club50plus.bg

Приятна изненада за своята традиционна публика се оказа пиесата на френския класик от ХVІІІ век Жан Батист Поклен дьо Молиер – „Скъперникът”, поставена в МГТ „Зад канала”. Пиеса, която познаваме от ученическите си години, когато прилежно изучавахме западните класици, наред с нашите, разбира се. Но прекрачвайки прага на залата в деня на премиерата, бях любопитна да видя новия прочит на тази известна, с лек жанр на сатиричен водевил пиеса в избора на днешен, съвременен вариант. Още повече, че режисьорката Лилия Абаджиева от години бе убедила театралната общественост в необичайния си подход не само към класиката, но и към съвременната драматургия в проявите си на творчески индивидуален нетрадиционен режисьорски ръкурс. Представлението несъмнено е добре дошло за ученици и студенти, интересуващи се от литература, а може би и за тези, които не четат книги и не познават добре нито един съвременен или някогашен класик, те също ще сведат глави над произведенията им и няма да сбъркат. Със „Скъперника” всеки – четящ или не толкова четящ ще се забавлява истински. Пиесата се представя с много мобилност и много пластика в играта на актьорите, с изненади в бързите актьорски рефлекси и изумителна интерпретация на Молиеровия текст. Всичко това с ведрата игра в стила на „Комедия дел`арте”  разсмива и развеселява публиката. 

В богатото актьорско амплоа на прекрасния Владимир Пенев отдавна никой не се съмнява. Този път само  слънчевите очила можеха да изненадат публиката, но тя веднага се оставя на чара на актьорската игра на Владо Пенев в ролята на неповторимия молиеров скъперник - Астрагон, както и на младия Александър  Кадиев, в ролята на сина Клеант, и с умелото вписване в цялостната актьорска игра на другите артисти - Луиза Григорова, Албена Михова, Антони Аргиров, Евгени Будинов...

Днешната сценична версия на „Скъперника” няма как да не изненада и очарова с пластичната си игра самият автор – Молиер, ако можеше да я види от своя ХVІІІ век. Но със сигурност ще научи много за днешната актьорска игра и духа на нашето време. Онова романтично ренесансово настроение изпълва сетивата и с розово-бежовите нюанси на костюмите на актьорите, които някак компенсират иначе оскъдното решение за декорите на сцената. Кринолините и костюмите са като развити от цветен целуфан с флорални елементи един своеобразен лек „фондан”, за да го предложи на публиката в духа на предколедно-новогодишното настроение.

Привикнали днес на повече сдържаност в поведението на актьорите и в оскъдна пластика на актьорската игра, спектакълът „Скъперника” ни връща  в далечното минало и с приповдигнатите реплики, съпроводени от множество движения, както вероятно са се изразявали преди два века. Може би дори от времето, когато уличните актьори с много ръкомахане и ненужни движения са изразявали простите детайли от сюжета, за да ги разбере всеки простоват зрител, преди актьорите да влязат в салоните на дворците и да забавляват френската аристокрация. Но такъв е бил разкошът на класицизма – лек сюжет, простовати реплики и много движения. Те изразяват случващото се в действието – любовното съперничество между баща и син, пасивната надежда на влюбената дъщеря, сплетните на сводницата, отмъщението, за което мечтае всеки унизяван слуга. Над всичко обаче доминира  безграничната обсебеност и алчността към парите на главния герой, готов да жертва щастието на децата си, но да удовлетвори скъперническия си инстинкт. Днес тази дилема не би предизвикала интерес в контекста на сложното забързано наше настояще, ако не ни подсказва, че времената се менят, нравите – също.  „Скъперникът” е ретроспекция на нравите от френския двор, с проявите на параноични крайности, като алчност, гняв и похот, които отвеждат към ада, и макар и отдалечен от нас във времето и навиците, днес пиесата продължава да ни разсмива, да поучава и да ни измъква от втурачването в материалния интерес и втурването ни към меркантилни цели и колекционерски амбиции.

В наши дни животът си има друга лексика, други центробежни сили на действия, нрави и традиции, но уроците на Молиер, създадени в неговото време си остават и днес напомняне чрез  силната естетика на спектакъла да разсмива, развлича и забавлява хората. Но повечето може и да се замислят, ако приемат урока за свой коректив.