club50plus.bg

Една приказака на Младежкия театър, която обръща сърцето, разбърква мислите и дърпа сълзи от очите

Автор: Торстен Бухщайнер
Превод: Гергана Димитрова
Режисьор: Василена Радева
Сценография и костюми: Елена Шопова
Музика: Мартин Каров

Участват: Искра Донова, Ангелина Славова, Койна Русева

Къде: Младежки театър „Николай Бинев“, Камерна сцена
Кога: 10 декември от 19 ч

Ако ви се гледа сериозен театър – такъв, който обръща сърцето, разбърква мислите и дърпа сълзи от очите – идете на Nordost в Младежкия. И да мислите, че не ви се гледа, пак идете. Постановката е по програмата „Младите в Младежкия", която дава възможност на все още неутвърдени талантливи театрали да покажат на какво са способни. Показват, и още как! Василена Радева – режисьор, Елена Шопова – сценограф, Мартин Каров – автор на музиката, средна възраст я има, я няма 25 години, са свършили сериозна и професионална работа.

Пиесата е за завземането на театъра на Дубровка в Москва през октомври 2002 година от чеченски терористи по време на постановката „Норд Ост" – жизнерадостен мюзикъл с хепи-енд. Точно на това представление краят е друг. Загиват 180 души, сред които 8 музиканти от оркестъра, две деца от детската трупа и зрители. В пиесата трагедията е пречупена през живота на три жени, всяка от тях пострадала от руско-чеченския конфликт. Много човешка история, много лична. Загубата няма националност, раса или религия. Един от хиляда души да загине, ако това е твоят човек, за теб загубата е пълна.

Документална постановка – каква скука? Трагедии не ми се гледат – театъра е за развлечение? Клише. Самата аз отидох след тежък ден и в не особено добра форма. Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова ме превзеха с първите реплики. Осъзнах се час и нещо по-късно, когато публиката започна да аплодира, без да съм усетила как е минало времето. За мен Ангелина Славова въздейства най-много! Играе премерено и спокойно и в същото време с огромна вътрешна енергия.

Василена Радева е мъничка такава, русичка – създава илюзия за крехко момиче. Обаче когато започне да говори за работата си, излъчва посветеност... просветеност. Не ръкомаха да я забележиш, както правят много от режисьорите, а те хваща за ръка и ти разказва. Важни неща.

Така де, нали нещо ново трябва да порастне изпод големите дървета в театралния лес, дето под тях трудно и трева никне. Расти, Василена!

Надя Захариева