club50plus.bg

През вековете древното полинезийско понятие „табу" доста променя изначалното си значение...

Автор: Карл Джераси
Режисьор: Георги Михалков
Хореография: Ива Караманчева
Композитор: Иван Драголов
Сценография: Петър Митев
Фотография: Иван Марков  

Участват: Валерия Кардашевска, Даниел Цочев, Надя Конакчиева, Ивет Радулова, Тодор Доцев

Къде: Камерен театър Възраждане
Кога: 28 май и 14 юни от 19 ч

През вековете древното полинезийско понятие „табу" доста променя изначалното си значение. Така, от „религиозна забрана у първобитните народи да бъдат докосвани лица, предмети, животни и пр.", в наши дни думата важи преди всичко за анормални човешки интимни взаимоотношения, като контактите между еднополови индивиди и изкуственото осеменяване, например. 

За насаждането на това „табу" у нас причините са, според мен, две. От една страна защитниците на хетерогенното начало си позволяват (особено в хумористичните предавания по телевизията) да забавляват зрителите си, хулейки по най-безцеремонен начин проявите на другомислещите. От своя страна пък някои от въпросните другомислещи натрапват своята „нестандартност", обявявайки я едва ли не за белег на някаква привилегированост, която ги доближава до гении като Микеланджело, Чайковски.

Пиесата на Карл Джераси Табу, поставена на сцената на театър Възраждане от Георги Михалков, опровергава крайните становища и на двете спорещи страни.

Двете актриси – Валерия Кардашевска (Сали) и Ивет Радулова (Хариет) – изключително деликатно и същевременно много точно разкриват взаимоотношенията между героините си, прераснали през годините в истински брачен съюз, обогатен с поява на дете.

За ин витро оплождането на Сали, те са използвали брат на Хариет. Чудесно е изпълнението на тази роля от Тодор Дочев, който от биологичен баща се е превърнал, съвсем доброволно при това, в детегледач. Чувството за хумор на героя Макс, поднесен с много вкус от актьора, освежава атмосферата, която от време на време натежава – грижите за новороденото, кърменето и суетенето около него. Понарушената семейна идилия ще се разклати още повече с неочакваната поява на брата на Сали, Камерън.

До този момент цялото семейство на Сали категорично е отказвало да приеме нейния жизнен избор. Камерън дори не е поканил сестра си на сватба с жена си Присила. Но нещата се обръщат.

Невъзможността на Присила да зачене ги е принудила да преглътнат семейното „табу", и те се появяват в очакване на съвет и главно... за помощ – необходима им е яйцеклетка.

И двете страни са настръхнали. Сали не може лесно да преглътне отношението на брат си към нея. Снаха ѝ Присила пък е католичка – за нея атмосферата в дома, където е доведена, е „сататинска".

Даниел Цочев деликатно извайва прикритата драма на своя Камерън: сблъсъка на наслоените предразсъдъци със страстното му желание да бъде баща. Особено го затруднява демонстративното отношение към домакините на младата му съпруга Присила, изпълнена също така убедително от актрисата Надя Конакиева.

Цялата заплетеност във взаимодействията на героите е „разчертана" от режисьора Г. Михалков ясно и категорично. Той е успял да убеди актьорите си, че тяхното сценично творение не е предназначено само за весела забава.

И след като в живота сериозното непрестанно се смесва с несериозното, защо и в една сценична творба драматичните ситуации да са лишени от хумор, стига той да е поднесен с мярка и вкус.

Тук е мястото да подчертая, че отдавна не бях чувал на българска сцена толкова прецизен говор, такова майсторско водене на диалог. Г. Михалков отива и по-далече – изгражда няколко „многогласа", в които петимата герои говорят едновременно, но до зрителя достига само текстът на този, който непременно трябва да се чуе.

Наситеното сценично действие се прекъсва на няколко пъти с музикални или пантомимни паузи. От едно страна те са необходими, за да се отделят трите дяла на пиесата по време: в първия чуваме плача само на едно дете, във втория се очакват ражданията на още две. В третата финална част – деца са вече три, като е доста трудно за самите герои да определят кои от тях са близнаци, кои братовчеди, чии рожби са и пр. и пр.

Но, освен в името на сценичното действие, паузите – музикално-пантомимни – са като че ли и момент за зрителски отдих и главно размисъл. Те са изпълнени от Тодор Доцев и Даниел Цочев деликатно, с толкова много мярка и вкус, че от тях като че ли лъчи някаква особена светлина.

Това е всъщност и целта на артистичен екип: актьори, режисьор, художник (Петър Митев), хореограф (Ива Караманчева), музикален оформител (Веселина Дранголова-Данаилова) – „табуто" да бъде представено така, че всеки сам, напускайки зрителната зала, да бъде някак си „пречистен", зареден с размисли за правото на личността в избора на своя жизнен път, за силата на всеопрощението и най-вече – на обичта!

Проф. д.изк. Петър Петров