и всеки път намираш нещо ново. Всъщност, най-мощната притча за свободата, която ми е попадала досега.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Николай написа:

    Преди почти 14 години

    Много интересна статия.От нея научих някои неща за писателя, които не знаех.