На шопския празник в Лозен

На шопския празник в Лозен от два дни се лее народна музика, играят се хора, пеят се автентични шопски песни
Normal_%d0%86_16_%d1%8e%d0%bd%d0%b8_%d0%9b%d0%be%d0%b7%d0%b5%d0%bd_2013_048

Въпреки всеобщата забава тук се търси благосклонността на хората да дарят пари за ремонта на училището

Така празнично и весело е от два дни тук, над софийското село Лозен, в Лозенската планина. В разгара си е  Юнският празник на Лозен. На огромната поляна са разположени пъстри сергии, има всякакви забавления за деца и възрастни. Но най-важен акцент на  този фолклорен фестивал и към него всички очи са отправени, е сцената, където излизат една след друга десетки групи представящи шопски фолклор – Вият се кръшни бързи хора, пеят се стари и по-нови  народни песни от Шоплука, празничното настроение е обхванало всички, възхитени от шопския ритъм и майсторството на игрохорци и певци, на изкусни свирачи. Те акомпанират на групите, дошли тук от всички софийски села, даже от по-далече. Тази година е десетото издание на Юнски музикални празници Лозен, а този път в него има и международно участие – дошла е група от Чачак, Сърбия, 50 човека представят своето народно игрово и песенно богатство, поздравяват домакините. Носиите пъстреят, святкат на слънцето литаци и косичници, пъстро извезани престилки и червени кърпи с втъкнати в тях цветя, лъщят, святкат на слънцето жълти мънистата от типично шопската носия. Часове наред не спират да излизат групите, мало и голямо се хваща на хорото, веселието не спира с часове. И така, казват хората, е от два дни, в чест на празника Спасовден.

Разхождам се сред хората, които се отбиват при сергиите да разгледат панаирната стока, някои да се подкрепят с хапване и пийване под шатрите, но една от тях привлича вниманието ми.  Усмихната дама на средна възраст предлага сувенири и събира средства за благоустрояването на 201 основно училище в Горни Лозен „Св.Кирил и Методий”. То се нуждае от частичен ремонт. Трябвали пари да се съберат, за да се изцикли паркетът в класните стаи и други помещения и то още преди да дойде есента и началото на новата училищна година. Чакат от кметството средства да бъдат ремонтирани и тоалетните в училището и многосе надяват днес хората да ги подпомогнат с волни пожертвувания и дарения, всеки да даде своята лепта за училището, където учат техните деца. Научавам също, че децата организират благотворително театрална пиеса, ще играят „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников, с билети от по 2 и 3 лева, а колкото съберат, все ще е в помощ за ремонта на училището им. Затова тук до обявата за предстоящото представление е малката Елина Манолова. Тя е на 10 години и има своя роля в пиесата – ще играе Марийка, и заедно със своите съученици и другите деца от училището много се надява да съберат нужните за ремонта пари. Елина гори от нетърпение да се представи много добре в пиесата и още повече се надява да успеят да съберат необходимите средства. Към сергията им се приближават  любопитни като мен гости, а усмихнатите лица на Елина и жената до нея приканват гостите, дошли на този фолклорен фестивал, и им предлагат сувенирни чаши с лика на светите братя Кирил и Методий – чието име носи тяхното училище, картички, значки на символична цена.

По-нататък спирам до млади усмихнати момичета, обхванати от сценична треска и весело си помагат една на друга. Подготвят се да излязат на сцената и да покажат какво могат. Това е група със странното име „Аз мога повече”, сформирана по програма за преквалихикация на безработни към социалната служба. Групата е с ръководител Антоанета Асенова, усмихната приветливва жена.

След участието си момичетата, а сред тях има и няколко към 50-годишни, се радват на статуетката, с която са ги наградили за участието си на Юнския празник Лозен 2013 г.

Този материал е изпратен по инициативата Стани Четен Автор

 

 

 

 

 

 

 

 


Създадена на 18.06.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари