Търговският пътник пак търси изход в смъртта

Normal_poster

Артър Милър отново на сцената на Народния театър

images

Автор: Артър Милър
Превод:
Илия Люцканов
Режисьор:
Борислав Чакринов
Музика:
Асен Аврамов
Сценография и костюми:
Чайка Петрушева

Участват: Ивайло Христов, Жорета Николова, Калин Яворов, Христо Чешмеджиев, Параскева Джукелова, Марин Янев, Петър Попйорданов, Валентин Балабанов, Стефан Къшев, Стоян Пепеланов, Марта Кондова, Илиана Коджабашева, Валери Йорданов

Къде: Народен театър „Иван Вазов“, голяма сцена
Кога: 3 юни от 19 ч

Световно известният драматург Артър Милър създава радващата се на успех и днес пиеса Смъртта на търговския пътник през далечната 1949 г. Той е 33-годишен, но спомените за голямата депресия (1929 г.) са все още живи за него. Баща му е останал без работа. Невръстният Артър е бил принуден да напусне училище. Наложило се да започне работа в помощ на семейната издръжка и пр. и пр.

Този „социален фон" е една от причините и днес драмата му да звучи съвременно. Свидетели сме на световна финансова и икономическа криза, която засяга чувствително и нас и, уви, краят ѝ не се вижда!...

Разбира се, като всеки голям драматург А. Милър засяга и вечни проблеми: разминаванията в мислите и действията на поколенията, задушната атмосфера на големия град, в който човек, заграден с високи сгради, не може да види звездите, крушението на младенческите илюзии за пълноценно жизнено осъществяване и т.н.

Непрестанното отсъствие от дома на търговския пътник Уили Уоман го отчуждава от семействотото. Той не може да се примири с проявите на синовете си, заради чието благопролучие се е разделил с младежките си мечти. Дори и ласката на вярната му съпруга не може да го стопли. Не му носят утеха и кратките „забежки" – срещи с друга жена.
„Кой е виновен?" – пита се непрестанно Уоман. Той или околните му?...
Ако вината е изцяло негова, той ще трябва да си тръгне – от близките, от света... от живота!...

  Актьорът Йвайло Христов за кой ли път доказва умението си да прикрива умело трагизма на своите герои. Неговият Уили е по-скоро особняк, който с неадекватното си държане не рядко възбужда смях.

Особено сложно режисьорът е изградил сцената между „служителя" и „работодателя". Уили е готов на всякакво унижение, за да убеди Хауърд, че не бива да бъде уволняван. Та той още не е изплатил до край застраховката си „живот"!
Хауърд е непоколебим – ситият никога не може да разбере гладния!
Ивайло Христов и Стефан Къшев поднасят блестящо тази сложна сцена, постигайки завидно диалогово майсторство. Не отстъпват в това отношение и срещите на Уили с приятеля му Чарли (Марин Янев). Те са не само „изговорени" много добре, но и изиграни по неочакван и затова пленителен начин: и с хумор, и с топлота, и със скрит драматизъм.

Уви, дори преданата приятелска ръка не може да възпре Уили от решението със земния си край да осигури бъдното на семействотоси. Та нали чрез „заема"от Чарли той ще изплати своята „застраховка живот"!

Споменавам не случайно тези няколко сцени, тъй като те, според мен, най-добре разкриват постановъчните търсения на Борислав Чакринов. Богатата сценография на Чайка Петрушева не нарушават основното намерене на режисьора: да „приземи" пиесата на Милър, да я приближи до нашето родно съвремие.
Определено можем да твърдим, че в работата си над Милъровия текст Чакринов потвърждава думите, изречени от големия немски театрлен реформатор Макс Райнхар преди повече от столетие: „Класиката (а Артър Милър вече е класик!) трябва да се представя по такъв начин, че зрителят да приеме автора за свой съврменик!"

  Отрадно е, че създателите на програмата към спектакъла споменават първата постановка на Смъртта на търговския пътник в Народния театър, дело на режисьора Николай Люцканов (1964 г.). Недоумавам само защо са споменати имената на Апостол Карамитев и Таня Масалитинова, а липсва това на Асен Миланов, който беше блестящ, незабравим Уили Уоман.

Да правя съпоставки между двете постановки е немислимо и дори бих казал – абсурдно. Все пак не мога да не спомена един плюс на първата. А той е – изрядният говор на всички участващи, независимо от различията във възрастта им.
За съжаление, в днешната постановка голямата част от по-младите колеги, с изключение на Калин Яворов, в името на простотата и естественоста на изказа си, говорят твърде небрежно и на места не се чува какво точно казват.

Бих искал да вярвам, че младите и високо талантливи актьори ще се постараят да усъвършенстват своята говорна техника. Та нали целият път на актьора е един непрестанен стремеж към свършенство!

Проф. д.изк. Петър Петров


Създадена на 03.06.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари