club50plus.bg

Какво ли изпитва актьорът, а какво зрителите, когато знаят, че една пиеса се играе за 150-ти път на сцената на Народния театър «Иван Вазов», като спектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана”.

Това трябва да се съпреживее отново и пак, за да се усети трудното, изтощително, малко щастливо и по-често заредено с драматизъм, винаги необикновено силно преживяване за актьора Мариус Донкин. Пиесата се играе в течение на повече от десет години и всеки път актьорът успява да докосне сърцата на толкова много хора. Всеки един път този моноспектакъл оставя белег за цял живот в съзнанието на всеки зрител, в емоционалната памет на публиката и в творческата и жизнена биография на артиста.

На сцената се визуализира великолепната, благородна и щедра на човещина обич в историята на автора Ерик-Еманюел Шмит. В нея се усеща страданието и просветлението на малкото еврейско момче Мойсей, наречено Момо, по време на пътуването му към познанието, което завършва с постигането на любовта към самия себе си - единствената любов, позволяваща да се помириш с другите. Тази любов  постига вече 150 пъти на “Сцена на ІV” на Народния театър. Днес, огледаме ли се, светът е  разтърсван от мрачни предчувствия. Религиите са грабнали оръжията и вършат своите пъклени дела, но това умно, по човешки щедро и толкова искрено изиграно представление във формата на приказка помирява човека със самия него. То днес, тук и сега е нужно на мнозина.