club50plus.bg

Тъжна мъдрост от перото на Станислав Стратиев

 

 

Автор: Станислав Стратиев
Жанр: художествена литература
Издателство: Жанет 45
Съставители: Лилия Рачева и Любомир Стратиев
Корица: мека
Страници: 196
Цена: 8 лв. 

В годината, в която се навършват 70 години от рождението на великолепния български сатирик и драматург Станислав Стратиев, издателство "Жанет 45" представя в сборник негови неиздавани творби, които са се появявали само в периодичния печат. Повече от 30 години любимец на зрители и читатели, писателят продължава да радва, провокира, възхищава.

Съпругата на писателя Лилия Рачева и неговият син Любомир Стратиев са подбирали в продължение на 5 години текстовете, излезли под перото на писателя в един дълъг период - от 1964 до 2000 година. "От събраното направихме избрано - с неща, които се свързват в една цялост и дават пълна представа за Стратиев", разказа Рачева при представянето на сборника на литературна вечер в Софийската градска художествена галерия.

"В дома ни имаше много смях, той умееше от всичко да направи виц и шега", припомни си Лилия Рачева. "Имахме навик да си говорим с реплики от негови пиеси. Господи, колко се смяхме", цитира тя монолог от пиесата "От другата страна", която е била отличена със специална награда на конкурс на Би Би Си.

Изборът на заглавието за сборника "Българско зелено" идва от един образ, в който писателят е влагал особен смисъл. "Той често минаваше по ул. "Цар Симеон" и там беше видял един вътрешен двор зад кооперациите, в който почти не проникваше слънце. Зеленият цвят на вишните там е много особен, казваше Станислав. По някакъв начин правеше аналогия с живота на героя от "Кратко слънце" - просветва за малко и той е щастлив, а после го убиват. Човек е сам на земята, пронизан от слънчев лъч, а после пада вечерта",  цитира Лилия Рачева.

Неповторимият Стратиев ни напусна преди повече от 10 години, едва 59-годишен, но някои от текстовете като че ли са писани днес. Ето един от тях:

Не сме Швейцария на Балканите.
Не сме и земен рай, както настоява химнът.
Ние сме хипотенузата на Бермудския триъгълник.
Непрекъснато нещо изчезва.
Къде изчезват например усмихнатите хора от плакатите?
Разлепени из цялата страна.
Които се ръкуват с всичко, което им попадне, в трамвайни депа, болници, приюти за стари хора, гаражи и заводи.
Които знаят в най-малки подробности как ще оправят транспорта, здравеопазването, промишлеността, жилищното строителство, тютюна, екологията, културата, образованието, селското стопанство.
Които ще се справят с престъпността, корупцията, апатията и отчаянието.
С бедността.
.......
Които  със стотици се явяват преди избори.
За президенти, депутати, кметове.
Какво става с тези прекрасни бащи, чудесни експерти, делови жени, солидни бизнесмени, които ни заливат от вестници, радио и телевизия?
Къде изчезват те след изборите?
На местата, къдети са избрани, ги няма.
Там има вечно заети, намръщени хора, които ако не са в Брюксел, са в Страсбург.
Чаровниците, бащите, жените, експертите, държавниците, патриотите, хората от плакатите ги няма.
Останали са само проблемите, които така изчерпателно и професионално ни бяха разяснявали на предишните избори.
....
Спомням си, че едни усмихнати лица от плакатите ни обещаваха преди четири години, че ще живеем в еднофамилни къщи и ще летуваме на Бермудските острови.
Само да ги изберем.
Избрахме ги.
Може някое от тези лица да живее вече в еднофамилна къща и да летува на Бермудските острови.
Ние обаче живеем на хипотенузата на Бермудския триъгълник.

С какво "Българско зелено" ще обогати библиотеката на ценителите на словото? Управителката на "Жанет 45" Божана Апостолова обяснява пред Клуб 50+:

"Не само при ценителите на словото - тази книга трябва да бъде във всеки български дом. Всеки трябва задължително да я има. Това са разкази, за формата можем да спорим - дали са есета или публицистика, но това са препратки на Станислав, текстът е психология, той е тънка и благородна ирония. Той никъде не хапе злобно - не, той е добронамерен. И в същото време неща, които преди 30 години са били актуални, все едно, че са били писани вчера. Със същата сила звучат и темата за България, и темата за прехода, и темата за един Стоян, дето се качва в апартамента с акумулатора на новата кола, да не го откраднат, вика си "Не е много сигурно" и слиза за гумите, после за нещо друго, накрая за чистачките. Качва се и спи блажено, дълбоко. Знае, че като стане сутринта, ще си намери колата. Хубаво му е. А като се събужда, вижда, че е обран апартаментът. И си казва "Да бях поне прочел една книга. А не долу-горе, долу-горе". Станислав успява с изключително магическо перо, с благородна ирония да стигне до човека, да го накара да се вгледа в себе си и да се прекрои. Това го прави, без да нравоучителства, с лекота и талант от Бога даден".