Продължението на Ритъм енд блус отново доказва, че музиката е и вътре в нас
Автор: Румен ЦоневРежисьор: Румен Цонев
Фотография: Симон Варсано
Драматургия: Румен Цонев
Музикален спектакъл: Румен Цонев
Костюми: Петя Стойкова
Участват: Красимир Спиридонов, Милена Спиридонова, Жени Александрова-Лечева, Симеон Бончев, Йорданка Илова, Албена Михова, Петър Калчев, Стоян Младенов, Стела Стоянова, Филип Аврамов, Христина Пипова
Къде: Малък градски театър „Зад канала“
Кога: 31 май, 4, 11 и 19 юни от 19 ч,
Къде: Драматичен театър "Адриана Будевска" Бургас
Кога: 5 юни от 19 ч
Къде: Варненско лято 2011 г.
Кога: 6 и 7 юни 2011 г.
Общото между първата постановка и продължението ѝ е авторовото убеждение, че в днешния задъхан свят за „сериозните“ неща може, а и е необходимо, да се говори разбираемо и увлекателно. И още нещо – сами да се уверим в привидно трудното за обяснение преплитане на миналото и настоящето.
В новия Ритъм енд блус съзнателно е засилен чисто познавателният елемент, за да се припомнят имена на велики музикални творци с техни прояви в различни жанрове: Шуберт с неговите песни, Рахманинов със забележителния му 2-ри концерт за пиано, Чайковски с балета му Лебедово езеро и пр. и пр.
Шубертовото изпълнение на Симеон Бончев е наистина забележително, но... веднага се появява сценичното „намигване“ – водещият Филип Аврамов не може да сдържи възторга си и също пропява. За голяма изненада няма го и Рахманиновото пиано. Интересното е, че то е заменено с цигулка: в Ритъм енд блус 2 нямаме оркестър, и следователно то, пианото, ще трябва да се заеме с неговата функция.
Така студентът от НБУ Красимир Спиридонов, който се готви да става актьор, се оказва, че е и прекрасен пианист. А чудесният актьор Стоян Младенов пък демонстрира завидни умения с цигулката. Появява се обаче необходимост от още един цигулар и авторът на спектакъла веднага го открива в лицето на актрисата Милена Спиридонова.
Съставът на новия Блус разполага и с школувана балерина, Жени Александровна, която витуозно изпълнява „Умирающия лебед“ на Сен-Санс. И тук отново се появява шегата – изпълнителката е късогледа и се блъска от време на време в рояла, вследствие на което от „пачката“ ѝ започват да се ронят перушинки. Това не я смущава и тя напълно убедително издъхва в познатата още от времето на Анна Павловна поза.
В Ритъм енд блус II е включен още един балетен номер: прочутият танц на четирите лебеда от Лебедово езеро на Чайковски, но той се изпълнява... с ръце – виртуозно, абсолютно в оригиналната хореография на Петипа, и затова много убедително.
Авторите на спектакъла не се боят да подхвърлят и някои намеци относно сексиалните забежки и странни предпочитания на някои от великите композитори. Трябва обаче веднага да се подчертае, че т.нар. „пикантерии“ са поднесени изключително деликатно, с много вкус и такт.
Това е и една от най-големите заслуги на двамата водещи Филип Трифонов и Петър Калчев: интелигентно поднасяне и на сериозните и на шеговитите текстове, без каквато и да било спекулация с „необичайността“ на фактите, които изнасят пред нас. Двамата талантливи актьори поеха функцията на Христо Мутафчиев, който, уви, сериозно заболя.
Но, верен на своята изключителна етика, Румен Цонев е прибавил епизод, чрез който незаменимия Христо присъства и зримо в спектакъла: заснет е неговият разказ за момченцето, махащо на минаващите край дома му влакове, което, „погалено“ от невидима ръка, след години ще поеме към необятния свят на музиката.
Този трогателен епизод не е само знак на проявен висок колегиален морал. Той ни напомня за кой ли път, че музиката е около нас, но и вътре в нас. Тя оплодява живота ни, без значение дали е класика или съвременна, дали е авторска или фолклорна.
Както и в предишния Ритъм енд блус, така и във втория, Румен Цонев оставя за финал нашите прекрасни народни песни. И солисти, и хористи (към споменатите по горе имена трябва да се прибавят напълно заслужено и тези на Христина Пипова, Албена Михова, Стела Стоянова, Йорданка Илова) с проникновение ни поднасят тези съвършени обработки на автора, които сякаш ни пренасят в други светове – красиви, хармонични, мечтани. И неусетно се появява желание това необичайно пътешествие да няма край, защото всъщност светът на музиката е безграничен! Това ни напомня и дискретната и изящна сценография (костюми, грим, перуки) на Петя Стойкова.
Проф. д.изк. Петър Петров
Все още няма коментари