club50plus.bg

Барелефът на големия български театрален и филмов актьор Константин Кисимов и днес е на входа на неговия дом на столичната улица „Московска”. Хората, които са го срещали, ги е впечатлявала забързаната му фигура, слаб, с приведена стойка, със сиво бомбе на главата, с обърната нагоре периферия. Кисимов се ражда в старо патриотично търговско семейство през април 1897 г. Прадядо му Георги Кисимов е участвал в знаменитата Велчова завера през 1835 г, а дядо му Пандели е член на Букурещкия революционен комитет. Баба му Евгения Кисимова е сред най-изявените защитници на девическото образование у нас. Баща му завършва международно право в Кеймбридж и бил пръв възпитаник на известния Роберт колеж. Константин Кисимов тръгва по пътя на баща си – дипломира се като юрист в София през 1922 г, после продължава да учи в Сорбоната.

    Но в сърцето му вече заема повече място друга силна любов – литературата и артистичното изкуство. Негови приятели го придумват да се яви на изпит в школата при Народния театър, където е приет и още на следващата година играе Труфалдино в „Турандот”. След това заминава да специализира в Париж. А голямата му артистична кариера започва през 1928 г. До края на живота си той е сред стълбовете на Народния театър и сред най-ярките му дарования. Неговото театрално амплоа притежава много топлота, патос и целеустременост с филигранна и неповторима актьорска техника, с акцент към фразата и към експресивното изразяване. Кисимов изгражда запомнящи се образи в пиеси като „Големанов”, „Хамлет”, „Хъшове”, „Свекърва”, „Тартюф”,”Боряна”, „Опечалена фамилия”. Пристрастен е към Алековия герой бай Ганьо, с изключително отношение към художественото слово и въздействието на текстове на Ботев, Вазов, Вапцаров, Есхил, Гьоте, Пушкин, Лермонтов, Байрон. Обикаля страната в гастроли с театъра и постига широка известност. Спира се на автори като Георги Караславов, Богомил Райнов, Любен Каравелов. Кисимов дебютира в киното през 1929 г. в един от най-известните български неми филми „След пожара над Русия”. Следва участие във филма „Под земята, с изпълнение на ненадминат и до днес образ на злодея. Кисимов се снима в третата звукова творба „Грамада”, през 1936 г.  по едноименната широко популярна поема на патриарха на българската литература Вазов. Кисимов създава драматичен и изключително точен като внушение знаков образ на чорбаджи Цеко, превъплътен в чорбаджията, олицетворение на всички тъмни сили, в греховната, но неприкосновена човешка същност. Дали е на сцената, или сред хората, той живее единствен живот – на театрал, на артист, който умее да забавлява, импровизира, да трогва. Във филма „Изкушение” Кисимов играе значимата роля на скитника Стоян Хаджигладнев. След Девети септември Кисимов се снима в първия филм след промяната „Калин Орелът”, през 1950 г, събрал огромен зрителски интерес. Следва наградата – високо признание за неговия талант. Изключителен успех идва и от ролята му в „Под игото”, на Колчо Слепеца, създаден през 1952 г. Претворява герои от навечерието на Освобождението, а диапазонът му на артист е респектиращо широк. Ролята на скъперника в „Хитър Петър”, от 1960 г. , на майсторски пресъздадения му образ на Сюлейман паша остават ненадминати и до днес. В  епопеята „Героите на Шипка”, от 1955  се проявява изключителният му талант на рецитатор, както и по-късното му участие във филма „Грамофон и маслини за моите приятели” от 1965 г. 

   Ранната смърт на Константин Кисимов през август 1965 г при автомобилна катастрофа в Балчик, след изнесен рецитал в местното военно поделение, слага край на една блестяща кариера на един ненадминат актьор. Новината е като шоков удар за хилядите му почитатели. Страдат неутешимо за големия народен артист. Но се цени високо и до днес създаденото от Константин Кисимов на сцената, от лентите с филмите му и от телевизионните му участия, от записите в радиото, от спомените за пламенните му рецитали и особено на онова скъпо произведение „Опълченците на Шипка” на Иван Вазов, запазил почетното си място в съзвездието от най-големите стойностни български актьори.