Един от малкото филми, в които мъж на средна възраст не се прехласва по по-млада и сочна жена, а по-младата и сочна жена не се мотае с него заради парите му.
Оригинално заглавие: Lost in Translation
Режисьор: София Копола
В ролите: Скарлет Йохансон, Бил Мъри и др.
Държава: САЩ, Япония
Жанр: драма, 2003 г.
Гледайте: по TV7
Кога: 12 юни от 23:20 ч
Колкото и да е странно, във филма на дъщерята на Франсис Фон Копола става въпрос за приятелство. За двама души, които се оказват на едно и също място, в един и същ хотел, в един и същ бар. Срещнала ги, съдбата (под формата на безсъние) им позволява да се опознаят и да открият, че усещанията им за света наоколо са с еднакво трептене. На тази база започва и развитието на филма.
Той, Боб, е застаряваща филмова звезда, дошъл в Токио, за да снима реклама на уиски. Тя, Шарлот, е току-що дипломирала се студенстка по философия, озовала се в Токио като притурка на съпруга си фотограф. Забелязахте ли, че повторихме Токио два пъти? Това е, защото японската столица ще бъде декор на лудото препускане на двамата американци, открили сходство между себе си. Въпреки разликата във възрастта, Боб и Шарлот ще правят неща, които биха паснали повече на нея, отколкото на него. Но Токио е град, където лесно можеш да махнеш лепнатия ти обществен етикет и да се забавляваш. Истински и споделено.
Спираме с подсказките за съдържанието. Не е зле да предупредим, че лентата е леко депресираща. Но би паснала и на хора в приповдигнато настроение. Като цяло Изгубени в превода е филм, който ще ви хареса, ако по някаква приумица на съдбата сте на същата вълна. Или сте преживели подобни състояния.
Все още няма коментари