club50plus.bg

Тази седмица театър „София” предложи премиера на пиесата „Сватбата на дребния буржоа” на немския класик Бертолд Брехт в партньорство с Гьоте институт в поредица от представяния на изявени европейски културни дейци в подкрепа на инициативата София европейска столица на културата. Тази пиеса циклично присъства на български театрални сцени и  бе любопитно да се разбере, защо точно днес и защо точно Брехт поставя на своя сцена театър „София”. От 60 постановки по творби на Брехт у нас, 11 са на тази пиеса „Сватбата на дребния буржоа”.  Преди година в пространството се понесе мълвата, описваща отново любопитство към Брехт, по някаква причина, по новопоявила се потребност  от неговата драматургия.

   Комедия-фарс  пиесата дава много големи възможности за изява и на актьорите, и на режисьора Петринел Гочев. Занимава се с проблема на общуването, за степента на жестокост у хората един към друг и търсене на някакъв смисъл в това. Примитивно общуване, често пъти водещо до отчуждаване и отдалечаване, с диалог на примитивно ниво. В пяната на повърхността избива изборът между битовата и нравствената мизерия, Брехт се появява отново близък като театрален вкус в наше време, става интересен на новата вълна актьори, на творческите търсения на режисьор и екипа му. Близък като правещ театър човек, той вменява същите проблеми по образец за постигнато представление със сложни упражнения, под формата на игра, с основните познати  фигури – баща, майка, дъщеря, приятел. В отделните етюди, напомнящи малките пиеси на Чехов, се търси натрупана опитност на разпознатия класик от изчетените купища литература, изписана от него, от познатата му методология. Личи, че всяко действие на актьорите е постигнато с вдъхната самоувереност, че разбират и представят Брехт по своя начин и от неговите понятия. Постигнато е много от вселената на Брехт, изиграно пластично и перфектно от актьорите Николай Върбанов, Симона Халачева, Невена Калудова, Лора Мутишева, Юлиян Рачков, Николай Димитров, Силвия Петкова, Росен Белов, Юли Малинов, с участието на художника Юлиана Войкова.

  Брехт, този голям автор на немския и на европейския театър отново поставя въпроса, какъв е крупният му принос в настоящия 21 век, в разбиването на Брехт на традиционната драматургия, свързвано с името на театралния реформатор Брехт. Актьорският състав, който очевидно работи добре с различни театрални жанрове и методологии, тук е обучен да работи по неговата система. И не само това. То е нежно славянско намигване към Брехтовата методология, който прави спектакъла жив, разбираем и едновременно с това безкрайно любопитен, тъкмо защото използва някои техники и методологии, които все още не присъстват в панорамата на българския театър. Спектакълът „Сватбата на дребния буржоа” се надява да предложи една доста ярка багра към палитрата на актьорската игра, с преодоляно първоначалното съмнение у актьорите, дали ще са достатъчно подготвени и готови за разнообразен вид работа. Но трудно можеш да притесниш днешните млади актьори с всякакви изненадващи предложения. Те самите предлагат свои решения в градежа на всеки персонаж. Личи работа с много силни човешки страсти, превърнали общото дело във възможност на всеки актьор да твори и да е свободен вътре в себе си, да дава наравно с режисьора и с останалите в играта. Дали в този спектакъл се забелязва елементът на отчуждението, защото тъкмо Брехт създава театъра на отчуждението, каквото е основното съдържание на сюжета, който на моменти съвсем се изплъзва от вътрешния строеж на драматургичния материал? Режисьорът Петринел Гочев казва, че са избягвали тази дума, за да достигнат повече в качеството на театралната игра, където става дума по-скоро за отстранение, а не за отчуждаване. Фигурата на Бертолд Брехт продължава да респектира и провокира у актьора живеца за игра, то е качество и двигателя на едно същинско представление, независимо по каква система  е направено то. Гочев обяснява, че когато на актьора му говорят с понятия, той престава да разбира и чува, но върши същите неща, които препоръчва Брехт и достига до своите театрални прозрения. После ги изиграва. Новата пиеса „Сватбата на дребния буржоа”  предизвиква приятна изненада от играта на актьорите многолики и цветни, пъстри и пластични в образите си. Комедията на абсурда се е считала за леко скандално произведение, но си заслужава да бъде изиграна заради голямото жанрово разнообразие, заради динамичния фарс на една буржоазна сватбена вечеря, в която нищо не върви както трябва, а напротив насочва се в катастрофално погрешна посока. Булка бременна незнайно от кого, счупените столове се разпадат и не дават и най-малка опора на присъстващите, заключените шкафове с недостъпното си предполагаемо съдържание, бащата, когото никой не слуша, майката, подведена от пиянството, влиянието на алкохола извиква натрупваната ненавист на гостите един към друг, докато общата маса, на която са седнали, започва да се разпада. Рухва сватбената вечеря, която никой накрая не припознава като такава сред потоци от обиди, неприкрита ярост и непреодолимо отчуждение. Очевидно разпадът на ценностите не е феномен само на отминалия век, който изтънява сляпата привързаност на хората, решили да се съберат на семейно тържество. А ритуалите и церемониите се изпразват от съдържание и стават място за показване на обратното на първоначалния им замисъл. Отчуждението дотолкова разкъсва връзките между хората, че е невъзможно всякакво оцеляване и дори обикновено човешко общуване. Играта на сватба става все по-жестока и по-цинична. Игра на разпад на човешките взаимоотношения, с болки, които не пречистват, а омърсяват повече, страданията премахват всякакво достойнство, а сълзите – тях никой не ги забелязва. И все пак това е една абсурдна комедия, засягаща болезнени въпроси и от нашето време на универсални понятия, в опит на постигане на  универсални послания.

 Брехт употребява  световно известни сюжети, в които интерпретира своя методология в театъра на отчуждението, всичките му останали сюжети са вторични. Класика, създадена преди сто години, предизвиква интереса на хора от различни поколения, кара ги да се обръщат към нея с уважение, а не като към аксиома. Пиесата има много гледни точки, продължава да предизвиква вълненията на много хора, на актьори и останалите създатели на пиесата, обединили усилията, създали този днешен прочит на Брехт.