club50plus.bg

Какво се иска, за да станеш Рицар на Светия дух, ли? За появата на тази „алкохолна халюциноза” създателите на пиесата са благодарни на проникновения български мислител Тончо Жечев. През 1985 г. прочели есето му „Одисеята на Шастливеца и Бай Ганьо” и там Боян Папазов открил въпроса прост като молитва, който изисквал прост отговор – дали Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали, или образът му е противоядие, противоотрова, а ние сме спасени? Като мяра за негово отрицание за нашето поведение. Оттогава насетне прозрението на Тончо Жечев до днес се явява плашещо и вече вилнее повече от второ десетилетие в новата ни демокрация. Затова пиесата, написана от Боян Папазов, е пиеса за „противоотровата” Алеко Константинов, написана през 1992 г.  

 „В Свищов живеехме до Алековата къща и като деца често играехме в големия й двор. До зида имаше складирани огромни делви за жито от римско време. Ние се криехме в тях, после се показвахме от кръглите им гърла и произнасяхме любими стихчета, приказки, песни. Посетителите на музея ни ръкопляскаха. Първата ми среща с театъра.

През час влизахме в студената и през лятото къща и се заковавахме пред стъкленицата с разкъсаното сърце на Алеко, обезцветено от формалина. Първата среща със смъртта. Оттогава за мен те вървят заедно – играта и не-играта – и се събират в театъра.”

Когато преди две години Боян Папазов ми даде пиесата си, изпитах същото тъмно вълнение като тогава; приех идеята му духът на убития да се завърне тук, за да прости на убийците си като най-точното проявление на Алековата същност; припознах в делира на Фильо образа на големия делир, в който се мята българският живот без памет – за разлика между лъжа и истина, добро и зло, градене и събаряне, напред и назад, подем и падение. И от който единствено и само духът наш насъщен може да ни изведе. Да ни върне чувството за смисъл, казва Маргарита Младенова.

Пиесата многократно е награждавана за режисура, за най-добър спектакъл, за сценография, за поддържаща женска роля на актрисата Ана Пападопулу в ролята на Клео, за театрална музика, за най-добро представление. И „Рицарят на Светия Дух” оживява вече за 50-ти път на сцената на Народния театър „Иван Вазов” с всичките си актьори: Иван Бърнев, Валентин Ганев, Валентин Танев, Ана Пападопулу, Станислав Ганчев, Петко Венелинов, Васил Дуев, Теодор Елмазов и привнасят Алековият дух да е вечен.