club50plus.bg

Философията на лечителя Петър Димков, претворена в картините на дъщеря му

Място: СБХ ул. "Шипка" 6, ет. 3

Автор: Лили Димкова

Откриване: 29 май 2012 г., 18 часа

Изложбата ще продължи до 17 юни

                                                                                               проф. Дечко Узунов, 1979

Лили Димкова е родена на 16 юли 1932 година в Стара Загора. Завършила е театрална декорация в Художествена академия в София през 1957 г. Работила е като художник в театъра и киното и като художествен редактор в издателства "Наука и култура". Нейни са костюмите във фирмите „Рицар без броня", „Шведски крале" , „Един снимачен ден", „Сбогом приятели", "Върви в следите", „Необходимият грешник". Била е сценогаф в Габровския театър, поставяла е сценични оформления в различни театри в страната. Работила е и като оформител на книги.

Имала е самостоятелни изложби живопис в Ню Йорк в музея на Николай Рьорих (1979), в Сан Франциско, Алжир, Мароко, Берлин, Будапеща, Виена и самостоятелни изложби в София. Нейни картини има в Националната галерия, в музея "Николай Рьорих" в Ню Йорк, галерии в страната и в частни колекции в много страни. Носител е на орден "Кирил и Методии".

В спомените си разказва как картините й са свързани с прочутия й баща: "Той страшно обичаше историята, особено българската, и имаше невероятна памет. Още като дете влязох в неговия свят, населен от нашите колоси на духа, които съм нарисувала. От Орфей, до патриарх Евтимий, Ботев, Левски, Смирненски, Вапцаров. Но колко много ценни неща от нашата история са останали затрупани. Вярвам, че все някога някой ще ги открие за света. За какво сме иначе тук."

Работи с маслен пастел. Творбите й са обединени в тематични цикли. В тях се открояват Учителя Петър Дънов и разговорите му с ученици край Седемте рилски езера:

• Завета на цветните лъчи на светлината
• Богомили
• Български светци
• Лица от бъдещето
• 7-те Рилски езера
• Образи
• Хавайски острови
• Лазарки и кукери
• Пейзажи

През 2006 година в книгата "Петър Димков - моят баща" разказа спомени за обичания народен лечител. Пред медиите призна, че не е търсила спонсори, справила се е само с пенсията си. "Татко беше абсолютен безсребърник, от никого стотинка не е взимал. Затова и аз не потърсих финансова помощ".

И още: "Защо реших да напиша тази книга ли? Татко беше много светла личност. Беше изтъкан от доброта, любов и чувство за дълг. Лицето му излъчваше сияние, особено през последните години. Цял живот по 24 часа в денонощието беше на разположение на хората, които търсеха помощ от него. И не само той, но и цялото ни семейство беше подчинено на неговата отдаденост. Жизнената му философия беше насочена към създаване на положителна нагласа. Когато някой от нас се ядосаше, му казваше: "Не се самоубивай!".