club50plus.bg

33 години на сцената на Военния театър за цял един 81-годишен живот. Това е част от творческата съдба на голямата наша актриса Емилия Радева. На тазгодишните традиционни театрални награди „Аскеер” тя бе отличена с наградата за цялостно творчество. Незабравими за хората ще останат образите й на Юрталанката, на Султана, на Фани Хорн, на Ема Бовари, на Мария Австрийска и стотици други незабравими eкранни и сценични роли в театъра, в киното, радиото и телевизията, където тя снима, работи, играе без да спира през всичките си активни години.  Хората я помнят и често я спират на улицата, разпитват я, пожелават й да е здрава. А те, годините, оказват влияне над всеки човек. И голямата актриса страда от своите физически болки, но духът й е висок, силен и днес милее за театъра и се интересува какви пътища поема новото поколение актьори, режисьори, сценаристи. Като някогашна актриса държи на някогашните принципи за актьорска игра, почита традициите в българския театър. Казва, че приема промените, такива не може да няма, но младите хора трябва да стъпват на традицията, да вземат доброто от вече изминатия път.

 В личен разговор сподели с мен, че, според нея, държи ли на принципите си, актьорът не се променя чрез театъра, не предава своите правила в живота, държи на своите разбирания за честност, взаимопомощ, почтеност – качества, които развива актьорската професия. Ако го няма това  разбиране, не може да се впише в групата и да работи с колегите – актьори и режисьори. Разбира се, не всички успяваш да заобичаш, защото това са много лични чувства, но да уважаваш и зачиташ колегите си, това е задължително. Защото всеки партньор на сцената очкава това от другия.

На въпроса как вижда днешния театър и това, което се играе в него, Емилия Радева признава, че не всичко харесва в него. Онова, което не отговаря на нейните очаквания, разбира се, не й допада. Възприела завета на Алеко Константинов: „Свобода, честнос и любов”, тя не изменя на него през целия си творчески път. Макар, че времената днес са различни, въпреки това човек не бива да изменя на принципите си- смята тя. – Промени трябва да има. Променя се начинът на поднасяне на драматургията, на актьорската игра. Но винаги да се зачита традицията. Работила и живяла сред множество талантливи актьори и режисьори, е стояла твърдо на принципите  и изискванията за актьорската игра. Трябва да се пази традицията. – настоява да подчертае и повтори тя.  Изкуството оказва влияние на това, хората да се променят, но да се стъпва на традицията и на принципите в професията. ”На времето Руси Божанов, когато работехме по пиесата „Щастие иде”, ни раздаде по един лист. В него имаше един въпрос „Какво е актьорът?”. Човек, който се стопява на сцената като снежен човек. На другия ден пак е цял. И всяка вечер се „стопява” за публиката – споделя част отспомените си актрисата.

Голямата актриса более за онова време, когато всеки театър си имал свой профил. Днес навсякъде се надпреварват да се поднасят по-забавни, по-атрактивни пиеси и не изграждат своята творческа специфика. Това е в разрез с вижданията на стария актьор. Изкуството има за задача да спасява душевността на хората. Да го накара да се замисли, в какво участва и какви са неговите достойнства. Душите на хората днес са повече скрити по-навътре в тях.  Предпочитат да търсят по-често забавното, комерсиалното, с повече грижа за физическото тяло, отколкото за духовното и рядко си позволява да се развълнува. – споделя всепризнатата наша актриса Емилия Радева.- Щастие е да преживяваш толкова много съдби – това е нещо зашеметяващо! Има много емоция и много усилия. След 33 г на сцената на Военния театър гледам днес актьорите и им се радвам. Добри актьори има в театъра. Дойдох много млада тук и се радвам, че тази традиция се е запазила. Остарях на тази сцена. Запомня се духът на творческата радост, на творческото присъствие на българския театър. Имах право да се гордея, защото българският театър дава условия за изява и развитие, нашият театър има право да бъде на световно ниво. Родена съм и ще остана българка!” - каза прочувствено Емилия Радева, държейки статуетката на престижна награда в ръка.

Емилия Радева си остава от поколението на онези актьори, радетели на българската драма и класика, както и на съвременните български пиеси. Мечтае да види театърът да държи много повече на своята национална идентичност, това предполага поставяне на сцена на много повече български пиеси, да се работи с наши млади съвременни драматурзи. И отново й се иска да играе, разбира се. Стига да се появи подходящо предложение, защото един живот никога не стига за човека и за твореца. Пропуснал си да кажеш толкова много неща на публиката и все си мислиш, че има още време, утешаваш се, че много неща си показал, поднесъл си ролите с много актьорско майсторство и с много насъбрана през годините мъдрост, опита, който искаш да предадеш на другите, но пак не стига. И днес Емиля Радева е с гордо вдигната глава, с изпъната осанка, макар и подпирайки се на бастун. Възрастта не я притеснява, възприема съвсем нормално как изглежда на тази възраст. Защото не е суетна, а мисли повече за другите и за театъра, отколкото за себе си. Тъжи за толкова много отишли си от сцената и от живота млади и по-възрастни актьори. Връща често безбройните си спомени, но живее в настоящето. И благодари на съдбата, че е дочакала тази възраст. Страда от физическите си болки, с възрастта те се увеличават, но гледа напред. От сцената на театъра, където са минали повече от три десетилетия в актьорска игра, тя развълнувано каза, че споделя наградата си със своя починал съпруг, актьора Любомир Димитров  с дъщеря си Катерина и с внука си Леополд-Любо, (второто име е на дядо му). Дъщеря й Катя дойде специално за двойния й празник в България.Тя също е актриса, от две десетилетия  живее и работи във Франция.

Снимките са от интернет.