По случай 80-та годишнина на Сър Томас Шон Конъри Филмотечно кино Одеон излъчва едни от най-добрите роли на шотландския актьор.
Режисьор: Жан-Жак Ано, по романа на Умберто Еко
Участват: Шон Конъри, Ф. Мъри Ейбрахам, Крисчън Слейтър, Илая Баскин, Мишел Лонсдал и др.
Времетраене: 130 мин.
Жанр: исторически трилър
Държава: Франция/Италия/ФРГ, 1986г.
Къде: Филмотечно кино Одеон
Кога: 23 юли от 17 ч
25 юли от 19:30 ч
По случай 80-та годишнина на Сър Томас Шон Конъри Филмотечно кино Одеон излъчва едни от най-добрите роли на шотландския актьор. Макар да е доста трудно да се определи кои са точно най-запомнящите и добри роли на човек, който отдава на киното почти 50 години от своя живот и оставя зад гърба си около 70 филма.
Шон Конъри не получава главаната роля в Името на розата от раз. Режисьорът, а и самият Умберто Еко, са впечатлени от актьора, но не го смятат за подходящ. За тях над Конъри по онова време все още грее ореолът на агент 007, при това прекалено ярко. Въпреки че във филма героят на Конъри доста прилича на агент от тайните служби, хората зад проекта Името на розата се представят францисканския монах Уилям от Баскервил по-скоро като Шерлок Холм на Средновековието.
В крайна сметка ерудицията на сър Шон Конари впечатлява достатъчно режисьора Жан-Жак Ано, който успява да убеди и Еко, че това е техният човек за ролята. И наистина изборът им е правилен.
Ние спираме, но даваме думата на един велик човек, Джон Ъпдайк:
„Името на розата е възможно най-неподходящата за екранизация книга – подчертано литературна, мрачна като настроение и поука, наситена с вътрешни кръстословици, които единствено семиолог – специалист по Средновековието, може да оцени. Въпреки това авторите на филма – сбор от европейски знаменитости – са се справили достойно и на моменти вълнуващо със задачата да превърнат едно упорито текстово, объркано и предизвикателно произведение в поредица от филмирани образи, съответстващи на традиционните очаквания на зрителите. И романът, и филмът дръзко искат от нас интелектуално да осмислим Средновековието по-скоро като арена за сблъсък на противоположни идеи, отколкото като сцена за банални турнири и кръстоносни походи, за развяващи се флагове, за красавици с пъстроцветни одежди, заради които се сражават рицари.“
Все още няма коментари